Христо Гоцев – първият димитровградчанин с публикувана книга

Поглед към миналото

* Много литературни дейци е породил Димитровград в историята си. Първият обаче, който е публикувал книга (в самия си град) е Христо Гоцев. През 1909 година от печат е излязла книжката му с джобен формат под название „Стихове и Проза”. Печатана била от тогавашното царибродско издателство „Минев и Хаджиев”.

Племенницата на Христо Гоцев, Мария Гоцева, която днес живее и работи в София, в авторски текст за роднината си и творчеството му като цяло, публикувани в портала й „Gotzevi.com”, казва, че са запазени eкземпляри на посочената книга и добавя, че могат да се намерят в димитровградската библиотека, както и в Столичната библитека „Св. св. Кирил и Методий” в София. Мария се интересувала за живота на Христо и се добрала до биографичните му данни. Роден е през 1880 година в Цариброд. Завършил е по онова време елитната Самоковска гимназия, след което учителствал в с. Смолча, което тогава се намирало в мерата на Царибродска околия. Заедно с по-малкия си брат Младен, както и с Найден Киров, Васил Сливков и други учители Христо участвал в създаването на Учителска организация, която по-късно полажила основите на БРСДП (Българската работническо-социалдемостратическа партия) в Царибродския край.
След известно време Христо прекратил дейността си като учител и постъпил като чиновник на гара Варна. Поради комунистическите си възгледи бил преместван да работи като железопътен чиновник в Семово, Змейово и Русе. През Първата световна война работил на жп гарите в Ниш и Бела паланка, докато през 1919 година бил един от организаторите на голяма железничарска стачка в София, където работил на гара Надежда. Поради тези дейности бил уволнен, завърнал се в Цариброд и започнал да работи във фирмата „Сретен Кръстич”.
Жени се за Стойка Ив. Ненова от град Ямбол и през 1922 година се ражда единственият им син Георги Христов Мадов. Няма данни кога и къде Христо и Стойка са сключили брак, но е известно, че по това време са живели в София и са получили право да построят жилище върху общински парцел въз основа на приетия през 1920 година Закон за обезпечаване на бежанци и техния поминък. От писмо-снимка на Христо и баща му Гоце Мадов до Стойка Ненова, Мария научила, че в края на 1917 година тя е работила като учителка в Ямбол. От съдържанието на писмото станало ясно и това, че Стойка и семейството на бъдещия й съпруг са се познавали добре.
Христо умира на 45-годишна възраст от туберкулоза след почти едногодишен престой в пиротския затвор, в който се озовал поради политическите си убеждения и активната нелегална комунистическа дейност. Три години по-късно в София на 32-годишна възраст умира и жена му Стойка също от туберкулоза. Синът им Георги остава пълен сирак и бива отглеждан от дядо си Гоце и баба си Цика в Цариброд. Преди това бил отглеждан от настойника си Димитър Ранчев Станчев, шивач от София. Мястото, където Стойка е погребана, Мария Гоцева не успяла да узнае. Единството дете на Христо и Стойка, Георги умира на 17-годишна възраст – през 1939 г. в Цариброд, причината и за неговата смърт е туберкулоза, с което трагедията на семейството става пълна.
От полицейско досие на по-малкия брат на Христо Гоцев, д-р Константин Гоцев, Мария научила, че Софийска околийска комисия, най-вероятно поради необходимостта за уреждане на наследствени и имуществени въпроси, Христо Гоцев, една година след смъртта му, го записала като беженец от Цариброд по силата на удостоверение с номер 1226 от 1926 година. Д-р Константин Гоцев, научила още Мария от автобиографичните записки на лекаря, бил с 15 години по-малък от Христо, съответно бил роден през 1895 година. Интересно е да се отбележи, че къщата на д-р Константин Гоцев се намирала на улица, която днес носи названието “Христо Смирненски“, в непосредствена близост до днешната сграда на местния Здравен дом и някогашната сграда на местната гимназия, която, след като гимназията получила нова сграда, се превърнала в управително седалище на каучуковата фирма ГИД. След Втората световна война и резолюцията на Информибюрото лекарят бил принуден да избяга в България, а семейната му къща била иззета от държавата.
Изследването на Мария Гоцева сочи, че Христо Гоцев за първи път се появява в местната преса в годината, в която излязла и книгата му „Стихове и Проза”. В първия брой на в-к „Нишава” от 6 септември 1909 година на първата страница е поместена реклама за посочената книга. В следващите броеве на вестника, в рубриката „Подлистник”, били печатани и разказите на Христо с продължение – „Една зимна нощ”, „Вдовица” и „Край река Сава”. Третия посочен разказ Христо написал през октомври 1909 година и го посветил на госпожица, чиито инициали написал с латиничните букви С.Z.
Както вече напомнихме, екземпляри на първата печатана книга на царибродски автор любителите на литературата могат да намерят в библиотеката в Димитровград, както и в националната библиотека в София. На страниците на „Ново Братство” този път ще представим само някои любовни стихове на Христо Гоцев. Прекрасни са! Уверете се и сами.