В Основното училище „Христо Ботев“ в Цариброд на 14 и 15 март се проведе конференция на тема „Дигиталните ресурси в полза на изучаването на български език в чуждоезикова среда“, организирана от КИЦ Цариброд и царибродското ОУ, по националната програма на Министерството на науката и образованието на Република България „Роден език и култура зад граница“.
Царибродското училище вече няколко години участва в дейностите по споменатата програма на МОН. „Преди няколко години водихме деца, за да се запознаят с българските забележителности, историческите и природни паметници. Сега пък тази година решихме да кандидатстваме с проект, който ще подобри и повиши квалификациите на учителите в областта на дигитализацията на образованието“, каза училищният психолог и координатор на проекта Катарина Симеонов и благодари на всички участници, радушно откликнали на поканата им.
В конференцията участваха представители на образователните институции на българското национално малцинство в Сърбия. Освен домакините на събитието присъстваха и колегите им от царибродската гимназия, от Звонци и от основното училище в Босилеград.
Лекции, свързани със значението на изкуствения интелект в областта на образованието, по-точно за подобряване на изучаването на български език в чуждоезикова среда, изнесоха Божана Михайлова от образователен център „Креативност” и Борис Михайлов, преподавател в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ и в образователен център „Креативност“, който се занимава с изкуствен интелект в начален етап на образованието.
Михайлов даде отговор и на въпроса ни: Възможно ли е учителят да стане по-малко нужен в близко или по-далечно бъдеще? „Учителят винаги ще остане нужен. Изкуственият интелект дава възможности да разширим това, което правим в училище, но в никакъв случай не може да замести добрия учител. Всъщност, образованието не е само даване, наливане на знания, то е по-скоро връзки, които съществуват между нас и децата, определен тип педагогическа психология, методика и далеч не се свежда до няколко процесора или компютри.“
Присъстващите бяха поздравени от директора на училището Милена Ставров и Стефан Стойков, председател на Националния съвет на българското национално малцинство. Стойков изказа благодарност към директора за поканата за събитието и благодари на МОН и на преподавателите от България.
Посочвайки образованието като може би най-важната от четирите области, които са в компетенция на Националния съвет, Стойков оцени темата като изключително важна и припомни, че в царибродското ОУ има само една паралелка в 6 клас, в която обучението се провежда изцяло на български език, както и че във всичките класове в царибродската гимназия и в ОУ и гимназията в Босилеград има български паралелки.
Той използва присъствието на медиите да покани родителите на бъдещите първокласници, бъдещите петокласници и на учениците, които от септември ще са в 9 клас в царибродската гимназия, да запишат децата си да се учат изцяло на майчин български език, защото, според него, това е изключително важно и добави: „Сега вече има всички учебници, имаме и достатъчно добри преподавателски кадри, както за български, така и за сръбски език, и това вече няма никаква пречка. Вече имаме преведени от сръбски на български език комплект учебници за основните училища и за 9, 10 и 11 клас за средните училища. Липсва ни 12 клас, но те ги още няма в каталога на одобрените учебници на самото министерство. Аз се надявам този процес много скоро да приключим.“
Стойков оповести, че в продължение на деня с директорите на училищата ще обсъдят още две важни теми: „Това са българските читанки или христоматиите, които по думите на преподавателите по български език вече са остарели, остарели са учебните планове и програми, тъкмо от днес да тръгне процесът да изготвим нови христоматии за всички класове. Това е много голям процес, но трябва да се тръгне от някъде. Аз ще съм доволен до края на мандата да тръгнем с този процес и за малките класове и ако може да се изготвят тези христоматии.“
Втората тема са притурките по история, география, изобразително изкуство и музика, каза Стойков, изтъквайки, че вече над десетина пъти са се обръщали и към Изпълнителната агенция за българите в чужбина и към самото министерство да се види кое е най-подходящото, което трябва децата от българското малцинство да изучават и кой да помогне да се изготвят притурките на теми, свързани с България, които спрямо закона могат да бъдат в обем 30 процента от съдържанието на учебниците, преведени от сръбски на български език.
Примерно, поясни той, на учебника по история, който е изцяло преведен от сръбски на български език, законът позволява да се добави 30 на сто българска история. Според него това не е лесен процес, понеже са нужни доста време, знания и финансови средства: „След 30 години вече положението е много по-добро що се касае до учебниците и аз се надявам този процес в много, много скоро бъдеще да приключим, но ние това не можем сами. Ще търсим подкрепа и от МОН на Р България, вече имаме сътрудничество и с Министерството на образованието на Р Сърбия.
Оттук нататък за всички липсващи учебници, понеже учебните програми в Р Сърбия се сменят много често и ние просто не можем всяка година да печатим нови учебници, самото министерство през септември месец миналата година е сформирало Фонд за нискотиражни учебници, който са дали на Института за учебници (Zavod za udžbenike) и вече с тях говорим да направим един кровен документ под патронаж на министерството на Р Сърбия.“
Конференцията за използването на изкуствения интелект като инструмент за подобряване на изучаването на български език в чуждоезикова среда продължи два дни.
Андрияна Ташков Александров
Коментирай първи