Защо бе прекратена традицията?

Становище

Мина още един 6 април – трагичната дата за сръбския народ и за народностите, които живеят с него в съместната ни държава Сърбия. На този ден през 1941 година по време на Втората световна война фашистка Германия и нейните съюзници бомбардираха Белград, Ниш, Нови Сад и други градове в Сърбия и тогавашна Югославия. По време на войната загинаха над 1, 7 милиона жители на страната. Срутени бяха много ценни обекти, сред които и Народната библиотека в Белград, в която бяха изпепелени книги с безценна стойност.
Все пак най-голямата стойност, която тогава бе заличена в Сърбия и някогашна Югославия, бяха животите на загиналите. Навред из Сърбия и тази година 6 април бе отбелязан с поднасяне на венци пред паметни плочи (или други, обозначени с различни паметници, места), припомнящи за падналите в борбата срещу фашизма борци.
Нека да си припомним, че във Втората световна война участваха и повече от 400 борци от Димитровградско, над 50 от които загубиха животите си в борбата за свобода. Един от тях бе и моят чичо Нетко Денчев Цветков. Когато загина, бе само на 21 години. През 1941 година отбиваше военната си повинност. Неговото име, както и имената на още 52-ма загинали по време на войната борци от Димитровградско, са изписани на паметната плоча, поставена върху фасадата на местното основно училище. Гражданите на Димитровградско я поставиха през 1954 година. До 2000 година представители на Община Димитровград и общинския Съюз на борците всяка година, главно по случай Деня на общината, пред посочената плоча полагаха венец и отдаваха почит на всичките загинали през Втората световна война борци от Димитровградско.
Поставя се въпрос защо тази традиция бе прекратена?
Загиналите борци срещу фашизма от Димитровградско заслужават винаги да си спомняме за тях и поне веднъж годишно пред паметната плоча с техните имена да положим венец и да се преклоним пред паметта им. Тези, които забравят миналото си, са осъдени да останат и без бъдещето си, казва една стара поговорка, която не трябва да забравим.

Иван Денчев

Коментирай първи

Остави отговор

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван.


*