Репортаж
Един влиятелен местен политик неотдавна го питал: „Абе, ти нормален ли си? От Варна си дошъл в Трънски Одоровци да живееш!“
Да, наистина било така. Името на политика няма да посочваме. Всъщност, когато по-добре обислим нещата, политикът май е бил съвсем прав. И ние същото бихме попитали варненеца. А той се казва Илия Нотев. В селото се родил през 1947 г. Баща му бил от Трънски Одоровци, а майка му дошла от България. Развели се след няколко години, след което таткото отвел малкия Илия в Белград, където той отраснал. По-голяма част от детството и младежките си години Илия прекарал в србъската столица. Военната повинност отбивал в Рийека и Загреб. В столицата на Хърватия му пристигнало писмо от майката, която след раздялата с баща му се била завърнала в България. Нямала други деца и в писмото помолила Илия след войниклъка да дойде в България, да живее с нея. Така и станало. Илия отишъл в България, там създал семейство, родили му се двама синове, от които сега има и внучета… В морската столица на България главният герой на приказката ни работил до пенсионирането си главно като шофьор, а известно време бил и на шефовски постове в областта на транспорта. На младини бил футболист и играл за варненски футболен отбор, който се състезавал във втора българска лига. На 400 метра от брега на Черно море построил вила на три етажа. Обаче не му се стояло вече там. Съпругата му се поминала, децата „хванали” всяко на своя страна по работа и той останал самичък в голямата къща и големия град.
И имало ли е логика от Варна да дойде в Трънски Одоровци?
Май е имало! Екипът на „Ново Братство” в това се увери, посещавайки го неотдавна в родното му село. Слушайки приказката му, стигнахме до извода, че любовта към мястото, в което един човек „се е излюпил”, понякога може да придобие неимоверно големи размери, т.е. магнетични сили. Илия казва, че тук най-много му пасва да живее и…, точка! Чист въздух, чиста вода, сред своите е… Той е не само обикновен жител на селото, но е и кмет. На поста го избрали съселяните му през май миналата година. Интересен е с това, че все още трудно се справя с шопския говор, предвид, че е живял или в бивша Югославия, или в България. Следователно – в родния си край някак е като – новак.
Къщата му се намира в махалата Йечарник и до нея се стига по не много добре уреден път, който май си търси малко чакъл и валиране. Няколкостотин метра от къщата са върховете на Гребен планина. Илия доста вложил във възстановяването на старата постройка – ремонтирал покрива, сложил съвременна дограма, построил тоалетни… „Отишли му” няколко хиляди евро за целта. Времето на Тито май оставило дълбоки следи в сърцето му, впоследствие на което на няколко места в дома му забелязахме закачени снимки на маршала. В интерес на истината в централно място в двора видяхме и голяма снимка на актуалния президент на Сърбия Александър Вучич.
За „личната карта” на Трънски Одоровци
Пийвайки си бавно и спокойно ракийката и кафето и взимайки от мезенцето, което подготви домакина ни, поговорихме и за „личната карта” на селото. В момента в него живеят 90-ина души. Малко или много? Нека да посочим сведението, че някъде след Втората световна война (значи, преди около 70-ина години) в селото имало около 1600 души. Хора под 60-годишна възраст днес са малко. В училището се учат само три деца, но само едно е от селото, а другите две са от съседното село Куса врана. Кметът ни убеждава, че има хора, които се завръщат и стягат къщите на предците си, но едновременно изграждат и нови постройки. В амбулаторията идва медицински екип, но всеки втори понеделник. Магазинче за хратнителни и други стоки има, но в него е малко скъпичко. Стационарна телефония няма, но са добри сигналите и на трите мобилни оператори. Повечето от къщите имат сателитни чинии и си плащат сметка на операторите. Кметът не знае точно колко телевизионни канала се хващат с помощта на земните антени, тъй като самият той няма такава, а не му е известно и кои от съселяните му имат. Преценява, че с обикновените домашни антени могат да се хванат поне няколко сръбски, но и български канала, предвид, че България е „тук някъде наблизо”. Проблеми с водоснабдяването по принцип няма. Селото е съставено от много махали и всяка от тях си има свой резервоар, съответно водопровод. Някои семейства дори си имат и лични водопроводи. Един от тях е именно кметът. Разказа ни, че водата във водопровода му идва от някакъв извор до Гребен планина. Няма хидрофор, никой не контролира годността на водата от водопровода, но е убеден, че е абсолютно чиста и здрава. Пробвахме я и нищо не възразихме. Във връзка с водата разбрахме, че е в ход изграждане на един резервоар в махалата Варничйе с размер от по три метра широчина и дължина и два метра дълбочина, което практически означава, че ще побира около 18 кубически метра вода.
Какво липсва, какво е сторено, какво предстои…?
Илия Нотев май по рождение е скромен човек и не предпочита да се хвали. Факт е обаче, че по време на неговия не толкова дълъг кметски мандат в Трънски Одоровци е сторено много на комуналното поле. Факт е, че човекът много пъти давал и собствени средства само и само да се завърши някаква комунална дейност. Когато говори за постигнатото, той най-напред подчертава, че сам нищо не би можал да стори без подкрепата на съселяните си, органите на местното самоуправление в Димитровград и Общественото предприятие „Комуналац”. И затова им е много благодарен. Пред нас сподели, че в Сърбия е трудно човек да бъде селски кмет, тъй като селата според закона фактически не разполагат с финансови средства. По време на разговора ни докоснахме темата, касаеща положението на селските кметове в България. Констатирахме, че на тях „май е по-широко около шията”, тъй като те имат и заплати, а селата им и бюджети…
Нека да набележим някои от постиженията в комуналната сфера, отчетени по време на мандата на Нотев: сложени са 10-ина улични крушки, направен е навес пред автобусната спирка в селото, извършени са ремонтни дейности върху и в сградата на кметството (боядисване, уреждане на тоалетната…), в която са и помещенията на т. нар. клуб на пенсионерите и на амбулаторията, уреден е пътят до едно от двете местни гробища, а самото гробище е изчистено, уреден е училищният двор, в който през това лято на 7 юли е организирано спортно съревнование за ученици от Димитровградско и други среди и което има претенции да стане традиционно…
Приел учениците по случай Детската седмица
След като разбрахме, че по случай Детската седмица Нотев приел трите деца от местното училище, стори ни се удачен момент малко да се пошегуваме с него: „Децата вероятно и не знаят за друг кмет, освен за теб”, подхвърлихме на Илия и добавихме: „За децата ти си Тито, кмете Илия!”. Той не се разсърди, а шегата посрещна с усмивка и разбиране.
Допълнително разбрахме (но не от самия него, а от друг източник), че на всяко от трите деца Илия купил подаръци и то от собствени средства.
Кметът ни разказа и за многото планове за бъдещето. Ще настояват да се: сложат още улични крушки, уреди паркинга до сградата на училището, изгради навес пред църквата „Св. Йоан”, възстановят физкултурната зала и стола в рамките на училището, сложат порти на входа на училищния двор, да се построи по-силен мост над Кусовранския поток по пътя, който води към местността Зайедница, да се ремонтира параклисът в рамките на едно от двете селски гробища…
Само да е жив и здрав и да постигне всичко, което е запланувал. Това на раздялата пожелахме на кмета от името на вестника ни.
Доколкото продължи да работи толкова усърдно и доколкото и нас продължи да ни има, за него и селото му тепърва ще пишем. Засега толкова!
Коментирай първи