Съвременни тенденции в образованието
Дистанционното образование като една от формите на „distance learning“
Необходимостта от знания като стратегически ресурс налага трансформация на традиционното функциониране на учебния процес. Дистанционното обучение вече е факт и в средните учебни заведения и е шанс за живеещи извън пределите на държавата-майка да придобият качествено образование на майчин език.
Съвремените информационни и комуникационни технологии улесняват комуникацията, но същевременно обедняват взаимоотношенията и обратната връзка в учебния процес. Дистанционното обучение, както и всеки модел на образованието, независимо от това на каква информационно-комуникационна и образователно-технологична база се основава, има свои значителни предимства, но и проявени проблеми.
Предимствата и недостатъците са свързани с педагогически, методически и психологически характеристики на участниците, както и с организационни и социални обстоятелства, в които се осъществява този процес на обучение.
„Ново Братство“ в няколко продължения ще запознае читателите с възможностите за дистанционно обучение в средните и висши училища.Пише: проф. д-р Ванче Бойков
Дистанционното обучение е продут на третото хилядулетие, в което преживява безпрецедентното си разширяване, но като начин на организиране на тази дейност се появи много по-рано. Началото му се свързва с развитието и модернизацията на железопътния и пощенския транспорт в развитите европейски страни през втората половина на 19-ти век. Първата организационна форма на дистанционното обучение принадлежи на Исак Питман, който във Великобритания през 1840 г. започва курсове по ръчен труд. По пощата изпраща материали за работа на учениците си. Заданието за учащите е било да пренаписват кратки съобщения от Библията и да му ги връщат. Неговият начин на обучение веднага показа качествената, икономичната и прагматичната страна в сравнение с традиционното обучение. С разширяването на железопътните мрежи и с разгръщането на пощенските услуги, през 19-ти век многобройни образователни агенции изпращат писмени материали до заинтересованите участници от различни курсове. Използвайки пощенските услуги, Лондонският университет през 1858 г. стартира обучителни курсове чрез дистанционно „слушане”. Подобни курсове чрез използване на пощенски услуги през 1946 г. организира и Южноафриканският университет. Масовото приложение на университетското образование, организирано от растояние е свързано с Отворения университет във Великобритания, който през 1969 г. открива център за дистанционно обучение, чиито функции чрез различни модификации са запазени и до днес. Дистанционното образование в Сърбия още е в зародиш, а в България програми за такова обучение предлагат 20 висши учебни заведения. В САЩ дистанционно обучение имат 200 университета и 1000 колежа, а във Великобритания -50 ВУЗ-а.В най-многолюдните страни като Индия, Китай, Бразилия, Австралия традицията на дистанционното обучение е силно развита. Според анализи на ОЕCD до 2025г. между 30 и 80 милиона студенти ще учат по електронен път в света. В Европа има около 1,45 милиона онлай студента.
Напредъкът на информационно-комуникационните технологии в областта на медиите позволи дистанционното образование да премине няколко етапа на развитие.
1. Основната характеристика на първото поколение бе, че общуването между обучителя и обучаващия се изпълняваше чрез печатни материали, пощенски пратки. Този вид обучение е по-широко известен като кореспондентски курс. Взаимодействието между двете страни по правило бе много бавно. На практика нямаше пряк контакт между обучителите и обучаващите, както и между самите обучаващи.
2. Второто поколение дистанционно обучение се характеризира предимно с използването на повече различни медии за комуникация. Към писмени материали в общуването се добавят звукови и/или видео сигнали (телефон, радио, телевизия), но взаимодействието между обучителя и обучаващия все още е ограничено. Запазва се предимно еднопосочна комуникация.
3. Третото поколение дистанционно обучение се характеризира с по-нататъшен напредък с техническа помощ в комуникацията в образованието. Използва се комбинация между еднопосочна и многоизмерна комуникация (писмени материали, видео-конференция, компютърни мрежи, електронна поща, интернет, обучителна работа с пряк контакт). Това поколение дистанционно обучение се нарича образование, подкрепено с информационни технологии. Напредъкът не е само в подмяната на старите с нови медии, а от съществено значение са педагогическите и организационни подобрения. Освен взаимодействието между обучителя и обучаващия налице е и интеракцията обучаващ-обучаващ. Комбинират се и фазите на синхронно и асихронното учене. Също се допълват и разширяват индивидуалнта и екипна работа. Ако всички форми са включени в учебния процес, на края се допълват „класическото” образование и съвременното, подкрепено с информационните технологии в уникална гъвкава образователна система.(Ягер, Райнхолд, С. 2005: 173).
Дистанционното обучение принадлежи към така наречената неприсъствена форма на формалното образование, при която се поставят задачи и се осъществява контрол върху подготовката на учащите се от растояние. Става дума за съвременна образователна технология, при която учебният процес преминава гъвкаво – без задължително и непрекъснато присъствие на аудиторни лекционни занятия. Дистанционното обучение може да се дефинира като „планирано обучение, което се провежда на различно място от лекциите и изисква специална техника за планиране на курса, специални методи на преподаване и специален начин на комуникация, чрез електронни и други технологии, както и специални организационни административни решения”.
Тази форма на гъвкаво разпределение на времето е залегнала в реформите в образователната система в почти всички страни. Дистанционното обучение дава уникална възможност за придобиване на висококачествено образование не само във висшите, но и в средните училища.
В зависимост от това дали комуникацията между обучителя и обучаващия се провежда в реално време (едновременно), или не се провежда по същото време, различаваме два модела на дистанционно обучение –синхнонно и асинхронно.
Синхнонното дистанционно обучение означава, че взаимодействието между обучителя и обучаващия се извършва в реално време, което означава, че в този случай между тях има само просторна, но не и временна разделеност. Въпреки, че този тип комуникация не винаги е възможен, в някои случаи е необходим. Синхронната комуникация е от ключово значение за мотивацията на обучаващия, като му позволява да получи допълнителни обяснения от обучителя, но също така и с колегите си да обсъжда и обменя мнения и получава обратна връзка директно. Това се постига чрез използването на телеконференцията, видео конференцията, интерактивната телевизия или чат, като се премахва необходимостта от пътуване и по този начин се постигат значителни икономии и намаляване на разходите, които ще възникнат в случай, че обучителят и обучаващият трябва да се се срещнат в класната стая. Най-голямото предимство на синхронното обучение е, че обратната връзка е непосредствена и едновременна.
Асинхронното дистанционно обучение не означава, че взаимодействието между обучителя и обучаващия се извършва в реално време. В този случай участниците в процеса на обучението не са едновременно онлайн, а изпращат съобщенията си на едно място, където се архивират, за да може останалите участници да имат достъп по –късно. Към асинхронните модели, които обезпечават по-голяма гъвкавост принадлежат дистанционното обучение, аудио и видео касети, DVD, електронната поща, телевизионните образователни програми и wwwориентирани курсове
Въпреки, че учащите имат многобройни ползи от синхронната комуникация, асинхронните взаимодействия също осигуряват определени предмиства, като например:
– Гъвкавост, намира отражение във факта, че този тип взаимодействие позволява на учащите достъп до учебното съдържание по всяко време и от всяко място.
– Предоставяне на допълнително време за размисъл, в смисъл, учащият преди да се включи в дискусията може да обмисли допълнителните теми и точно да формулира и своите идеи.
– Анонимност, което е важно, защото много студенти предпочитат да участват в дискусии, в случай, че те са гарантирани с анонимност.
– Липса на ограничения, свързани с часовите зони, което е важно, в случай че учащите са от различни страни на света.
– Икономичност, която е отразена в използваните услуги, например, електронната поща, не се нуждае от използване на скъп компютър или високоскоростен интернет.
Най-голямото предимство на асинхронното обучение е, че потребителят, обучаващиятсам определя ритъма на учене.
(В следващия брой:
Предимства и слабоститете на дистанционното обучение)
Коментирай първи