Интервю
Неотдавна в гр. Враня официално бе открит Българо-сръбски център. Става дума за сдружение на млади хора, което се оглавява от Дарко Аначков, по потекло от босилеградското село Горна Лисина. Такъв център във Враня може би е трябвало да съществува отдавна, имайки предвид близостта на двата народа и с оглед на традицията, религията, културата… С Дарко Аначков направихме следния разговор по темата българо-сръбски отношения.
* Как се дойде до решението за създаване на центъра, кой беше инициаторът?
– Идея за създаването на център съществува вече две години, като се има предвид, че на територията на град Враня живеят над 3 000 жители с български произход, според неофициални данни даже и повече, тъй като има и много смесени бракове. Няколко млади хора от общината се ангажираха около тази идея и миналата година, по-точно на 25 декември се оформи Център на сърбско-българско приятелство, а през тази година ще отбележим първата му годишнина. Официалното откриване на центъра се състоя на 27 септември 2018 година.
* Какви са дейностите на центъра и как се финансира той?
– Целите на центъра са опазване на националния идентитет, културата, езика, писмото, обичаите и традицията на нашето малцинство, както и подобряване и защита на правата на нашите сънародници, по някакъв начин да им бъдем полезни в решаването на определени проблеми. Центъра се занимава и със създаването на добросъседски отношения между Сърбия и България на всички равнища.
Когато става дума за финансирането, центърът ще се поддържа чрез проекти. В момента реализираме проекта „Толкова близо, а толкова далеч“. Става дума за документален филм, който промовира историческото наследство на Враня и Кюстендил. За реализирането му от местното самоуправление на град Враня сме получили минимални средства – 400 евро, както и оборудване и оператори за записване на филма. Изключително сме благодарни на управлението на града за съдействието и се надяваме, че и в бъдеще ще има проекти, по които ще работим заедно.
* Съществува ли сътрудничество между центъра с други сдружения или институции?
– Ние сме единственото сдружение на българите във Враня, а доколкото ми е известно съществува и сдружение на македонците. Запознат съм, че в Ниш съществуват две-три български сдружения, а сътрудничим с „Балкан“ и „Цариброд“. С председателя на Сдружение „Цариброд“ вече говорихме за евентуално създаване на асоциация на всичките дружества и съюзи на българите в Сърбия, даже някои организации вече са се съюзили. Ние все още не сме получили покана, а смятам, че това е добра идея, всичките българи да решават проблемите на малцинството заедно.
* С какви проблеми най-често се срещате в работата си, а кои са тези, с които наште сънародници се обръщат към Вас?
– Във Враня в момента нашите сънародници нямат сериозни проблеми с местното самоуправление. Нашите хора са толерантни и интегрирани в обществото, но преди 10-15 години не беше възможно да се помисли, а камо ли да се създаде дружество. По това време се провеждаше дискриминация при наемане на работа и поради тези причини нашите сънародници са добавяли –ич на фамилиите си, за да получат работа. Сега ситуацията е по-различна, тъй като Сърбия върви по стъпките на присъединяването към Европейския съюз и европейските интеграции, смятам, че малцинствените права се уважават повече отколкото преди.
Като имаме предвид, че новината за създаването на центъра беше чута, тъй като много от медиите проследиха събитието, сънародниците ни от Враня и околността започнаха да ни се обаждат и да проявяват интерес за включване в дейностите на центъра. За съжаление много от нашите сънародници са неинформирани и все още присъства страхът от миналото, без оглед, че днес няма причина за това нещо.
* Сдружението анимира ли малцинството и ще има ли някакви дейности във връзка с предстоящите избори за национални съвети?
– На заинтересованите за изборите за национални съвети предлагаме всички необходими информации, обясняваме какво означава вписването в отделния избирателен списък, в коя канцелария в общината се извършва вписването, но като център не сме много удовлетворени от бройката на заинтересованите граждани.
* Познавате нашия вестник, какво можете да кажете за него?
– Разбира се, че ми е познат вестник „Братство“, но за съжаление не съм видял „Ново Братство“, бих искал да чета вестника и, разбира се, на издателството желая само хубави неща.
Коментирай първи