Счита се, че празникът Успение на Пресветата Богородица е установен от апостолите. От далечни времена той се предшества от пост, който съединява в себе си два древни поста: някога едни християни са постили преди празника Преображение Господне, а други – преди Успение на Пресвета Богородица. Константинополският събор, свикан през XII век, по времето на патриарх Лука, определя всички християни да спазват Успенски пост – от 1/14 до 15/28 август.
В деня на празника – 15/28 август, православните християни отдават прослава на блажената кончина на Пресв. Богородица. Преданието разказва, че архангел Гавриил се явил на Божията Майка с палмово клонче в ръка и й известил, че след три дни ще се престави отвъд. Същият този архангел навремето й благовестил, че ще роди Спасителя на света. Пресв. Богородица приема с радост и това негово известие. Тя се приготвила за своето отиване в небесно-духовния свят, където ще бъде със своя Син и Бог.
Обикновено, когато хората умират, това предизвиква дълбока скръб у техните близки. Пък и човек, ако знае, че ще умре скоро, изпитва страх. Но точно обратното чувства тази, която е родила Божия Син. Нейната блажена кончина не й носи скръб, а радост. При свършека на земния си път тя отива при своя Син, за да бъде вечно в радостта на райските селения. Затова в деня на празника светата Църква прославя Божията Майка в своите богослужебни песнопения като възхождаща от земята към небето, обкръжена от ангели. Песнопенията възпяват светата Майка, пристигаща в райския небесен свят, и ангелите, удивляващи се на нейното идване. Всички ангелски чинове се възрадвали на нейното успение. Ето защо такава смърт не може да носи огорчение, а единствено голяма радост. Църквата е нарекла смъртта на светата Майка успение, защото тя блажено е заспала и е преминала безпрепятствено в Царството Божие при своя Син и Бог, Иисус Христос. На Успение Богородично във всички храмове бе изпян празничния тропар: „При раждането си съхранила девството, при успението не си оставила света, Богородице. Преминала си към Живота, Майко на истинския Живот, и с твоите молитви избавяш от смърт нашите души.“
Пресв. Богородица е Майка на нашия Господ, но тя също е Майка на всички нас, които прибягваме към нея за помощ. Когато ни нападат скърби и изкушения, ние дръзновено й се молим: „Пресвета Богородицe, спаси ни”. Днес също очакваме нейната милост. В тези лукави времена, когато царят неверие, разколи, богохулства и всяка безнравственост, имаме особена нужда от нея, затова нека по-често пред нейната свята икона да просим Божията милост.
Подготви: Д. Христова
Коментирай първи