Гост на „Ново Братство” – проф. д-р Татяна Кръстева-Михайлова
* Г-жо Кръстева-Михайлова, първичният повод да Ви помoлим за разговор за вестника ни е престижната награда „Невен”, която получихте неотдавна за творбата си от областта на популярната наука. Надявахте ли се да я получите?
– Бях чувала за тази награда, но се оказа, че Издателство „Креативен център” от Белград, което публикува книгата ми „50 експеримента от живия свят” не ми бе съобщило, че с нея е кандидатствало за наградата „Невен” в областта на популярната наука. Както е известно тази награда се дава в три области – за най-добро белетристично произведение, за най-добра илюстрация и за най-добра творба от областта на популярната наука. Моята книга бе номинирана в третата област. Изненадах се, когато по телефона ми се обадиха от „Невен” и ми съобщиха новината. В първия момент си помислих, че става дума за някаква грешка, но след като споменаха Издателство „Креативен център”, проумях за какво става дума и, разбира се, почувствах се изключително щастлива.
* Досега сте публикували няколко книги. Можете ли да ни припомните кои са те?
– През 2000 г. публикувах първата си творба под название „Зелената планета”. Издател бе НБ „Детко Петров” от Димитровград. Тогава финансово ми помогнаха и органите на местното самоуправление. Ставаше дума за книга с творби, в които са залегнали стихове на екологически теми. С течение на времето публикувах още три книги и то: „50 експеримента от микросвета”, „50 експеримента от химията” и „50 експеримента от живия свят”.
* А защо сте се „хванали” за този брой 50? Защо не бяха, примерно, 100 или 200 експеримента?
– Ха, ха… Имаше си причина! Преди мен един колега физик за посоченото издателство бе написал книга под название „50 експеримента от физиката”. В издателството бяха решили да установят поредица от книги от областта на популярната наука и се оказа, че би било удачно аз да я продължа в същия дух, пишейки именно по темата за експерименти от посочените три области. Предложиха ми да бъдат по 50 на брой и аз се съгласих.
* В момента работите като професор в Природо-математическия факултет (ПМФ) в Ниш. Как стигнахте дотук? През какви етапи мина Вашето образование?
– Основно училище завърших в Димитровград. Две години се учих в димитровградската гимназия, след което средното си образование продължих в едно специализирано училище в Ниш, в което доминираха природните науки и особено биологията. Молекулярна биология и физиология – специалност генно инженерство, завърших в Природо-математическия факултет в Белград. Докторантура завърших в Природо-математическия факултет в Нови Сад през 2009 г. Специалността бе микробиология. След това започнах да преподавам в Природо-математическия факултет в Ниш, в Департамента за биология и екология. Разбира се, започнах като доцент, след което станах извънреден и накрая редовен професор.
* Какво образование получихте в димитровградската гимназия?
– Вижте, мога да говоря само за времето, в което аз бях ученичка в това учебно заведние. Мисля, че получавам съвсем солидна основа за по-нататъшното образование. Тогавашните гимназиални учители бяха съвсем солидни. С други думи казано – напълно съм доволна от качеството и количеството на знания, с които се сдобих в димитровградската гимназия.
* Колко предмета в момента преподавате в нишкия ПМФ?
– Преподавам общо шест предмета. На студентите в основния учебен цикъл това са микробиология и aлгология и микология, в обучението за научна степен „магистър“ предметите, които преподавам, са биологическите симбиози и екологията на микроорганизмите, а за научната степен „доктор“ – предметите токсини на микроорганизмите и методология на експерименталната дейност в микробиологията. Бих напомнила, че съм основател на микробиологичната лаборатория към ПМФ в Ниш и че съм ангажирана и в Природо-математическия факултет в Косовска Митровица. Що се отнася до лабораторията в Ниш, аз я завеждам. С подкрепата на ръководството на факултета и група колеги успях да я създам от нулата, преграждайки един коридор в сградата на факултета. Днес лабораторията е оборудена с най-различни уреди, апаратури и инструменти, които почти сама обезпечих. В нея днес се вършат най-различни експерименти, пишат се магистърски трудове, докторски дисертации и пр.
* Трудно ли Ви беше да стигнете до научната степен „доктор на науките“? Трябваше ли много да се учи и да се лишите от много неща, за да бихте я придобили?
– По принцип не разсъждавам в тази насока. Определих се да следвам това, което истински обичах. И когато веднъж се тръгне в една насока, няма назад. В интерес на истината, понякога ми се струва, че имам нужда да се занимавам с някокъв вид изкуство. Може би това ми е несбъдното желание, което се опитвам да наваксам, пишейки творби за деца от областта на популярната наука. Това по някакъв начин е отражението на нуждата ми да се занимавам с нещо, което е креативно. Все пак науката е наука. Не казвам, че в нея липсва креативност, но тази е от друг вид. Бих напомнила, че като ученичка в гимназията обмислях идеята да се запиша във Факултета по приложни изкуства в Загреб и то специалността дизайн на облекло. Оказа се, че по това време в държавата започна нещо „да кипи”, Загреб беше далече, а татко ми говореше, че това може би и не е истинската професия за мен и че с нея, доколкото я обичам, мога да се занимавам и през свободното си време, т.е. във вид на хоби.
* Чували сме, че е много по-трудно да се завърши молекулярната биология, отколкото, да кажем, класическа биология.
– По-трудно е, защото това е комбинация от три науки – биология, химия и, до определена, но не толкова малка степен, физика. Като студентка в трети курс избрах специалността генно инженерство. Мога да ви кажа, че 99 на сто от колегите ми, които завършиха тази специалност, заминаха да работят в чужбина. Ето, аз останах. Може би затова, че съм, както обикновено се казва, „роден патриот”.
* Имате ли днес хоби, г-жо Кръстева-Михайлова?
– Едно време почти нямах свободно време. Следване, учене, работа, семейство… Днес през свободното си време обичам да чета литература. Любимите ми автори са Мураками и Ирвин Ялом.
* Колко научни трудове сте написали досега?
– В момента са 47. В актива си имам и 50 участия в научни събрания, съответно симпозиуми. Автор съм на две научни книги или практикуми, както и на един учебник за биологичните симбиози, предназначен за студентите.
* Казахте, че обичате професията си. Какво е най-хубавото в нея?
– Работата с младите, които имат жажда за знания. Бих оценила, че около 20 на сто студентите изпитват тази жажда. Ето, примерно, един студент от Пирот бе заинтересован експериментално да изследваме прословутия пиротски колбас „пеглана кобасица“. Сформирахме научен тим, извършихме необходимите анализи и дойдохме до извода, че месото в този колбас е много здравословно, тъй като е ферментирало. И студентът изпита голямо задоволство. На един друг студент таткото му бе пчелар. Той пък донесе мед от кошерите му и анализирахме какви съставки има. Вършейки анализ на меда, стигнахме и до твърде интересното заключние, че медът от вида „медлика”, който на пазара по принцип е подценен, се оказа най-здравословен. След като извършим подобни изследвания, студентите, които наистина изпитват голямо влечение към науката, остават доволни. А и ние, професорите им, се радваме заедно с тях. Понякога, след някои успешни и интересни изследвания, пишем и научни трудове, които публикуваме в специализирани списания.
* В кои списания?
– По принцип чуждестранни и при това на английски език. Има и в Сърбия научни списания от нашата област, но те или са в третата категория научни списания, която е най-долна, или пък изобщо не са категоризирани.
* Споделихте толкова лаконично, че научните трудове пишете на английски език, като че ли това не е нищо особено!
– Ами, това е част от професията ми. Нужно е да знам английски език и да боравя добре особено с терминологията от моята сфера на науката, за да мога да продължавам напред, да се усъвършенствам. Това е нещо съвсем логично в професията ми.
* Кои още чуждестранни езици знаете?
– Знам български, но това за мен не е чужд език, понеже съм българка по националност, нали? Служа се с руски език, в смисъл да мога безпрепятствено да чета на този език, но трудно го говоря.
* Г-жо Кръстева-Михайлова, някак ни се струва, че сте много скромна жена. Какво казвате, че сте по професия на пътните полицаи, когато Ви спрат, заради каране с превишена скорост?
– Ха, ха, ха…, не се е случвало да ме спират, заради каране с превишена скорост! Аз съм дисциплиниран шофьор! Когато ме спрат, поради някакъв контрол и евентуално ме питат какво съм по професия, казвам им, че съм професор.
* В Сърбия обаче, когато се казва професор, обикновено се мисли на гимназиален учител. Вие уточнявате ли, че сте професор във факултет?
– Не, не уточнявам! Вижте, за себе си нямам представа, че съм някаква важна личност. Просто едно такова становище не ми преминава през душата и главата. В моята „фирма” всички около мен са доктори на науките. Някои хора смятат, че ако съм се сдобила с тази научна титла, всичко в живота съм свършила. Дори ми внушават, че винаги трябва да наблягам, че съм доктор на науките и че преподавам във факултет. Но моето становище е следното: в нашата професия има стриктен ред, установен със закон. Да станеш доктор на науките е само първото стъпало. След това регламентите ти налагат какво трябва още да направиш, за да станеш най-напред доцент, след това извънреден професор и накрая редовен професор. Трябва да се пишат научни трудове, да се участва в научни събрания… Аз съм се определила за този път. А който се определи за този път, той минава от една задача в друга, от работа в работа, и няма време да си задава въпроса може ли още или не може, а само гледа и върви напред…
* Семейството…
– За съжаление, съпругът ми почина ненадейно преди няколко месеца. Това за мен бе голям удар. Останах със сина ни Лука, който е на 16 и половина години и който много ме обича и се грижи за мен.
* Димитровград…
– Много го обичам. Много обичам шопския говор и когато дойда в Димитровград, държа на него да си общувам с хората. Разбира се, че в Димитровград и в с. Желюша идвам предимно затова – да видя баща ми, сестра ми и останалите роднини, но там някак ми е по-вкусна водата, а и въздуха ми харесва повече… Там миризмите са ми познати. Над моята къща в Димитровград е Рудината, от прозореца гледам нейното злачно пространство, слушам птичките как пеят, когато слизам в „чаршията”, минавам по улицата, в която през пролетта ухаят липите… В Димитровград не се занимавам с научна работа, а само общувам с хората, идвам на кафе при старите приятелки, разтоварвам се и „зареждам батериите” за някои нови начинания…
* Докато си пийвате кафето с димитровградските приятелки, случва ли се понякога малко и „местни клюки” да „анализирате”?
– Ха, ха, ха…, има, има, и това го има…!
* Ако, ако! И това е начин за разтоварване от понякога нелекото ежедневие! Г-жо Кръстева-Михайлова, благодарим Ви, че отделихте време за разговор за нашия вестник, срещата ни с Вас представляваше чудесно преживяване, а времето ни мина неусетно. Пожелаваме Ви и занапред много успехи в професията Ви и в живота изобщо!
– Благодаря и на Вас за вниманието! Всичко добро!
Коментирай първи