В петък (19/6 октомври) Православната църква чества един от дванадесетте апостоли Тома, наричан Неверни, а също така и Близнак. Ето какво научаваме от неговото житие:
Св. апостол Тома произхожда от Галилейския град Панеада. Когато Господ Иисус Христос заради спасението на човешкия род живееше на земята сред хората, ходеше по градове и села, поучаваше народа и изцеляваше болните, Тома беше един от онези, които Го следваха. Той чу Неговото спасително учение, видя чудесата и от сърце се привърза към Спасителя – тръгна след Него и непрестанно насищаше душата си като слушаше Божествените Му думи и като гледаше Неговото пресвето лице. Малко след това Господ го избра в числото на дванадесетте Апостоли и заедно с тях Тома Го последва дори до пречистите Му страдания, понесени доброволно заради нашето спасение.
След възкресението на Спасителя, св. Тома със своето неверие още повече утвърди сред християните вярата в Него. Отначало другите апостоли му казваха: “Видяхме Господа”, но той не искаше да им повярва, докато сам не Го види с очите си и докато не опипа Неговите рани. Осем дни по-късно апостолите се бяха събрали, а заедно с тях беше и Тома. Тогава Господ им се яви и му каза:
– Дай си пръста тук, и виж ръцете Ми; дай си ръката и тури в ребрата Ми; и не бъди невярващ, а вярващ.
Със страх и трепет св. Тома видя раните на Спасителя и опипа Неговите животворни ребра, а след това рече:
– Господ мой и Бог мой!
Иисус Христос му каза:
– Тома, ти повярва, понеже Ме видя. Блажени са тези, които без да видят, са повярвали.
С тази своя постъпка апостол Тома даде на всички да разберат и да се уверят, че Господ е възкръснал не привидно, нито пък с друго тяло, но със същото, с което пострада заради нашето спасение и с което впоследствие се яви на Своите ученици.
Евангелският епизод за неверния Тома е показател до каква степен събитието на Христовото Възкресение е разтърсило и преобърнало всички представи, които и най-близките Негови ученици са могли да имат за Него дотогава.
Не ни е напълно ясно защо са му казвали Близнака. Може би защото с него си приличаме. Защото той е нашият брат по вяра и съмнения, по опасения и очакване, той си остава наш двойнствен образ и израз на нашата немощ да приемем Радостта изведнъж и без никакво съмнение. Тома не е невярващ изначално, а по-скоро е от типа хора, които си казват: „Прекалено е хубаво, за да е истина!“
Утре честваме
Преподобна Петка – Параскева
На 27/14 октомври светата Православна църква почита Преподобна Параскева – Света Петка, при нас празникът е известен и като Петковден. Светицата е една от най-обичаните и почитани в целия православен свят, близка на българи, сърби, румънци, гърци…
Своята традиция на почитане на Преподобна Параскева ще продължат и смиловчани и техните гости, които на празника се събират край храма в селото, посветен на тази велика светица.
Вярата на апостола, както ни разкриват свидетелствата на Писанието и Преданието на Църквата, е била неизмеримо по-силна от нашата, ние обаче сякаш го съдим, поставяйки му етикета „Неверни“, а всъщност той е бил един от най-верните. С прозвището „Неверни“ привнасяме негативни черти към образа му, който служи за образец сред вярващите – често правим това с цел да осъдим някого и неговата слаба вяра. От житието на апостола обаче виждаме една много смела и категорична личност в отстояването на вярата. Доказателство за истинската, чистата любов, за нашата любов към Бога.
Чрез апостол Тома Господ Иисус Христос ни показва безрезервната Си любов към нас. Макар и да пристъпваме с недоверие към Него, Той винаги е там, за да ни убеди в противното, стига да искаме да го видим. Въпросът е именно дали искаме, или е по-лесно да стоим тихо и апатично в ъгъла, казвайки, че сме християни, но не и Христови. Това е разликата между нас и всичките ни сравнения със св. ап. Тома. Защото апостол Тома определено е бил Христов. Защото той е пример за чисто, искрено изповядване и проповядване на истинната вяра.
Подготви: Д. Христова
Коментирай първи