Съвременни тенденции в образованието
Новите технологии се развиват и усъвършенстват, а с това и начините за предаване на информация от една стана, от друга – се създава конфликт между начина на преподаване и начина на усвояването на новите знания. Необходимостта от знания като стратегически ресурс налага трансформация на традиционното функциониране на учебния процес.
Образованието в съвременните условия все по-трудно задоволява изискванията, които се поставят пред него. Неудовлетворението от образованието нараства и поради това, че образователните системи не отговарят изцяло на развитието на индивида и на обществените отношения, както и на ускореното развитие на технологиите.
Може ли дистанционното обучение да замести тези взаимоотношения?
Отговорът е „да”. Може.
Дистанционното обучение, въпреки определените слабости, а предвид, че още е неизвестно и непопулярно, често изборът се разглежда като временно решение, има достатъчно предимства пред класическото.Пише: проф. д-р Ванче Бойков
Богатството на образователните модели, подкрепени с модерни образователни технологии е огромно. Новите технологии, преди всичко различните мултимедийни приложения усилват възприемането на учебния материал и позволяват много по-качествено обучение.
Съществуват няколко модела на общуване чрез компютри в дистанционното обучение. Техният вид зависи от това, дали средствата за комуникация са синхронни или асинхронни, какви технологии се прилагат. В илюстративна функция ще разгледаме компютърния модел, разработен от Гили Салмон.
Моделът показва структурата и ритъма на онлайн програма. Тя включва въпроси за мотивация на участниците, създаване дейности за всяка фаза на програма и определя ритъма на дейностите.
Фаза 1. Подготовка
Първата фаза е от голямо значение, защото от нея зависи по-нататъшната работа и мотивация на участниците в дистанционното обучение. Ролята на ментора е да определи: своята роля, да подчертае важността на комуникацията, да предостави основна информация за програмата и резултатите, които се очакват, да изясни начините за участие и да подготви добро приветствие.
Предпоставките за успешния старт на дистанционното обучение са: отговарящи технически изисквания, използване на технология без притеснение и страх, както и мотивация на участниците за ежедневно отделяне на време за програмата. Мотивацията на участниците от ментора е от решаващо значение, при което се прилагат различни мотивационни стратегии, като например: тон/клима, обратна връзка, възможност на избиране (например, дискусионни теми), разнообразие (например, различни видове задачи), образуване на двойки, които си сътрудничат при решаването на задачите и оценка на резултатите.
Фаза 2. Социализация в дистанционнотообучение
В дистанционното обучение различаваме три вида социално взаимодействие: между участниците и автора на материала за програмата, между участниците и ментора и между участниците и програмата.
Условия за успешно взаимодействие са: качество на интеракцията, лекота в употребата на инструментите за комуникация и контрол (участникът може да определи скоростта на програмата, или тя може да бъде определена от ментора).
На този етап освен да насочва, стимулира и окуражава менторът трябва да: осигури помощ, определи темпото на работа с напомняне на календара на дейностите, както и да насърчва дискусията и промотира взаимодействията (чрез модериране на дискусиите и промотиране на взаимодейстията с подкрепа, лидерство, насърчаване на участните да контролират обучението, осигуряване на напредък).
Взаимното сближаване на участниците, както и изграждане на връзка, която се характеризира с доверие е от съществено значение. Поради тези причини съществуват индивидуални места за всеки участник, които предоставят софтуерната платформа за дистанционно обучение, при което участниците могат да създават свои собствени уеб сайтове с попълване на информация, която искат да споделят с другите. Инструментите, които подържат социализацията в дистанционното обучение са: имейла, форумите, личните страници и пр.
Ключови задачи в дистанционното обучение са: запознаването, създаване на микро-общност, в която участницте споделят чувствата си и създават връзки, сформиране на „безопасна” среда, присъединяване към графика на дейностите.
Фаза 3. Обмен на информация
Когато става въпрос за дистанционното обучение, всяка програма съдържа материали в полезни линкове, необходими за решаване на зададените задачи. Потребителите обикновено със собствени темпове проверяват необходимите материали. Като се има предвид, че програмите са основата на съвместна работа, участниците заедно споделят полезните материали във форума или чрез електронната поща.
Менторът на този етап фокусира участниците върху източниците с най-голямо значение и помага в независимото търсене на информация, да я архивират, обработят и изпълнят задачата, която се изисква от тях. Упражненията, в които менторът дава текст със задача да го обощат в няколко изречения или ключови думи може да бъде много полезен по-късно в работата с материали.
Фаза 4. Структуриране на знанието
Може да се каже, че структурирането на знанията е стимул или „искра”, която предлага менторът под формата на информация, предизвикателство, дилема или проблем. Участникът отговаря на стимула, като изразява личното си мнение на базата на опита. Трябва да се отбележи, че е необходимо да се създадат дейности, с които се развива критично (анализ), креативно и активно мислене.
На този етап задачите на ментора са: да води дебат, да отвори нова глава в дебата, да намира ключови думи в отговорите, да обобщава и публикува възможните решения, да води дискусията за решения. Задачата на участниците е помежду си да обогатяват своите знания чрез дебати.
Фаза 5.Развитие на знанието
Менторът управлява дейностите, така че участниците в програмата на дистанционното обучение да развиват критично мислене, да проявяват контрол и отговорност за учене, както и да прилагат усвоените знания в ежедневието или в живота. Задачата на ментора е постоянно да насърчава участниците да разсъждават за ученето и опитите.
Един от важните педагогически аспекти излиза на преден план – на учащите не се предлагат готови знания (ноу-хау), не се изисква свободно възпроизвеждане на съдържанието. На учащите се дават елементи, необходими за придобиване на знания чрез мотивация, проявяване на инициативност, креативност, насърчаване за взимане на решения, използване на метода „опити и грешки”.
Училището без стени може да е шанс за запазване на същесвуващата образователна система от една страна и запазването на езика, културата и традицията на онези, които са напуснали пределите на родината си. Родителят или настойникът на ученика, респективно ученикът и студентът може да избират публично или частно учебно заведени, да се образоват класически или дистанционно.
Увеличението на достъпа до образованието може да подобри цялостно здравето и дълголетието на обществото, растежа на икономиката и дори да подобри борбата срещу климатичните промени.
За осъществяане дистанционната форма на обучение са нужни изчерпателни реформи. Училищата са в капана от 19-ти век, учителите от 20-ти, а учениците принадлежат към 21-ви век.
Дистанционното обучение обещава да бъде по-ефикасно и по-евтино от паралелните процеси, но развитието на мрежата, поддръжката и софтуера могат да станат много скъпи доколкото училището разчита само на тази образователна форма и се опитва радикално да се адаптира към нея.
(Край)
Коментирай първи