Посланикът на Република България в Белград Петко Дойков и Генералният консул в Ниш Димитър Цанев миналата седмица проведоха среща с председателя на Националния съвет на българското национално малцинство в Сърбия Стефан Стойков и членовете на Комисията по образование към НС. На срещата, иницирана от посланик Дойков, били обсъдени редица въпроси от прерогативите на НС, основно в сферата на образованието на майчин език.
Българските дипломати и представителите на Националния съвет набелязали основните проблеми, по които да се търси решение, а именно липсващото образование на български език в предучилищна възраст, намаляващия брой ученици за обучение на български език, липсата на преведени учебници и др. Във връзка с това разисквани са конкретни стъпки и действия, които Националният съвет заедно с Посолството и Генералното консулство на Р България да предприемат с оглед по-бързото разрешаване на проблемите с образованието на майчин език на българското национално малцинство в Сърбия.
Стойков заяви, че изразява голяма благодарност към българските дипломати за организирането на срещата. Посочи, че в изказването си е подчертал трите главни приоритета на настоящия състав на НС укрепването на добрите отношения между България и Сърбия, създаването на качествени условия за обучение на роден български език и изнамирането на начини за стабилно финансиране на медиите на български език, чийто основател е НС – „Ново Братство“ и „Нова Радиотелевизия Босилеград“, както и финансова подкрепа за другите медии на български език в Сърбия. „Подробно представихме актуалното състояние в сферата на образованието.
Относно създаването на условия за обучение на майчин език в предучилищните ведомства, в предстоящия период ще организираме съвместна среща на представителите на Националния съвет и на предучилищните ведомства от Босилеград и Цариброд, а планиран е и превод на учебници на български език за предучилищните подготвителни групи. НС ще организира и информационни кампании с цел увеличаването броя на бъдещите първокласници за обучение на майчин български език, а предстои и превод на новите учебници за 3-ти, 4-ти, 7-ми, 8-ми, 10-ти и 11-ти клас. Говорихме и за осигуряването на притурките (30% допълнително съдържание) на български език към учебниците по история, география, музика и изобразително изкуство. Предстои и организиране на среща в Ниш относно подготовката и печатането на нови Христоматии на български език от първи до дванадесети клас, която Националният съвет ще организира заедно с Посолството на Р България в Белград и Генералното консулство в Ниш. На нея ще бъдат поканени представители на министерствата на образованието от България и Сърбия, както и представители на всички училища, в които се изучава български език “, каза Стойков.
Той заяви, че е запознал българските дипломати, че Националният съвет осигурява безплатни учебници, закуски и финансира инициативи за учениците в българските паралелки. Освен това Съветът организира състезание по български език и осигурява парични награди за най-успешните от Републиканското състезание, както парични награди за първенците на випуска в основните и средните училища в Цариброд и Босилеград, подарява ученически раници и пособия за всички първокласници и др. „Почти 1/3 от бюджета на НС се отпуска за образованието“, изтъкна Стойков. Председателят на НС каза още, че на срещата е договорено зедно с посланика Петко Дойков да посетят ОУ „Христо Ботев” в Цариброд, където да се срещнат с родителите на бъдещите първокласници.
„На срещата говорихме и за инициативата за смяна на названието на Гимназията в Босилеград, която трябва да понесе първоначалното си име – „Княгиня Мария Луиза“, дъщерята на Цар Борис III. Посредством Посолството на Р България в Белград е потърсено съгласие от самата Княгиня Мария Луиза, училището да бъде наречено по нея“, каза той. Стойков изрази увереност, че проведената среща представлява стъпка напред в решаването на проблемите в образованието на български език за българското малцинство в Сърбия и подчерта, че Националният съвет ще продължи да реализира инициативи и да финансира дейности в рамките на компетенциите му, а всичко с цел създаване на по-добри условия за българското малцинство в сферата на образованието, културата, информирането и служебната употреба на българския език и писмо.
П.Л.Р.
Коментирай първи