Александър Младенов, утвърден краевед и изследовател на Босилеградското Краище, българин от село Долна Любата с местожителство в Сур-дулица, през 2016 г. ще отпразнува 80-ия си рожден ден. Въпреки преклонната възраст и разклатеното здраве, той е решил в годината на личния си юбилей да зарадва своите сънародници и земляци с още едно ценно произведение. Усилие, равно на подвиг!
Както и седемте издадени досега книги, сред които изпъква енциклопедичното произведение „Народни просветители от Босилеградското Краище 1833 – 2003“, и осмата си книга Младенов е посветил на своя мил роден край. Макар че не е класическо историческо произведение, „Да знаем, мале, да помним“ е своеобразна историческа христоматия. В нея читателят може да проследи бурната история на Босилеградския край, реално започнала преди около два века, когато са направени първите крачки в полето на просветата. Това е период, в който по волята на историческите превратности този затънтен, но хубав кът изминава невероятния път от „непозната земя“ и „бяло петно“ в картата на Балканите и Европа до предмет на политически пазарлъци в самия връх на световната политика и разменна монета между най-силните държави на земното кълбо. Рядка „чест“, която българите от Западните покрайнини заплащат с трагичната раздяла от своя народ и своята държава България по силата на международните договори след Първата световна война и със страдания през последвалите драматични години и десетилетия.
Една животворна нишка обаче не се поддава на капризите на суровата история, остава непрекъсната дори и по време на двете световни войни и става спасителната сламка за хората от босилеградската част на Краището. Тази нишка е просветната дейност – област, в която се изявяват пълноценно най-силните добродетели на босилеградчани – тяхното трудолюбие и ученолюбие. Изключителните резултати в тази област без съмнение са възвишен нравствен и духовен подвиг, който е отразен в първата част на най-новата книга на Александър Младенов чрез монографични-те трудове за училището в Извор, в което е пламнала първата искра на просветата и културата в Босилеградското Краище, за гимназията в Босилеград, която е „най-успешната босилеградска фабрика на всички времена“ и за училището в Долна Любата, което е първото огнище на духовност и просвета в Любатския район. Тези трудове са публикувани преди повече от десет години като сериали във вестник „Братство“, но това с нищо не намалява стойността на тази част от книгата. Напротив, предадени тук в интегралния им вид, тези трудове стават ценни исторически свидетелства в истинския смисъл на думата.
Естествено продължение на първата част са непубликуваните досега очерци на А. Младенов за няколко видни хора от Босилеградския край, тръгнали от баири и долове и чрез образование покорили научни и етични върхове. Академик Йордан Захариев, проф. д-р Дойчин Дойчинов, проф. д-р Кирил Харалампиев, м-р Вене Богос-лавов и Владимир Дамянов – Кушин са интелектуалци, за които основателно може да се твърди, че са гордост на Босилеградско. Този край може да се гордее и с един от най-великите сръбски поети от втората половина на ХХ век – Мирослав Антич, защото неговият баща Ненко е българин от Босилеград, който учителствал във Войводина. Младенов беше разкрил този невероятен, но верен факт, събирайки материали за учителите. И статиите за Мирослав Антич бяха публикувани в „Братство“ и „Мост“, обаче обединени като тематична цялост във втория раздел на книгата, те са много по-интересно четиво.
Поради ригорозните ограничения на тоталитарните режими на кралска и комунистическа Югославия редица важни исторически събития в Босилеградския край от недалечното минало бяха теми табу. Някои от тях не останаха такива и няма да потънат в прахта на забравата благодарение на изследователската дейност на Александър Младенов. Едно от тези събития е злодеянието на Кос-та Печанац в Босилеградско през май 1917 година. Публицистичният труд на Младенов за това престъпление също е публикуван откъслечно в „Братство“, но впечатлението за неговата истинска стойност е много по-силно, когато се прочете „на един дъх“. Останалите материали в раздела „Неподправена историческа истина“ са ексклузивни. В тях става дума за изграждането на босилеградската водноелектрическа централа, за партизанско престъпление в склоновете на планина Църноок и за едно убийство от времето на комунистическия терор след края на Втората световна война, за което убийците не са наказани заради партийна директива!?
Историята на Босилеградския край и съдбата на неговите чеда са лайтмотивът на материалите в последните четири раздела на пъкват инициативите за опазване на етнокулту-рното наследство на българите от Босилеградско чрез организирано събиране и съхранение на стари и нови архивни материали и археологически предмети от далечното и близкото минало; записките за две села; изповедният разказ, който е автентично свидетелство за печалбарския живот на босилеградските строители, и необикновеното сравнение между две официални статистики само чрез езика на цифрите.
Александър Младенов не е искал и не е могъл да бъде равнодушен хроникьор на Босилеградското Краище. Затова и осмата му книга „Да знаем, мале, да помним“ е наситена с дълбоки чувства и завладяваща искреност. Погледът на Младенов към миналото на Босилеградско е поглед на човек, който безпределно обича родния си край; който се възхищава от удивителните постижения на своите земляци, с пиетет се прекланя пред светлата памет на жертвите на престъпленията, жестоко осъжда злодеите и съчувства на преследваните без вина сънародници; който се тревожи от опустошителните действия на некадърните политици и подмолните политики; който е загрижен за по-нататъшната съдба на този славно-нещастен кът в мъртвия ъгъл между три балкански държави, за които е откърмил хиляди свидни чеда. Връх на внушителения емоционален заряд е силното чувство на автора за дълг към родното Краище и българския род, към предците и потомците. Този свещен дълг е източник на голямото вдъхновение, от което Александър Младенов е черпил сили, когато е събирал материали и осигурявал лични финансови средства за издадените седем книги, от него черпи сили и днес, в края на осмото десетилетие от живота си, подготвяйки своето осмо произведение.
Прекрасен пример за всеотдайност, народо-полезен труд и родолюбие!
Кирил Георгиев
Коментирай първи