Гост на „Ново Братство” – Емил Петров, писател
Емил Петров живее и твори в Димитровград. Член е на Сдружението на писателите на Сърбия. Литературния му актив включва стихосбирките: „Изгубените острови” (1996 г.), „В изгубения град” (2000 г.), „Полет към сумрака” (2003 г.), „Потъналите кораби” (2007 г.) и „Глина прахоляк и малко спомени” (2013 г.).
Преди няколко години той публикува първия си роман „Черните гори”, а преди няколко седмици и романа „Разрез”.
Димитровградският литературен деец Емил Петров неотдавна публикува поредната си книга. Става дума за романа му „Разрез”, който предизвика голям интерес сред почитателите на литературата не само в общината, но и по-широко.
Поканата да проведем разговор за „Ново Братство” Петров прие радушно. Вниманието фокусирахме предимно върху най-новото му „литературно чадо”.
* Г-н Петров, как върви продажбата на романа „Разрез”?
– Доволен съм. За един месец са продадени около 20 на сто от тиража, съответно 120 екземпляра от печатаните 500.
* Размисляте ли вече и за второто издание?
– Да, размислям. Доколкото продажбата продължи добре, мисля, че ще се стигне до второто издание.
* Стилът на списването и на този, както впрочем и на първия Ви роман „Черните гори”, в литературата е известен като „течение на свестта”. Охотно ли се определихте за този стил или пък той се наложи по себе си, в съответствие с предопределения тип на сетивността, който притежавате?
– Това бе най-подходящият стил да изразя това, което чувствам. Адекватен бе като инструмент за разкриване на това, което у мен кипеше от години, а трябваше да види бяло видело, придобивайки вид на прозаична творба, съответно роман.
* Не кажем, че изборът на стила не е добър, нито пък, че е скучен. На едни читатели този стил пасва, на други не. Все пак нека да Ви попитаме поради чистата любознателност, можем ли да очакваме в някоя следваща прозаична творба да промените стила на списването, в смисъл фабулата да придобие по-силна структура, образите да бъдат изградени по-плътно…?
– Не, затова няма нужда. Вижте, времето, в което живеем, не съвпада с времето, в което са живеели руските класици. Днес просто не е нужно образите да се изграждат по по-обстоен и по-плътен начин и да се прави по-силна фабулна структура. Нямам време това да го правя, тъй като ритъма на моя живот, както и ритъма на живота на днешния, да се изразя метафорично, „консуматор на продукта на литературното деяние” е много бърз. Казано по-инак – читателят няма време да се занимава с такива неща.
На читателя му предоставям възможността в своята психика да изгради образите по начина, по който си иска. Не е нужно да го натоварвам с обстойни дескрипции, елаборации, анализи… Бих казал дори, че не е нужно да подценявам интелекта му. За мен е важно посланието. Значи, конкретен отговор на въпроса Ви би бил, че стила на списването нямам намерение да променям.
* Писателите по принцип не обясняват „какво са искали да кажат” и ние, разбира се, въпроса ни няма да насочваме в тази посока. Заключения от прочетеното трябва да си правят самите читатели. Отговорете ни обаче на въпроса изпитахте ли като писател определена доза обществена одговорност, припомняйки ни за фактите и събитията, които доведоха до разрухата на една система, поради който факт буквално бяха опропастени животите на много хора?
– Разбирам същността на въпроса ви, но не бих можал да кажа, че като писател съм изпитвал някаква доза обществена отговорност или пък, че съм почувствал, че върша някаква благородна обществена мисия. Като писател единствено изпитвах нужда да говоря за мотивите да се върши зло и да се отмъщава. За това говорих, описвайки усташеските действия при хърватите, които са християни, но този факт не им е пречил да вършат зло срещу друг народ, който също е християнски. А това тяхно действие противоречи на една от Божите заповеди – Не убивай! В книгата ми между другото символично се промъква мисълта, според която „разрезът се върши с цел да не „експлодира“ гнойта”.
* По принцип отбягвате да промовирате творбите си. Да очакваме ли все пак промоция на най-новия Ви роман в Димитровград?
– Първо, не съм съгласен с констатацията ви, че отбягвам промоциите. В Димитровград впрочем се проведоха промоции на две мои стихосбирки. Вижте, организирането на една качествена промоция в никакъв случай не е лесна работа. Такъв съм човек – когато нещо правя, искам дa го правя на ниво. Не ми се иска да правя промоции, които ще приличат на карикатури.
Трябва да се планират средства предимно за гостите, които ще дойдат от по-далече. В момента не мога да разчитам на финансова подкрепа за тази цел от други източници. Естествено промоцията би могла да се организира и, да се изразя по неконвенционален начин, „в някаква получастна режисура”, но във финансово отношение се изчерпах много, подготвяйки за печат новия си роман. Тук е и проблема със свободното време на участниците в промоцията, както и с моето свободно време, предвид, че имам професионални ангажименти.
Въпреки казаното дотук, планирам да зарадвам почитателите на литературното ми творчество в Димитровград най-вероятно през средата на септември, организирайки представяне на „Разрез” в НБ „Детко Петров”. Междувременно, тъй като това е желанието на издателя „Вране” от Ниш, романът ми ще бъде представен в град Лапово.
* Какво стана с поезията? Продължавате ли да пишете и стихове? Размисляте ли за нова стихосбирка?
– Не, вече нямам време за поезията. А и вдъхновението ми за поетическото творчество май вече не е на ниво.
* Г-н Петров, благодарим Ви за разговора и Ви пожелаваме много късмет в по-нататъшното Ви занимаване с литературното творчество.
– Благодаря и на Вас за вниманието, което насочвате към литературното ми творчество.
Коментирай първи