Видиш ли ко ти одма пишем, ко що ти обеща. Да знайеш кво ни Перча рече:
– Ма кво че ни часте, чусте ли дека су осудили общинуту? Я пак зину.
– Ма кой гьу йе осудил и за кво?
– Па тия големите приятелье на общинарете од преди десетина године. Тия що правише главнуту улицу, а нашите им не били платили.
– О знам я, умеша се Стоимен Куса. Я тъгай бео одборник. Знам ка дойдоше некикви на седницу у общинуту с машне и ташне, кредит од милион йевра да ни даваю, да ни помогну. Много ни обичали, само с 4% интерес, а да га върчамо 12 године. Нема да осети общината! Ка почеше да ни кандърдисую и да га усукую нашите общинаре, одма ни беше сумньиво. Тъгай имаше и одборници, койи не мислейе само с партийскье главе и почеше да питую, да ни се убаво обясни. Сечам се йедън гьи одборник пита да ни просто кажу – колко паре че узнемо, а колко че върнемо за тея 12 годин.
Йедън господин се диже. Видомо дека нейе научил да лъже ко нашите щом ни рече:
– Че се задужите милион, ама че узнете 900 иляде, сто иляде евра че остану ко гаранция.
За тея 12 године че върнете милион и седамстотин иляде евра. Ка това чумо, оно се убуча у салуту ко у шупляк с бумбаре. И не изгласамо да се задужимо. Ама нали су нашите управници решили да направе туя далаверу, договорили се с тия приятелье що ни съга осудили да се они задуже уместо общинуту, па они че праве улицуту, а общината че отплати кредитат.
– Па що га не су отплатили, а съга треба да плачамо и судскьите трошкове и каматуту, и кой знайе кво йош, пита Сурча.
– Това не знам, я одавна не идем у общинуту, рече Куса. Говореше се по чаршиюту дека ка потписали уговорат, после нашите с ньи подписували некиква уговорчетия и она не била по закон, биле некикве мучкье. Затова не стели да плачаю, а се судили.
– И кво съга, умеша се Мила. Нити йе улицата ко улица, нито тротоарите ко тротоари. А уж требеше да направе некикви канали под улицуту за телефони, за гас ка мине, за другье работе. Майсторете само превърнуше каменьето, да гьи не боли гърбина, повече од 50 године йе лежало све на йедну страну. А за тротоарите да не говоримо. Уж некикви печатани, убави, а оно било – държ буре воду, додека майстори оду. Съга се люще, дупка до дупку, ко да су гьи правили од калище, а не од цимент.
– Ма нали йе имало некиква контрола. Она йе узела паре, а що си не йе гледала работу, да виде дека това що праве не йе убаво, па да гьи съпру, пита Сурча.
– Ма не йе важно кво йе било, важно йе да су пречукали парете, а съга требе да плачамо камате и другье глупости опщинскье. Уместо да су с тея паре асвалтирали некойе путле, они че гьи върлье у ветар. И тая влас че га одвлече, а ония койи су направили туя пакос се измъкнули. Никой нема да одговара. Куче влачи, дира нема.
Дойдомо на ред да се потписуйемо и си растуримо оратуту. Можеше йош нещо да чуйем.
Айд у здравлье баба Сускье, поздрави ми деда Лулу и айде да дойдете при нас за Първи май. На време ви каним.
Деда Манча
Коментирай първи