Миньуйе време, старейемо, све смо по-недъгави. А и студено. Ичера деда Лула се позабави из чаршиюту и я се уплаши да не измързне. Ма йок, рече он ка се върну. Договоримо се с другарете да идемо у пензионерското на жешко, да испийемо по каве или чай и да си пооратимо. Само да не оратимо за политику и лоповлъци. Кой почне за политику или крадье, да плати. Тека и тека нийе не може да променимо политикуту, а за лоповлък смо дърти. И знайеш ли бабо, кво се деси. Пожалимо се на простатете, ножетинете и гърбинете – и нашата ората свърши. После десетина минуте закьутамо ко мутави. Кьутамо, кьутамо и деда Стоимен се изнервира и рече.
– Ма кво смо се укьутали, я си дома сам самуйем и ньурим, уста ми се усмърду. Тука очу да оратимо. Еве, я че платим, ама видите ли дека смо се сви посмели. Ем не чуйемо, ем не видимо, ем манумо да умейемо и да оратимо. Ако не оратимо за политику и лоповлък, нема за кво да оратимо. Йедно време оратейемо за девойчетия и жене, за спорт, за работу и одмори, за йеденье и пийенье, а съга кво оратимо. Само за умиранье и болкье. Ете, Стойча рече оточка дека видел на бандеру Йованчу и йеднога из Високат, изпразнили опънците. Лъка им земльа.
-Па кво друго да оратимо, дочека га бая Сурча. Знайете кво каже народат: – Зберу се голкье, да си кажу болкье, зберу се кукье, да си кажу мукье. Нийе си казамо болкьете и мукьете. И ко съга да не оратимо за политику и лоповлък. Накотили се политичари и преваранти, на телевизиюту само това орате. Ko тъгай нийе да не оратимо. Него да си и од съга оратимо ко що оратейемо до съга – за све. Иначе нема за кво да се збирамо, да кьутимо и дремемо ко мачка уз огньище.
-У праву йе Сурча, умеша се и Тоша притката. Требе да оратимо за све, а знайемо дека нища не може да променимо. Най-голема йе муката од лоповлъкат и политикуту. Удружише се политичари и преваранти, опльачкаше фабрикье и народ, наюрише младиньу, упропастише школете, а не дай Боже да се човек разболи.
-Ма научише младиньуту да не работи, загалами Бора Пърдльа. Еве имам 3 унука, на вола опашку може да искубу. Двойица завършише школе, а немаю работу, па по целу ноч негде буцаю. После до ръчък спу. Чини ми се да не огладнею, цел дън би преспали. Стра ме че се увате с неникви що муаю с дрогу, с цигаре и кой знайе с кво. Знам дека йе съга модерно да се с прейебушку дойде до некою лъку пару, ама ме стра, че напипаю какамавгуту. Трекьият унук иде у гимназиюту, до осам спи, а у осам му починьу часовете. И цело време носи две тетрадкье, чини ми се да йе йедна од лани. Дома не пипа кньигу, а миньуйе. Пита га йеднуш:
– Дедин, що нещо не прочетиш? На нас ни много не идеше школата, с много ученье йедвам завършимо основну, сви смо бар по йеднуш повтарали. Ти дали се изроди та си токлова паметан, не знам на кога си се метнул.
– Ма йок дедо, я не съм се изродил, ама ти не знайеш кве све шушумигье има у школуту, йедни и не дооде свакьи дън, а никой не повтара. Па нече я да повтарам – ослободи ме унукат.
Умешаше се и другьи, сви учакорише ко свракье на смързнуто лайно. Деда Стоимен се нацери до ушите и окну Нону да плати. – Видите ли, рече, дека йе по-убаво да оратимо и да се разправльамо, него да ньуримо ко мутави.
Я си кьута, послуша гьи, посмея се и с Гошу ватимо вратата. Ютре че се зберемо пак. Да си пооратимо, да се посмейемо, да поядуйемо.
Айд у здравлье деда Мане, поздравльа те и деда Лула.
Баба Суса
Коментирай първи