Министърът на човешките и малцинствени права и социален диалог в правителството на Република Сърбия Томислав Жигманов честити на председателя на Националния съвет на българското национално малцинство в Сърбия Стефан Стойков и на всички членове на българската национална общност в Сърбия празника 3-ти март – Деня на освобождението на България от османско владичество и Ден на Националния съвет на българското национално малцинство в Сърбия.
Празникът се чества в памет на 3 март 1878 г., когато е подписан Санстефанският мирен договор между Русия и Османската империя, с който се слага край на Руско-турската война (1877-1878). Този договор довежда до освобождението на България от османско владичество, което оказва значително влияние върху българската национална идентичност и история. С него след петвековно османско владичество България се завръща на картата на Европа. Подписването на Санстефанския мирен договор е един от празниците, които чества българската национална общност в Република Сърбия.
Според последното преброяване на населението в Република Сърбия през 2022 г. българското национално малцинство наброява 12 918 членове. Най-много от тях живеят в Пчински окръг (4 970) и Пиротски окръг (4 281), в общините Босилеград и Цариброд, където българският език и писменост са в официална употреба. Българският език е в официална употреба и на територията на село Иваново в град Панчево и селищата Берин извор, Вучи дел, Звонци, Ясенов дел, Нашушковица и Ракита в община Бабушница.
Членовете на българското национално малцинство пазят и развиват своята култура и обичаи, като се обединяват в няколко сдружения, които допринасят за утвърждаването на културата на българското национално малцинство. Някои от най-важните са: Културно-информационен център на българското малцинство „Цариброд” от Цариброд, Матица на българите в Сърбия от Босилеград, Културно-информационен център на българите „Босилеград”, Българско културно дружество „Трендафер” от Бело Блато, Културно-информационен център „Иваново 1868” от Иваново и др.
Общинското събрание на Цариброд, по предложение на Националния съвет на българското национално малцинство, обяви Културния център „Цариброд“ за институция от особено значение за културата на българите в Сърбия. Във връзка с това в годишните си планове институцията има постоянната задача да съхранява и популяризира българската култура и език. В рамките на институцията работи и самодейният театър „Христо Ботев“, който представя премиерно по една пиеса годишно, последователно на български и на сръбски език. Също така всяка година в Цариброд се провежда театралният фестивал „Балкан Театър Фест“, в който редовно участват театрални състави от България.
Представителите на българското национално малцинство имат възможност да се обучават на своя език във всички степени на образованието. Изцяло на български език в основните училища през учебната 2024/2025 година се учат 69 ученици. Предметът български език с елементи на националната култура изучават около 300 ученици. Изцяло на български език през учебната 2024/2025 година се учат и 112 ученици в средните училища. Български език се изучава в рамките на Групата по български език, литература и култура към Катедрата по сръбски език с южнославянски езици към Филологическия факултет на Белградския университет, както и като отделен предмет в рамките на учебните програми на основното академично обучение по сръбски и руски език и литература във Философския факултет на Нишкия университет.
Информирането на български език в Република Сърбия се предоставя чрез електронни и печатни медии. Най-много представители на това национално малцинство са православни. Националният съвет на българското национално малцинство е орган на малцинствено самоуправление, избран на преки избори и като такъв отговаря за упражняването правата на своите членове, съхраняването и развитието на тяхната богата култура и традиции.
Министерството на човешките и малцинствени права и социален диалог и правителството на Република Сърбия ще продължат да работят всеотдайно за осигуряване на всички необходими предпоставки, за да може българската национална общност в Република Сърбия да продължи да се ползва от правата, които ѝ се полагат по закон, и да развива националните институции с цел сигурна и стабилна перспектива за членовете на своята общност.
П.Л.Р.
Коментирай първи