Kъде са, какво правят?
Среща с Ружица Алексова Николич, прословута димитровградска състезателка по спортна стрелба
* Здравейте, г-жо Алексова. Къде е и какво прави днес най-успешната димитровградска спортистка на всички времена? Как прекарва свободното си време?
– В родното село съм си – Лукавица. Още съм активна, но не в спортната стрелба, а в Спортния съюз на спортистите по инвалидност, където съм подпредседател. В момента полагам усилия да учредя Балканска организация на спортисти по инвалидност. Надявам се в близкото бъдеще организацията да бъде регистрирана и то в Белград. Моите планове са центърът на организацията да бъде в Цариброд, защото, струва ми се, че градът пасва на всички, съответно близо е и на турци, и на българи, и на сърби, и на македонци… Идеята Цариброд да бъде седалище на една такава организация е моя. Когато тя бъде реализирана и се стигне до организиране на състезания, Цариброд ще фигурира като базисно, централно място за провеждане на дейностите му.
Що се отнася до свободното време, прекарвам го по различен начин, както по принцип го прекарват и други жени на моята възраст. Добре, де, има различия… Може би е интересно да напомня, че се занимавам с изобразително изкуство, като сътворявам картини със специфична техника от силикон и то главно по абстрактни теми.
* Откакто Вие се оттеглихте от спортната стрелба, този спорт сякаш замря в Димитровград. Жал ли Ви е малко заради това?
– Не малко, а много ми е жал! Но вината не е моя. Става дума за политическо решение този спорт в Цариброд да не съществува. Много време ми трябваше да се съвзема след разрухрата на отбора. Но, казвам го още веднъж, решението са взели определени политически структури, пренебрегвайки нас, някогашните дейци в отбора и предимно мен.
* Има ли шанс спортната стрелба в Димитровградско да се възстанови? Има ли млади, които биха тръгнали по Вашия път, разбира се, и условия за успешно занимаване с този спорт…?
– Има шанс, разбира се. Освен малкото стрелбище, сега в рамките на спортната зала имаме и стрелбище, каквото няма в Европа. Или, хайде да не бъде в Европа, а в Източна Европа. Стрелбището е основната предпоставка да се провеждат обучения и състезания. И това не само на състезатели, но и на военни и полицаи. Заинтересовани млади хора също имаме. Но аз просто не знам дали да се натоварвам със задачата пак да сформирам отбор…
* Хубаво ли Ви разбрахме, когато казахте, че такова стрелбище няма в Източна Европа? Възможно ли е в Белград да няма един такъв обект, или в София…?
– Няма. В Белград имат стрелбище в Ковилово, но то не е от затворен тип. Ние, царибродчани, имаме стрелбище с размер 25 х 50 метра от затворен тип. Това означава, че стрелците тук могат да идват на подготовки и през зимния период.
* След като така стоят нещата, явно пропускаме един голям ресурс. Вие лично имате ли сили отново да сформирате отбор по спортна стрелба с цел между другото от този ресурс най-сетне да започнем да се възползваме?
– Ма, аз имам сили, но опитът ми подсказва, че нещата са зависими от политическите структури. Настоящата политическа структура в общината май е готова да реализира тази цел, но е въпрос дали един ден, когато дойде друга, отборът ще може да продължи напред. Моето мнение е, че Цариброд заслужава да има стрелчески отбор. Това е един от най-старите спортове в общината. Тук са донасяни медали още през 1938 г., спечелвани от стрелците на тогавашната общинска Кралска дружина „Капитан Катанич”. Значи, този спорт тук има корени, традиция… А има и таланти.
* Не можем да си представим ситуацията Вие да се появите пред влиятелни политически субекти в общината и да посочите тези факти, а те да Ви пренебрегнат, т.е. да се противопоставят на един такъв спортен авторитет, какъвто сте Вие?
– О-о, как не ми се противопоставят! Не ме пренебрегват и не ми се противопоставят политици, които са с широк диапазон от знания и възгледи и които разбират от спорта, защото знаят за какво говоря. За съжаление покрай тях винаги се навъртат, да ги нарека „апаратчици”, които не разбират от спорта, никога не са се занимавали със спорт, но са в позиция да влияят върху вземането на решения във връзка с него. Тези хора лаконично изговарят прословутото „не може”, защото спорта по принцип възприемат като безсмислено харчене на пари. Не размислят, че благодарение на спорта младите се махат от улиците, че закрепва самочувствието им, че успешно се провежда процеса на тяхното социализаране, че се стига до психическото им уравновесяване и физическото им заякване… В спортната стрелба физическото заякване не е не преден план, а психическото уравновесяване и повдигането на самочувствието. Това са първичните неща, които спортната стрелба обезпечава на състезателите. И то в по-голяма степен, отколкото при който и да било друг спорт.
* Защо именно спортната стрелба? Футбола и баскетбола не предоставят ли тези бенефити на състезаващите се?
– Това са колективни спортове. Там някой състезател ще сгреши, но неговите съотборници ще му се притекат на помощ. В спортната стрелба състезателят е сам. Атлетиката също е индивидуален спорт, но там противникът е насреща, вижда се. В борческите спортове противникът насреща също е видим. В спортната стрелба състезателят пред себе си има само мишената. И не може да следи какви резултати осъществяват колегите му, тъй като е лимитиран от времето. Значи, спортната стрелба е специфичен спорт, който изисква много – предимно в психическо отношение. Не решава зрението, а психиката.
* Припомнете ни за медалите, които спечелихте по време на кариерата си.
– От три параолимпийски игри имам общо четири медала. В Сеул през 1988 г. спечелих сребро в дисциплината въздушен пистолет, в Барселона през 1992 г. в същата дисциплина се закичих със злато, докато в Атланта през 1996 г. златен медал извоювах с въздушен пистолет, а с малък калибър – сребърен. Притежавам четири медала от световното в Порторико, шест медала от европейското на открито в Белгия… Списъкът е много дълъг. Нека да отбележа, че имам общо 104 златни медала от различни състезания на държавно и международно ниво. Да припомня и това, че не съм се състезавала само в конкуренцията на инвалидите, но и с, така да кажа, здравите. На редица международни състезания бях в състава на представителния национален отбор на Сърбия по спортна стрелба в редовната категория. С особено удовлетворение изтъквам, че през 1996 г. женският ни национален отбор по спортна стрелба бе провъзгласен за най-добър в тогавашна СР Югославия. В състава бяхме Ясна Шекарич, Мая Степанович и аз.
* Контактувате ли днес с Ясна Шекарич?
– Разбира се. Поддържам контакти и с известната българска състезателка по спортна стрелба Мария Гроздева, която с резултатите си е в ранга на Ясна.
* Някога се занимавахте активно с политика. Днес Ви няма никъде…
– А, не, с политика никога не съм се занимавала активно. Не съм била действащ политик и по принцип никога не съм залагала на политиката.
* Ако не се лъжа, бяхте начело на клона на Социалдемократическата партия…
– Не, не…, само помогнах да се учреди общински съвет на тази партия и горе-долу да се разгърне партийната й инфраструктура, а три-четири месеца след това сама се махнах. Понеже наблягате на този въпрос, искрено бих ви казала следното: помагала съм на отделни политически структури в миналото с цел да осъществят предимно някои каузи в областта на спорта. И ден днешен съм готова да помогна, но само в това отношение. Честно казано, а мисля, че е и реалност, аз не ставам за политик.
* Защо пък не?
– Защото не съм „дипломат”, не умея да лъжа, да гледам човек в очите и да „фолирам”… При мен или е бяло, или е черно. Твърде „неудачен съм играч” за политиката, така че не съм добре дошла в каквито и да е политически кръгове. И във връзка с политиката, моля ви, тук нека сложим точка.
* Накрая ни отговорете на въпроса кой е най-големият Ви успех в живота?
– Е, това е много лесен въпрос. Най-големият успех в живота ми е семейството. Прекрасният ми мъж Бобан, който също е бивш спортист, интегрален майстор за различни борчески спортове и притежател на осми дан, както и прекрасното ни дете Звездан.
* Г-жо Алексова, благодаря Ви, че говорихте за „Ново Братство”.
– Благодаря и на вас, че се сетихте за мен и ми обърнахте внимание. Поздравления до членовете на колектива ви и до всички читатели на вестника ви.
Коментирай първи