Среща с многократния кръводарител Георги Павлов
Георги Павлов верятно е нашият сънародник в Сърбия с най-много регистрирани дарения на кръв – 109. Казва, че има още три, но те не са регистрирани, съответно не може да ги документира.
Роден е през 1949 г., което означава, че вече не може да бъде кръводарител, имайки предвид, че навършилите 65 години ценната течност вече не могат да дават. Тези дни се срещнахме с него, за да поговорим по темата за доброволното кръводаряване.
* Г-н Павлов, какъв бе мотивът Ви толкова много пъти да се проявявате като кръводарител?
– Ами, давах кръв поради хуманни причини. Във връзка с този въпрос нямам нищо повече да заявя.
* Къде все сте давали кръв?
– На много места. Започнах в родния си Димитровград. Първия път, когато подадох ръката си, не бях навършил 18 години, но бях близо до тази възраст, така че ме толерираха. Като студент давах кръв в Белград, а след това продължих в Ниш, в който град си оформих семейство и в който съм вече 40 години. Най-много пъти кръв съм дал именно в Ниш. Давал съм кръв и в Битоля в Македония, където отбивах военната си повинност, както и в Бийело поле в Черна гора, където участвах в младежка трудова бригада. Също така съм давал кръв в София, както и в столицата на Украйна, Киев. Освен сръбска, имам и българска, и украинска книжки като доброволен кръводарител. Предвид, че Черна гора и Македония днес са самостоятелни държави излиза, че кръв съм давал в пет държави.
* Как се озовахте в Киев?
– Като инструктор-водолаз през 1989 г. водих екип водолази от Ниш в Украйна. Пътувахме с комби на нишката Служба по спешна медицинска помощ. С нас имаше хора от тази служба и когато стигнахме в украинската столица те проявиха желание да разберат как функционират тамошните екипи по спешна медицинска помощ. Тогава се говореше, че службата в Киев е организирана на изключително ниво. Натъкнахме се междувременно и на един медицински екип, който бе задължен за кръвопреливане, пред който аз споделих желението си да дам кръв при условие да получа украинска книжка по кръводаряване. Украинците малко се колебаха, но накрая се съгласиха.
* Сред представителите на българското малцинство в Сърбия Вие вероятно сте рекордьорът по доброволно кръводаряване.
– Според моите информации е така. Димитровградчанинът Димитър Ставров също над сто пъти е подал ръката си, но мисля, че аз имам няколко дарения повече, съответно имам повече регистрирани дарения от него.
* В Ниш има ли хора, които повече пъти от Вас са дарили кръв?
– Мисля, че има. Там не съм рекордьор, както предпочетохте да се изразите във въпроса ви.
* Имало ли е случаи да се е наложило преливане на кръв, а Вие сте били донор?
– Да, имах такъв случай в Битоля в Македония, където бях войник. На един подофицер Митич по потекло от Княжевашко, който бе на служба в този град, съпругата му беше родила, но се стигна до усложнения. Митич беше разбрал, че съм кръводарител, помоли ме да помогна на съпругата му с преливане на кръв и аз казах, че няма проблем. Той даде половин литър кръв, аз също половин литър и още един войник триста грама, което помогна на жената да се възстанови.
* Доволни ли сте от начина, по който обществото ни се отнася към доброволните кръводарители?
– Не, не съм доволен. Ето, когато давах кръв в България, в знак на благодарност ми дадоха куп подаръци, сред които и множество хранителни изделия. Според преценките ми един човек може да се храни два дена с тях. При нас обикновено доброволните кръводарители получават сокче, шоколадка, химикал, понякога фланелка и може би още някоя дреболийка. След като веднъж в България дадох кръв и се завърнах в Ниш, на представители на тамошния Институт по кръвопреливане показах какво съм получил за кръводаряването си в България и те се зачудиха.
Често се случва кръводарителите у нас да не могат да се възползват от легитимното си право след всяко кръводаряване да отсъстват от работа два дена. Ето, аз когато работих в Центъра за социални грижи в Ниш едно време имах такъв проблем и беше нужно да убеждавам компетентните, че това право ми принадлежи според закона. Следейки моя пример обаче с течение на времето и други служители от центъра редовно започнаха да дават кръв. Днес, когато ги срещна и споделя с тях по темата за кръводаряването, ги насърчавам да продължат в същия дух, защото става дума за една свръхблагородна човешка дейност.
В контекста на темата нека споделя и това, че като директор на нишкия Дом за приют на деца и млади, които са нарушавали законите, започнах да организирам акции по кръводаряване в това ведомство. Първоначално сред служителите там имаше само трима постоянни кръводарители. Това бях аз, една готвачка и една перачка. Първия кръводарител на всяка една акция бях аз. Когато започне акцията, аз пръв сядам и си подавам ръката, а възпитаниците вземат да се подсмиват и да подхвърлят на хората от Института по кръвопреливане: „Вземете му цялата кръв, вземете му цялата кръв… Изтощете го…!!!” Детска работа, нали?
Постарах се обаче възпитаниците на дома да мотивирам и те да участват в акциите, като всеки, който се включи в тях, да получи платено отсъствие през уикенда. И децата едно по едно започнаха да се включват. Във ведомството бяха настанени над сто деца и млади. Хората от Института по кръвопреливане пък стриктно държаха сметка в акциите да не участват деца под 17-годишна възраст и да не се случи някое от тях да дава кръв по-често, отколкото това налагат медицинските правила. Във ведомството тогава бяха настанени деца и млади от 15 до 20-годишна възраст. Имаше всъщност и понякой младеж до 21-годишна възраст. С течение на времето броят на единиците кръв се увеличи и до 38.
Като ведомство, което особено се подвизава в доброволното кръводаряване, бе ни присъдена и републиканска награда. Получихме я на едно тържество в Прокупле, на което водих и група млади възпитаници от дома, които там станаха кърводарители.
* Какво послание бихте отправили към хората, които могат да дават кръв, но не го правят?
– Бих им поръчал да дават кръв, защото животът е такъв, че никога не се знае кога и на тях може да им притрябва тази жизненоважна течност. На тях или пък на някой от най-близките им. Даването на кръв не вреди на здравето. Известно е, че изхарчените eритроцити се утаяват в костния мозък, така че кръводаряването подтиква организма да произвежда нови еритроцити.
* Като хуманен човек, участвали ли сте и в други хуманни дейности?
– Ами, участвал съм в множество хуманитарни акции. Веднъж дори бях кандидат на едно заболяло лице да дам костен мозък, но по стечение на обстоятелствата не му дадох аз, а друго лице. Донорска карта за завещаване на органи имам от години.
Коментирай първи