В Димитровград се проведе кръгла маса, на която стана дума за възвръщането на старото название на града Цариброд, както и за начина на вписването в гражданските регистри на женските фамилни имена.
Сред участниците бяха Иван Бошняк, държавен секретар в Министерството на държавното управление и местното самоуправление на Сърбия, Андрей Ковачев, член на Председателството на ЕС, Неговото Превъзходителство посланикът на Р България в Белград Радко Влайков, съветникът в горепосоченото сръбско министерство Богдан Лекич, началникът на Пиротски окръг Драгана Тончич, председателят на Изпълнителния съвет на Националния съвет на българското национално малцинство д-р Ангел Йосифов, езиковедите д-р Ана Кочева и д-р Ивана Давиткова и др.
Кръглата маса откри кметът на Димитровградско д-р Владица Димитров. Между другото той посочи, че е намерено компромисно решение, като Димитровград отсега може да се нарича и Цариброд. Названието Димитровград ще е официално на сръбски език, докато за представителите на България и всички жители на общината, които преферират старото название, града ще могат да наричат Цариброд. И едното, и другото наименование ще бъдат легитимни. Кметът оцени, че с постигнатия компромис между представителите на местното самоуправление, съответните органи на Сърбия и дипломатическите представители на България е постигната „още една крачка в консумирането на правата на българското национално малцинство”. Водачът на Димитровградско сподели, че е жизнен интерес за гражданите на общината да съществуват възможно най-добри отношения между Сърбия и България.
Радко Влайков изрази становището, което по време на дискусията си повтори няколко пъти, а то е, че с възвръщането на старото име на града се е позакъсняло, но както се изрази, „по-добре е, че се случи сега, отколкото никога”. „Слава Богу, че дойдохме дотук”, сподели с огромно удовлетворение той и добави, че „когато има желание, проблемите могат да се премахват”. Посланикът посочи, че в случая не става дума за това дали Георги Димитров, на чието име градът е назован през 1950 година, е положителна или отрицателна историческа личност и добави: „Не, не става дума за Георги Димитров. Впрочем за това каква той е бил историческа личност може да дискутираме по време на някоя друга кръгла маса, която евентуално бихме организирали по темата. Става дума за факта, че с падането на комунизма са премахвани и нещата, които той със себе си е донасял. Ето примерно след падането на комунизма е върнато името Камниц на града, който по време на комунизма се е наричал Карл Маркс Щат.” За посланика Влайков възвръщането на старото название на града е „значително придвижване напред”. Благодарност за проявеното разбиране при взимането на това решение той изрази към министъра на държавното управление и местното самоуправление Бранко Ружич и държавния секретар в същото министерство Иван Бошняк.
Андрей Ковачев сподели, че с възвръщането на старото название на града е осъществена историческа справедливост. Според думите му, в случая май е станало чудо, което е в резултат на европейското единство, съответно възможностите, които разкрива членството в ЕС или претенцията да се влезе в него.
Д-р Ангел Йосифов най-напред сподели, че Георги Димитров изобщо не иска да споменава в дискусията си. Метафорично изтъкна, че по време на управлението на Борис Тадич и Демократическата партия българското малцинство си е дало жълт картон и че право да получи друг жълт картон вече няма. Оцени като твърде окуражаващи думите на президента Вучич по време на посещението му в Димитровград миналата година заедно с българския му колега Румен Радев. Тогава, припомни Йосифов, Вучич призова представителите на българското малцинство да тачат българските си корени, да обичат България, но да обичат и държавата, в която живеят – Сърбия.
Иван Бошняк сподели, че националните малцинства в Сърбия май имат късмет, че той е един от водещите хора в Министерството на държавното управление и местното самоуправление. Констатацията си обоснова с думите, че е от Войводина и по-конкретно от среднобанатския окръг, в който живеят представители на бройни национални малцинства и където от десетилетия са налице добри междунационални отношения и се спазват правата на малцинствата. Бошняк каза: „Хубаво е днес човек да бъде в Димитровград по повода, по който се събрахме”.
Във връзка с вписването на женските фамилни имена в гражданските регистри говориха предимно езиковедите д-р Ана Кочева и д-р Ивана Давиткова. Най-важното е, че занапред всяка жена, която това иска, ще може накрая на фамилното си име да добави гласната „а”. В регистрите представителите на малцинството занапред ще могат да записват и своята националност. Разбира се, ако искат, в случай да не искат, рубриката ще си остане празна.
Накрая на срещата на сградата на местното самоуправление бе поставена табела, на която на сръбски език пише „Општина Димитровград”, а отделу на български език – „Община Цариброд”. В поставянето на табелата символично участваха представителите на „трите страни” – малцинството, съответно местното самоуправление, което олицетворяваха кметът Димитров и председателят на Общинския съвет Зоран Гюров, българската държава – представлявана от посланика Влайков и евродепутата Андрей Ковачев, и сръбската държава – чиито представители бяха държавният секретар Иван Бошняк и началникът на Пиротски окръг Драгана Тончич.
Коментирай първи