Вместо коментар
Преди няколко дни от Димитровград до Ниш пътувах с влак. Някъде около двайсет и пет години не съм пътувал с това „превозно средство” по тази линия. Като студент пътувах „само и изключително” с влак. Пътнически, разбира се. Не беше лесно, но бях свикнал. Нали знаете онази българска поговорка – навикът е една мъка, а отвикването от него – вече е втората. Влакът тогава беше (а и днес е) най-евтиният начин ние, гражданите с „по-плитките джобове” (хайде, да не кажа бедняците), да дойдем (и след това да си отидем) до (от) „столицата на Южна Сърбия”.
От Димитровград до Ниш някога за 2 часа и 15 минути, а сега…?
Пътуваше се (значи, преди около една четвърт от столетието) с пътнически влак от Димитровград до Ниш обикновено около два часа и петнадесет минути. По принцип на тази линия „бяха пускани” някакви вагони с купета. Мисля, че бяха „домашно производство” – „Гоша” от Смедеревска паланка, което за приказката ми всъщност и не е много важно. Понякога дестинацията преминаваха и пътнически влакове, чиито композиции бяха съставени от вагони (два, три или най-много четири), които са, да се изразя така, понеже съм невежа за областта на транспорта и движението, една цялост (без купета) и чиито седалки бяха предимно дървени.
Само едно изречение за „комфорта” на пътуването с тогавашните пътнически влакове. След като от Димитровград пристигах в Ниш и обратно, трябваше да мине известно време червата и останалите органи в утробата ми да „залегнат“ по местата си. Спомняте си вече какво искам да кажа – във вагоните много друсаше!
Е, каква е поантата на моята приказка? Какво искам да кажа конкретно? Преди няколко дни от Димитровград до Ниш с пътническия влак се возих три часа и десет минути. Качих се във влака в седем без пет часа сутринта, а пристигнах в десет часа и десет минути предобед. Значи – напредък!
Влакът бе съставен от три вагона. Това сега са други вагони, по-хубави и по-комфортни от предишните. В тях вече не друса толкова. Някой каза, че са дарение от Русия. Незнам точно. Може би е и така. Но бадява по-съвременни вагони щом влака се движи толкова бавно. От Димитровград до Пирот скоростта все някак можеше да „получи положителна оценка”. С катастрофална скорост обаче влакът се движеше от Пирот до Бела паланка. Един участък по жп линията минаваше със скорост (това е моя субективна преценка, която не е нужно да е аксиома) между 25 и 30 километра в час. Споделих вцепенеността си от този факт пред кондуктора, а той ми отвърна с думите: „Ти не си ли идвал вече с този влак? Така е!” Отвърнах, че съм идвал, но преди „само” 25 години.
Клоните ще счупят прозорците на вагоните
Позволете ми да споделя и останалите впечатления от „пътешествието ми”. Изпитах разочарование от факта, че храсталак и клони от дървета покрай определени участъци насмалко не счупиха прозорците на вагоните и „не влязоха в очите” на пътниците. Питах се има ли железницата работници, които се грижат за годността на жп линията. Някога („по моето време”) имаше такива работници. През последните години изобщо не ги виждам. Има ли ги, няма ли ги?
Състоянието на сградите на попътните жп спирки и гари е следващата ми тема. Генералната ми оценка е – обща катастрофа! Всичко е рухнало или пред рухване. Спомням си, че някога гарата в Нишка баня изглеждаше съвсем прилично във визуално отношение. Сега там видях три огромни дървета (май бяха липови?), от които сградата на железопътната станция вече едвам се вижда. Помислих си има ли някой, който да събори, ако не всичките, тогава поне едно-две от дърветата, или поне да ги ореже, за да се разкрие погледа към сградата! Има ли някой, който да ремонтира падналите и изкъртени огради в рамките на отделни попътни гари, включително и на тази в Нишка баня, тъй като, това вече е общоизвестно, мястото е курортен център и всеки, който в него пристигне с влак на почивка или лечение, трябва да се впечатли вече на пръв поглед, а не да се разочарова. Има ли някой да уреди фасадите на останалите (тези, които още могат да се спасят) сгради на попътните станции? Има ли някой… ?
Не вярвам вече на журналисти и политици!
Още един детайл, свързан с темата – преди шест-седем месеца влязох в чакалнята в рамките на железопътната гара в Пирот, за да си купя билет до Димитровград. Гишето не работеше, а в кьошетата на чакалнята не се знаеше колко и какъв боклук се намира. Забелязах дори и човешки и животински фекалии. Един гълъб със сакат крак стоеше на пейка в чакалнята и уплашено ме наблюдаваше. Дадох му парче от кифличката, която се намираше в чантата ми. Пъхнах ръката си в чантата, за да взема фотоапарата и заснема този резил, но се оказа, че съм го забравил вкъщи. Три-четири месеца след това пак се озовах на гарата и опитах да вляза в чакалнята (този път с предварително сложения в чантата фотоапарат), но тя беше заключена.
Приказката с чакалнята в Пирот и сакатия гълъб ви разказах охотно с цел да направя „увертюра”, да ви подготвя в психологическо отношение преди да споделя пред вас следния ми извод – гарата в Димитровград „все пак на нещо прилича”, поне в сравнение с останалите гари и спирки по жп линията от Димитровград до Ниш. Докога ще е така, остава да се види. Може би гарата в Димитровград „има късмет”, че е с международен характер, впоследствие на което й се обръща допълнително внимание.
Във филмовото изкуство обикновено се казва (дали на шега или на сериозно, незнам?), че не съществува добър филм, ако няма поне един кадър, в който се вижда влак. Без оглед, че се разочаровах много от изживяното, аз и нататък, когато ми се удаде възможност, ще пътувам с влак. Аз съм, както би казал един велик сръбски писател, – „мазохист по рождение”. Но занапред, когато по телевизията дават репортаж, в който се говори за „подема на нашата железница”, ще изключа телевизора и ще вярвам на очите си, а не на журналистите и политиците, които дават изявления пред микрофоните им.
През цели 25 години си мислех как с течение на времето нещата (не само в железницата) могат да вървят само към по-доброто, а то какво било станало…? Преди 25 години влак на една линия пътувал за 2 часа и 15 минути, а днес същото разстояние преминава с почти един час повече.
Е-е-е, „железницо”! Е-е-е, „Сърбийо, сред сливите”!!!
Коментирай първи