Кориш ме дека ти не писуйем, уж ме мързи. Нейе тека. Ти знайеш дека мене никигаш не йе мързеяло, ама немаше кво да ти писуйем. Нейе много студено, ама за мойете старе кошчинькье си йе студено. Нашето друщво ретко излази по студат, све се некико умъртвило и укьутало, колка кърта чека. Ка ньекньа ме ока Мила Мута.
– Дедо Мане, ти подаде ли молбу за паре?
– Кве бре паре, убил те Господ. Кой дава незаработене паре? Да не иду некикви избори и при нас ко у Београд?
– Я излезни у чаршиюту, да се найдемо пред общинуту, па све че ти разясним. И понеси си личнуту карту и последният чек од пензиюту.
Излезо и додека се сретнем с Муту, видо дека нещо се вальа по чаршиюту. Народ се размърдал ко на пазар, свак стиснул ретийе у руку и варка ли варка. Гледам Муту – варка и он и носи ретийе.
– Те рече, преди да се поздравимо, узел сам захтев и за тебе и за деда Сурчу.
– Ма де ми обясни кво се дешава, що сви варкаю и носе ретийе?
– Ма дедо Мане, ти си се забил дома ко язовац у дупку и нищо не знайеш. Нали на београдскьи пензионери дали некиве картице да може да купую по-йевтино, а за нас нема. Па съга решили да малко помогну и нас сиротинюту с некою пару. Те съга че попунимо захтеват, че идемо у общину да попунимо изяву, че си потпишемо йедън на другога и с личнуту карту и чекат од пензиюту че идемо у социялното, да предадемо ретийете. У тия замън дойде и Сурча. Мута и ньему обясни кво че правимо и он му рече:
– Добре Миле, че правимо ко ти кажеш. Нали че ни даваю паре, нема да ни узимаю. Ама сви ли имаю право за тея паре? Гледам и млади се литнули с тея ретийе.
– Ма скоро сви, койи имаю по-малко од 30 иляде по човека у дом.
Написамо кво требе и отидомо да узнемо изяве, да гьи попунимо и да си потпишемо дека с бабете живейемо сами. Ка тамо – отегнула се опашка, има десет метра. Станумо нийе у ред и гледам, гледам. Ама све смо се збрали голкье, све тия що смо работили у фабрикьете, що смо норму юрили.
– Видиш ли Миле, рече Мута, нема гьи буджованите.
– Па они имаю големе пензийе и баш гьи брига що се съга тука чушка сиротиньата.
– Ма оно гьи никигаш нейе ни било брига за нас. Сечаш ли се байе Мане, кига пирочанци даваею бесплатне акцийе на сви работници. Тъгай нашите директори си уписали акцийе, а забъшили и кьутали да не научи сиротиньа и узне некою пару.
Я зину. Първи пут чуйем дека су давали некикве акцийе без паре. Запцува си наум директорйете, па да забъшим това мойе незнанье, пита с по колко паре че ни часте?
Ма кво че ни часте, яви се адашлията Перча. И рече нещо, за койе одма че ти пишем у другото писмо.
Затова баба Сускье, айд съга у здравлье. Иди да видиш да и при вас не даваю некикве паре, а я одма узимам да ти пишем другото писмо.
Деда Мана
Коментирай първи