Йелена Ранчев, по произход е от Димитровград, живее в Ниш и смело изгражда кариериерата си и като адвокат, и като поетеса. Според нея тази двойственост е посочена като типична характеристика на нейната зодия Близнаци. На неотдавна състоялия се Международен фестивал на поезията в Мелник Ранчева спечели първа награда за своите стихотворения. Помолихме я да ни разкаже повече за впечатленията си от великолепния фестивал в Мелник.
– Мелник е град на изкуството, виното и стиховете. Това е най-малкият и най-красивият град в България. Това е място, където се сливат култури, където тече една река от стихове на бройни поети от Балканите. На тазгодишната 19-та среща на поетите от: Сърбия, Македония, Република Сръбска, Босна и Херцеговина, Словения и Хърватия тричленното жури (членовете бяха от три различни страни) оцени моите песни “Балада за Мелник” и “След дъжд” и ми присъди първа награда на фестивала.
Това ли е първото Ви участие във фестивала в Мелник ?
– Не, участвам за трета поредна година. Преди две години получих Грамота за поезия. Мелник е такъв град, че мами всеки, който веднъж е бил в него, да иска отново да се завърне. Аз просто останах завинаги очарована от Балканската му архитектура в духа на Ориента. Това е град, където събиранията на поетите винаги са незабравими.
Как решихте да участвате в този фестивал?
– Преди три години бившият редактор на „Братство” Денко Рангелов, който следи моето творчество още от първите ми стъпки в списание „Другарче” и който е голям приятел на нашето семейство, ме информира за този фестивал. Винаги е имало сътрудничество между редакцията на „Братство” и редакцията на списание „Ирин Пирин”, чийто редактор Катя Ермекова е и създател на фестивала в Мелник. Идеята й била фестивалът да стане инструмент, който ще разширява границите на творчество. Според мен тя успя и напълно реализира тази своя идея.
Разкажете ни нещо за бъдещите Ви планове в областта на поезията и, разбира се, на адвокатурата?
– Адвокатурата избрах поради голямата ми любов към нея и не ми е трудно да работя упорито и да се уча от по-възрастни и по-опитни колеги. Поезията присъства в ежедневието ми, това е моето хоби и първата ми любов. Щастлива съм, че мога да обединя и двете неща. Надявам се в края на годината да излезе първата ми стихосбирка. Трябва да кажа, че любовта ми към книгите възникна благодарение на моята баба Снежана Виденович, която ме насърчваше към тях още като малка.
Миналата седмица представихте стихосбирката „Багрите на времето”, публикувана преди един месец, като посмъртно издание на стиховете на Снежана Виданович. Какво впечатление Ви направи промоцията?
– Промоцията беше в събота на 23 юни в Димитровград. Все още не са стихнали емоциите и еуфорията от този ден. Представянето на книгата беше изключително, както за мен и моето семейство и приятелите ми, така и за всички тези, които гледаха репортажа на ТВ Цариброд. Получих много поздравления и подкрепа. Стиховете бяха четени в интимен кръг от приятели и почитатели на добра поезия в романтична атмосфера, съпътствана от акустични мелодии на известни песни. Мисля, че това е най-добрия начин да се почувства енергията, която носят стиховете.
ЙЕЛЕНА Ранчев
БАЛАДА ЗА МЕЛНИК
Юнска нощ на древните Балкани
в романтичен, малък град.
Върху калдъръма стар –
старинна механа –
от тухли и камък,
в духа на Ориента.
Изконна,
мистериозна красота,
приютила се в скута
на пирамиди седефени,
а мисълта ти спира
песента на реката,
която гордо тече
на легендата от извора –
отнякъде, отдалече.
Юни сияе в очите!
Светът весел се люлее,
сякаш шарена е коприна.
Разпръсва се мирисът
на белите борове,
смесен с аромата
на плюшените цветове,
с милувката на ветровете от сатен,
спускащи се вихрено от Вихрен.
Звъни звукът на дивата гора.
На юни багрите магични
и чувство някакво умилно
стелят се над Пирин…
Сувенир на едно време,
описано от историята.
Следите от Възраждането,
оставени са в камъка
и нашата епоха.
Пазят го старите стени,
притиснати от миналите дни,
докато духът на Кордопула
на пост пред крепостта стои.
Търсят,
търсят те
във всяка капка
на истината.
що човек опива.
Душата във виното
битува, в него съществуваш.
Къде си сега.
Барбара?
Над Мелник вали от сутринта,
дъжд от стихове вали.
А аз,
както някога и ти,
вървя безгрижна,
мокра и усмихната…
Коментирай първи