В Димитровград миналия петък бе организирана кръгла маса на тема „Информирането на български език“. Организатори на мероприятието бяха Посолството на Република България в Белград, интернет порталът „Фар“, Мисията на европейската организация за сигурност и сътрудничество в Сърбия и Независимото сдружение на журналистите на Войводина.
По темата бяха поканени да говорят: българският посланик в Сърбия Радко Вла-йков и генералният консул в Ниш Едвин Сугарев, зам.- шефът на Мисията на ОЕСС в Сърбия Майкъл Охара, държавният секретар в Министерството на културата и информирането на Сърбия Нино Брайо-вич, председателят на Съвета за човешки и малцинствени права и равноправие на половете в Скупщината на Сърбия Мехо Омерович, зам.-председателят на Националния съвет на малцинството ни Стефан Стойков, кметът на Димитровград Владица Димитров, председателят на Независимото сдружение на журналистите на Войводина Недим Сейдинович, членът на Общинския изпълнителен съвет в Димитровград за сферите на образованието и информирането Деян Милев, директорът и главен и отговорен редактор на РТ „Цариброд“ Мирослав На-цков и председателят на Сдружението „Емблема“ и член на редакцията на електронната информативна медия „Фар“ Славиша Миланов.
В дискусиите се включиха десетки, поканени да присъстват на кръглата маса, политически и обществени дейци и журналисти от Димитровградско и Босилег-радско, както и ръководители на образователни и културни ведомства, сред които бяха: Воислав Божилов, директор на Центъра за култура в Босилеград, в рамките на което ведомство работи и „Ново Радио Босилеград“, Снежана Симеонова, директор на Гимназията „Св. св. Кирил и Методий“ и председател на Комисията за образование към НС на малцинството ни, Небой-ша Иванов, ръководител на КИЦ „Цариброд“, Александър Димитров, главен редактор на интернет портала „Гласпрес“ от Босилеград, Иван Николов, председател на КИЦ в Босилеград и главен редактор на списанието „Бюлетин“, Саша Златанов, член на Общинския съвет в Бабушница и председател на Комисията за сътрудничество с Република България в тази община и др.
Темата предизвика голямо внимание и подтикна участниците да изнасят интересни и продължителни речи, а след това и да се включват масово в дискусиите.
Поради лимитираното пространство във вестника ни, ще набележим само по-важните акценти от отделни изказвания на няколко участници в мероприятието.
Мнението на кмета на Димитровградско Владица Димитров бе, че РТ „Цариброд“ отговорно и обективно информира гражданите на общината на сръбски и на български език. Според него НС на малцинството е пропуснал шанса да сформира фондация, чрез която би се финансирала РТ „Цариброд“. Той сподели, че от общинския бюджет се отделят 3 на сто за медиите, от които, разбира се, най-голя-мата част е предназначена за РТ „Цариброд“.
Зам.-председателят на НС Стефан Стойков най-голямо внимание в изказването си обърна върху темата за възстановяването на печатната медия „Ново Братство“. Той припомни за много добре известните усилия, които настоящото ръководство на НС е положило за тази цел. От бюджета на Босилеградско се отделят 2 на сто за медиите. Тази година 9,3 милиона динара са предназначени за НС, чрез който ще се финансира РТВ „Босилеград“, докато една част от парите вероятно ще се даде и за „Ново Братство“. Той прикани ръководството на Димитровградска община и то да отдели средства, които ще даде на НС с цел финансиране на медии, и добави, обръщайки се предимно към кмета Димитров: „Знайте, че тези пари ще отидат за „Ново Братство“. Приведе и аргументи за становището си, че не е трябвало да се взима решение РТ „Цариброд“ да бъде приватизирана и посочи примера как благодарение на усилия на НС е запазен обществения статус на Радио Босилеград. Стойков припомни, че през 2015 г. българския и сръбския президенти Росен Плевнелиев и Томислав Николич са постигнали съгласие проблемът с „Братство“ да бъде решен, но междувременно по въпроса не е направено нищо.
Генералният консул Едвин Сугарев сподели недоволството си от факта, че изданията на някогашно „Братство“ са спрели да излизат. За списанието „Мост“ той каза, че е било изключително интересно четиво за представителите на българското малцинство в Сърбия, но и за по-широка аудитория. Дипломатът изрази огорчението си от факта, че занимаващите се с литературна дейност българи в Сърбия днес няма къде да публикуват творбите си на майчин език и че някои от тях лека-полека се преориентират да пишат на сръбски. Посочи и примера за спазването на правата на българското малцинство в Унгария – около 3000 българи в тази страна имат училище, вестник, библиотека…, и всичко това Унгария финансира от държавния си бюджет.
Посланикът Радко Влайков бе на мнение, че представителите на Националния съвет на българите в Сърбия занапред трябва да се считат за най-отговорни за решаването на проблемите на българското малцинство не само в областта на информирането, но и в други сфери. Той подчерта как по-нататък от представителите на малцинството не би желал да слуша оплаквания ту за сметка на България, ту за сметка на Сърбия. С тези думи той сякаш настоя да мотивира членовете на НС занапред по-интензифицирано да анализират положението на малцинството, да задвижват различни идии и мероприятия, целенасочени към подобряване на положението му и в крайна сметка да ги подтикне да работят по-сериозно и по-резултатно. Особено интересно прозвучаха следните думи на посланика: „И България и Сърбия са длъжници на българското национално малцинство. Югославия е водила много неприемлива политика към малцинството, България пък на нея не е имала адекватен отговор, за което говори и драстичното намаляване на представителите на малцинството. Сега е налице историческият шанс за преодоляването на проблемите“.
Следва да се отбележи, че и двамата дипломати в изказванията си като голяма грешка посочиха пропуска, направен в миналия брой на „Ново Братство“, в който нищо не е казано за посещението на вицепрезидента на Република България Илияна Йотова освен на Димитровград и на Босилеград. Те потърсиха и конкретна отговорност за тази грешка.
Нино Брайович говори по начало за мерките, които министерството, в което той е държавен секретар, предприема с цел подобряване на обстановката в сферата на информирането на малцинствата в Сърбия. Той припомни за неотдавнашното решение след много години да се възстанови Бюджетния фонд за националните малцинства, в който засега няма да има много пари, но тенденцията е с течение на времето да ги има все повече. Брайович напомни и за внушението, отправено към местните самоуправления в Сърбия, занапред да отделят минимум един процент от бюджетите си за медии.
Брайович сподели и за идеята, чиято реализиза-ция вече е в ход – по РТС и РТВ да се излъчват информативни предавания на български, албански, ромски и влашки език.
Мехо Омерович изнесе редица интересни становища, от които пролича, че в парламента на Сърбия истински се застъпва за пра -вата на малцинствата. Той призова представителите на медиите на българското малцинство, както и политическите фактори в рамките на малцинството, да бъдат единни в дефинирането на целите, тъй като, както каза, „ако в Белград пристигнат противоречиви идеи, става смут“. Като красноречив пример за „смутове“ той посочи закона за връщането на имотите на верските общности: „На православната църква са върнати 99 на сто от имотите, на католическата и еврейската църкви са върнати доста имоти, докато на мохамеданската – нищо. Защо? Тя има две верски общности и държавата не знае
на коя да връща имотите“, каза Омерович.
Недим Сейдинович показа, че е голям познавач на медийната сфера не само във Войводина, но и в цяла Сърбия. Генералното му становище бе, че държавата не обръща достатъчно внимание към въпроса за информирането на малцинствата. Сподели за слабостите на конкурсите за съфинан-сиране на медиите, като посочи, че не съществуват ясни критерии и механизми за разпределяне на парите. Той изнесе оценката си, че продължава да съществува подялба на медии по волята на властта и медии срещу волята на властта. Посочи примери как във Войводина се нарушават правата на журналистите от малцинствените медии, как определени национални съвети на малцинства влияят върху редакторската политика на медиите, чиито са основатели, сменят и назначават редактори, уволняват журналисти…
Според очакванията, представителите на медиите главно говориха за основния проблем, който ги измъчва – липсата на достатъчно пари. От парите май всичко започва и свършва в информирането.
Ползи от кръглата маса, която, нека да припомним още веднъж, предизвика огромен интерес, би трябвало да се очакват в предстоящите месеци. Посланикът Влайков излезе с идеята такова мероприятие да се организира след шест месеца, за да се види дали нещо междувременно се е работило по въпроса и да се разгледат евентуалните резултати. Значи, до следващото мероприятие с такава тематика не само, че трябва да се чака, но и да се работи.
Б. Д.
Коментирай първи