Срещи и разговори: Звонко Павличич, художник от Косово и Метохия и „димитровградски зет”
В Галерията „Методи Мето Петров” неотдавна бе открита изложба от картини на художника и университетски професор от Косовска Митровица Звонко Павличич. Става дума за неговата 35-та самостоятелна изложба, на която представи творбите си, сътворени в техника масло върху платно, от цикъла му „Водовъртежи”. Творбите e сътворил през последните пет години.
Изложбата откри художникът и теоретик на изкуството Калин Николов от София, а „Ново Братство” се възползва от гостуването на Павличич в Димитровград, за да вземе интервю от него. Нека да напомним, че той е женен за димитровградчанка и няколко години е живял и работил в Димитровград.
* Господин Павличич, ние българите, имаме една поговорка, която гласи: „Откъде е жената, оттам е и родата”. Следователно, ние смятаме, че Вие сте наш! Дали Вие смятате, че ние сме Ваши?
– Доколкото поговорката „Откъде е жената, оттам и родата!”, подходяща на „Оттам си, откъдето е жената ти!”, възприемем като истина, тогава не би било необикновено и аз да съм ваш, а и вие да сте мои. Със съпругата ми сме заедно повече од 37 години, 34 от които в брак. Освен в жената, се влюбих и в Цариброд, в който прекарах няколко години, по-конкретно живях и работих в този град от 1986 до 1991 г. Бях зает в тогавашната конфекция „Свобода” като моден дизайнер.
* Как се чувствахте на откриването на неотдавнашната Ви изложба „сред своите” в галерията в Цариброд?
– Внушително се чувствах. Радвах се, че под покрива на галерията се събраха мои колеги, роднини и други царибродчани, които изпитват наслада от културата и изкуството. Атмосферата повдигна на изключително ниво Калин Николов от София, изнасяйки внушителната си беседа за творчеството ми, докато поетесата от Димитровград Дияна Йеленкова чете стихотворения, посветени на произведенията ми, излезли от перата на Светозар Ранкович от Белград и Денко Рангелов от Ниш. Приятното настроение повдигна и чувството на близост подсили управителят на галерията Заран Андонов с встъпителната си реч.
Нека да отбележа и това, че изпитах голямо удовлетворение от факта, че експонирам в галерията, която е назована на името на Методи Мето Петров. Става дума за голям хроникьор на своето време и художник. Той бе предимно върховен илюстратор и карикатурист, който, докато живях в Димитровград, беше и мой съсед. Често се срещахме и разговаряхме. Заедно с още няколко колеги организирахме изложба на царибродски художници във фоайето на Центъра за култура в Димитровград. Значи и по това време царуваше голям ентусиазъм в областта на изобразителното изкуство в този град.
* Българският теоретик и художник Калин Николов оцени, че „сте достигнали характерния си и майсторски изобразителен език”. Вероятно е безспорен тезисът, според който един живописец, когато достигне тази степен, фактически е достигнал своя зенит. Когато погледнем някоя от картините, веднага можем да кажем: „Да, автор на картината е този художник”, това вероятно е върхът на творчеството му. Все пак можем ли от Вас да очакваме още някои трансформации относно начина и стила на сътворяването, подбирането на мотивите…
– Общата характеристика на визуалната част на картините ми винаги е била и нуждата да се сътвори нещо ново. В изкуството и в живопистта е най-трудно да бъдеш характерен и едновременно да се различаваш от другите. Да се сформира характерен изобразителен почерк, да се бъде оригинален, да се притежава специфична пиктурална чувствителност…, към това се стремят всички художници. Мен много ме зарадва оценката на господин Николов. Просто бях внушен от нея.
Когато става дума за евентуалните нововъведения в начина и стила на сътворяването и подбирането на мотивите в бъдеще, разбира се, че могат да се очакват определени промени. В изкуството, както и в науката, винаги трябва да се стремим към нови решения, към изучаването на творческата дейност и методите за откриване на новото… Последователното търсене и изследване се налагат като необходимост.
Звонко Павличич е роден през 1960 година в Печ. Основно училище и училище за приложни изкуства (профил вътрешна архитектура) е завършил в родния си град. Завършил е Факултета по изкуствата (специалност история на изкуството с археология) в Университета „Кирил и Методий” в Скопие и Академията на изкуства – специалност живопис в Университета в Прищина. В същата академия се е сдобил и с магистърска степен.
Член е на УЛУС и УЛУЦГ, както и на Асоциацията на университетските професори и учени от Сърбия. Участвал е в много национални и международни изложби, пленери и симпозиуми за изобразителното изкуство.
В актива си има записани 35 самостоятелни изложби и участия в над 400 колективни, както в страната, така и в чужбина.
* Мотивите в платната Ви са предимно светини. Те сякаш са Вашата художествена фасцинация. Имате ли рационално обяснение защо това е така или пък това просто е нещо, което се намира в сферата на несъзнателната художествена имагинация, нещо, което се е наложило само по себе си и е станало доминиращо в мислите Ви и в крайна сметка не се нуждае от рационално обяснение?
– Изложбата, която подредих в Цариброд, от една страна е продължение на поредицата ми от дейности, свързани с експонирането, а от другата е призив за критическото обмисляне на културната и духовната действителност в Сърбия. Този призив е мотивиран от съглеждането и тълкуването на наследството от миналото, който чрез картините ми е зададен само като една от възможностите.
Става дума за една рецентна част от творчеството ми, осмислена като цикъл от картини, които претендират да дадат отговор на бурните събития, повлияли върху живота в Косово и Метохия. Живеейки в такова едно обкържение, аз като художник очивидно не съм можал да бъда равнодушен, като съм бил внушен от това културно-историческо наследство, както и от страданието му. Значи, мотивите са нещо предопределено, зададено, или, както вие предпочетохте да се изразите, нещо, което принадлежи към сферата на несъзнателната художествена имагинация, съответно – нещо, наложило се само по себе си.
* Художествената дейност сред сърбите и черногорците в Косово и Метохия. Има ли нещо добро и оптимистично да се каже по тази тема?
– Когато става дума за изобразителното изкуство в Косово и Метохия, днес мога спокойно да кажа, че нищо не се е променило от началото на 90-те години, когато албанските художници „своеволно” напускаха работните си места, а след това, в тогавашния политически и обществен климат, сърбите заемаха желаните позиции и без каквито и да е критерии продължаваха да действат. Единното професионално сдружение на художниците в покрайнината УЛУК функционираше в интерес на няколко членове, след което се разпадна.
Повече от ясно е, че в Косово и Метохия са изникнали стотици художници със сръбска и черногорска националност. Голям брой от учениците, завършили средното художествено училище в Печ, което е било разсадник на изключителни художествени таланти, са продължили образованието си във факултетите за изкуство, съответно в академиите в градовете на бивша СФРЮ. Целият този огромен потенциал е намирал убежище предимно в централната част на Сърбия и Черна гора, но и в останалите републики на бившата СФРЮ и не се е завръщал в Косово и Метохия. В покрайнината никой не е бил загрижен заради този факт, а особено не са били загрижени колегите със сръбска националност, на които такова състояние е пасвало. Тъй като по това време е било валидно правилото, според което постовете се заемат в съответствие с националния ключ, т.е. критерий, на тези хора е отговаряло да има по-малко художници със сръбска и черногорска националност, в който случай позицията им е била по-благонадеждна. За художниците сърби и черногорци извън Косово и Метохия никой не е мислил, а камо ли да се е занимавал с посочения проблем. С други думи съществувал е страх от конкуренция и фаворизиране. Създавал се е такъв климат, в който не е можало да се афирмира и валоризира творчеството на художниците по потекло от Косово и Метохия. Поради тази причина неслучайно, нас, сърбите и черногорците в Косово и Метохия, ни сполетя такава съдба.
* Господин Павличич, какви са плановете Ви за бъдещето?
– През тази година съм запланувал да експонирам в още няколко културни центрове. Ще участвам и в 26-ия пореден художествен пленер „Погановски манастир”, пак ще се завърна „сред своите”. Едновременно ще се ангажирам и върху подготовките за монография за творчеството ми през изминалия период от четири десетилетия.
Разговора води:
Б. Димитров
Коментирай първи