Заседание на Съвета за образование към Народната скупщина на Република Сърбия в Босилеград

• Стефан Стойков, зам.-председател на НС на българското малцинство в Сърбия, призова родителите да използват правото си, което им е гарантирано с Конституцията на Република Сърбия, и да записват децата си за обучение на майчин език.

• Преди заседанието на Съвета за образование в Босилеград, ръководството на Националния съвет имаше среща с министъра на образованието, науката и технологичното развитие Младен Шарчевич и зам.председателя на Съвета проф. Любиша Стоимирович.

По инициатива на Националния съвет на българското малцинство в Сърбия и Община Босилеград неотдавна в Босилеград се проведе заседание на Съвета за образование, наука, технологично развитие и информационно общество към Народното събрание на Република Сърбия, на което бяха разисквани проблемите в образованието на българското национално малцинство, както и начините и възможностите за тяхното решаване.

На заседанието присъстваха депутатите – членове на Съвета за образование, наука, технологично развитие и информационно общество: проф. д-р Любиша Стоимирович, зам.-председател на съвета, Джордже Косанич, Фатмир Хасани и Никола Савич, председателят на Националния съвет и кмет на Община Босилеград Владимир Захариев, зам.-председател на НС и зам.-кмет на Община Босилеград Стефан Стойков, директорът на босилеградската гимназия Антон Тончев, както и директорите на основните училища в Босилеград, Димитровград и Звонци – Методи Чипев, Ката-рина Симеонов и Драган Иванов. На срещата присъства и проф. д-р Миле Самарджич от Висшето икономическо училище в Белград, което вече няколко години има клон в Босилеград.

Заседанието бе открито от зам.-председателя на съвета проф. д-р Любиша Стоимирович, който поздрави присъстващите, след което даде думата на председателя на Националния съвет на българското малцинство в Сърбия Владимир Захариев. След като с благодарствени думи поздрави присъстващите на заседанието, Захариев информира членовете на съвета за постигнатите резултати и проблемите, свързани с процеса на обучение на българското национално малцинство в Сърбия. Той подчерта, че от голямо значение е фактът, че след 30 години са отпечатани учебници на български език и нашите деца имат възможност да учат на майчин език. Той изказа благодарност и към институциите в Сърбия и България, които полагат грижи и създават качествени условия за образование на нашите деца.

Зам.-председателят Стефан Стойков подробно запозна присъстващите с положението в областта на образованието на българското национално малцинство в Сърбия. Между другото и той изтъкна факта, че след повече от тридесет години НС е успял да осигури преведени учебници на български език за основното училище, а чак след 50 години – за гимназията. Стойков поясни, че в момента съществуват преведени и отпечатани учебници от първи до шести клас на основното училище, преведени са и учебниците за седми и осми клас, чака се само разрешение от Министерството на образованието за тяхното печатане. Остава да бъдат отпечатани още учебниците по музика и изобразително изкуство, както и притурките от 30% по българска история и география, което трябва да стане със съдействието на просветните министерства на Сърбия и България. Що се касае до гимназията, преведени са една част от учебниците за първи клас и очаква се НС да подпише меморандум с Министерството на образованието на Сърбия за превод и печатане на всики учебници от 1-ви до 4-ти гимназиален клас. Той благодари на министерството и на Института за учебници и учебни помагала начело с директора Драголюб Койчич, оказали голям принос за превеждането на учебниците. Зам.-председателят на НС изтъкна и доброто сътрудничество с Министерството на образо-ваниео и науката на Репблика България, което дава възможност на децата от българските общности в Сърбия да следват във ВУЗ-овете в България.

Катарина Симеонов, директор на ОУ „Христо Ботев“ в Димитровград, и Драган Иванов, директор на ОУ в Звонци, поискаха от компетентните органи в Сърбия българският език в тези училища да бъде равноправен с другите предмети, а не както досега да се изучава факултативно, както и бележката по български език да влиза в общия успех на учениците.

Директорът на ОУ „Георги Димитров“ в Босилеград Методи Чипев между другото изтъкна, че в босилеградското основно училище български език се изучава като задължителен предмет и бележката по български влиза в общия успех на учениците. Той подчерта, че в първи, трети, пети, шести и седми клас има по една паралелка, в която обучението изцяло се провежда на майчин български език.

Директорът на босилеградската гимназия Анон Тончев каза, че основно е да се осигури икономическо развитие на общините, в които живее компактно българско население, понеже без това няма да има деца и илюзорно ще бъде да се говори за образование. Той изтъкна, че е против определянето на родителите на кой език да се учат децата им, а този въпрос държавата да уреди по друг начин. Освен липсата на учебници, което е основна причина защо родителите не искат децата им да се учат на български език, училищата нямат преведени и дневници за работа, свидетелства и други формуляри, което пречи на работата в училищата, добави Тончев.

Депутатите внимателно изслушаха забележките и предложенията, които в дискусиите си изтъкнаха представителите на НС и директорите на училищата и обещаха, че с тях ще запознаят компетентните в Министерството на образованието и другите републикански институции и лично ще се застъпват за разрешаването на проблемите в образованието на българите в Сърбия.

• Преди срещата депутатите, придружавани от ръководството на Националния съвет и общината, посетиха гимназията и основното училище.

• След заседанието гостите от Белград посетиха бежанския лагер в старата болница, както и църквата „Св. Троица“ и първото килийно училище в село Извор, където в черковния двор фолклорният ансамбъл към СД „Младост“ специално по този повод изпълни културна програма.

П.Л.Р.