Четиридесет дни след Рождество Христово, на 15/2 февруари отбелязваме един от дванадесетте велики празници през годината – Сретение Господне. Тъй като обикновено се случва в делничен ден, ние почти забравяме празника, въпреки че той отбелязва завършването на коледното време и разкрива осъзнаването на пълния смисъл на Рождеството от човека, пребъдващ в чиста и пълна радост.
От 2001-ва година това е и деня, в който Сърбия чества и своя национален празник – Деня на държавността. Празникът е определен поради две важни за страната исторически събития, станали именно на Сретение Господне – 1804 г. в Орашац е започнало Първото сръбско въстание, когато вождът Караджордже Петрович вдига народа на въоръжена борба за освобождение от турците. По-късно през 1835 г. в Крагуевац е приета първата конституцияна Сърбия.
Празникът Сретение Господне припомня и съзерцава едно събитие, записано в Евангелието на св.ап. Лука. Четиридесет дни след рождението на Иисус Христос във Витлеем Йосиф и Мария, спазвайки религиозните правила по онова време, довеждат детето в Йерусалим, за да Го представят пред Господа, както е записано в закона Господен (Лука 2:22-23). Евангелието продължава:
“Тогава имаше в Йерусалим един човек на име Симеон; и тоя човек беше праведен и благоговеен, и чакаше утехата Израилева; и Дух Светий беше върху него. Нему бе предсказано от Духа Светого, че няма да види смърт, докато не види Христа Господен. И дойде по вдъхновение в храма. И когато родителите донесоха младенеца Иисуса, за да извършат обичая по закона, той Го прегърна, благослови Бога и рече: „Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата си с миром; защото очите ми видяха Твоето спасение, що Си приготвил пред лицето на всички народи – светлина за просвета на езичниците и слава на Твоя народ Израиля.“ (Т.е. сега вече ми позволяваш да поема пътя на отците си. Сега вече ме оставяш да прекрача прага на смъртта и той не е страшен за мене, защото аз видях спасението, моето спасение, спасението на Твоите люде.)
А Йосиф и майка Му се чудеха на казаното от него. И благослови ги Симеон и рече на Мария, майка Му: „Ето, Тоя лежи за падане и ставане на мнозина в Израиля и за предмет на противоречия – и на сама тебе меч ще прониже душата, за да се открият мислите на много сърца.” Тия думи, тогава не напълно ясни за ония, които ги чули, са ни обяснени чрез земния живот на Спасителя. Той дал на народите нов закон – закона на любовта и благодатта, но Самия Той и Неговото учение станали за мнозина предмет на спорове и противоречия. А Пресвета Богородица по време на страданията и кръстната смърт на своя Син преживяла такава скръб, че действително меч пронизал душата й.
В църковната служба на този ден се подчертава фактът, че Иисус, Синът и Словото Божие, чрез Когото бе създаден света, сега лежи като младенец в ръцете на праведния Симеон. Същият този Божи Син, Законодателят, сега Сам изпълнява Закона, носен на ръце като човешко дете, като дете на смъртни хора.
Каква е връзката на това събитие с нас, с нашата вяра? Празнуването на Сретение Господне не е само историческо възпоминание. Вдъхновени като Симеон от същия Свети Дух, и водени от същия Дух в Църквата на Спасителя, членовете на Църквата могат да очакват своята собствена среща с Господа. И също като праведния Симеон могат да свидетелстват, че и те могат да напуснат света с мир, след като очите им са видели Божието спасение в лицето на Христа. Има ли на света нещо по-радостно от срещата с този, когото обичаш? Този старец е прекарал целия си живот, очаквайки светлината, която озарява всички, и радостта, която изпълва всичко. И колко неочаквано и красиво е дошла при Симеон дългоочакваната светлина и радост чрез едно дете. Представете си треперещите ръце на стария човек, когато поема в обятията си четиридесетдневния младенец толкова нежно и внимателно; очите, които се взират в малкото създание и се пълнят със славословия. Симеон е чакал. Той е чакал през целия си живот и със сигурност е размишлявал, молил и вглъбявал в очакването си така, че накрая целият му живот се е превърнал в едно постоянно радостно очакване.
Сретение Господне е празник на истинска среща с Бога. Да не вървим по пътя на богоотрицанието и богоборчеството, но достойно да приемем в себе си Иисус – Бог на любовта и правдата. И ако ние носим Бога у себе си, тогава и в ежедневните ни срещи с хората, сред които живеем и творим, ще бъдем в състояние да вграждаме в живота божествените начала на истината, доброто и красотата.
По благочестивия обичай и днес новородените деца на 40-ия ден от рождението им би трябвало да се занасят в храма за благословение, а на майките да бъде прочетена определена молитва.
Подготви Д. Христова
Коментирай първи