Срещи и разговори – Донка Николова, специалист по български език
и литература от България на “мисия” в Димитровград
* Г-жо Николова, разбрахме, че Министерството на образованието на Р България Ви е изпратило в Димитровград със задачата да помогнете на местните учебни заведения и други ведомства да повдигнат на по-високо ниво познанията по български език и литература. Справяте ли се успешно с възложената Ви от посоченото министерство „мисия”! Канят ли Ви от заведенията и ведомствата, съответно – търсят ли Вашата помощ? Или, ако искате да формулираме въпроса ни още по-простичко и по-конкретно, имате ли много работа тук?
– Когато една работа може да се определи като „мисия”, никога не е много. Още в първия ден от моето пребиваване в Цариброд или Димитровград имах щастливата възможност да се запозная с хората, чийто труд определя настоящия и бъдещия културен облик на града: директорките на двете учебни заведения – г-жа Снежана Симеонова и г-жа Катарина Симеонова, представителя на Дома на културата – г-н Саша Костов, г-н Деян Милев – общински съветник по въпросите на образованието и информирането, и председателя на Общинския съвет – г-н Зоран Джуров. Тяхната подкрепа и взаимното желание нашето сътрудничество да носи видими резултати, определят работата ми вече трети месец.
Преди началото на учебната година ме поканиха да се включа като редактор и преводач на документацията за участие в два международни проекта на Спортно-туристическия център „Цариброд”. По-късно този опит ми бе много полезен, когато за съдействие по международен проект се обърнаха към мен и от Гимназията „Св. Св. Кирил и Методий”. Ще съм истински щастлива проектите да получат шанс за реализация, защото усилията на организаторите и младите хора на Цариброд заслужават тази подкрепа.
Чувствам се част от колектива на гимназията, където ежедневно имам възможност да се срещам с колегите, които преподават на български език. Обменям с тях информации за методиката на преподаването, организацията на учебния процес, търсим решения на въпроси, свързани с обезпечаването на материали на български език, спецификата на учебните програми, превеждам част от документацията, необходима за паралелките, в които обучението се води на български език. На г-жа Снежана Симеонова и на целия колектив на гимназията искам да благодаря за доверието и сърдечността, с които ме приеха! Изпитвам огромно уважение към професионализма и отговорността, с които изпълнявам своя учителски дълг!
През тази учебна година в ОУ „Христо Ботев” въвеждат двуезичен модел на обучение. Този факт определи и началото на съвместната ни работа: директорката на училището – г-жа Катарина Симеонова, ме помоли да преведа ключовите понятия по различните предмети, които задължително трябва да бъдат усвоени на български език. Последваха покани за участие в репетициите – за откриването на учебната година, за гостуване на празника, посветен на първолаците, за съвместна подготовка на Деня на нородните будители – все свидни и вълнуващи преживявания с малките царибродски ученици, с всеотдайния труд на техните учители! Ежеседмичните срещи с преподавателите по български език и литература – г-жа Албена Котева и г-жа Лиля Соколова, са винаги конкретни, целенасочени, свързани с проблеми на преподаването и общото развитие на учениците, като носители на езика и културата на българския народ. Вярвам, че тази наша работа е от взаимна полза!
Повод за вънуващи дни, разговори и изследователска радост бе предложението да подготвя представяне на сб. „Малко езикознание” на г-н Властимир Вацев. Госпожа Албена Милева – библиотекар в библиотеката „Детко Петров” и редактор на сборника, ме свърза с автора и организира прекрасна творческа вечер. Моят кратък коментар за тази среща – с автора, с неговото семейство и с гостите на представянето, нека да бъде и финален отговор на Вашия върпос: Мисля, че имах голям късмет!
Продстои ни много работа!
* Споделете пред читателите на „Ново Братство” Вашата оценка по въпроса говори ли се „добър български език” в Димитровградски край? Молбата ни е отговорът Ви да бъде най-искрен!
– В Цариброд се говори прекрасен български език! Знам, че този отговор ще изненада всички, но аз съм категорична: мелодичен, старинен, мил за ухото и сърцето на всеки филолог, северозападен говор на българския език звучи по улиците, в магазините и заведенията на града! За съжаление аз не владея този говор и прибягвам до книжовната норма във всекиденевното си общуване. Винаги ми отговарят на книжовен български език. Поразително бе да срещна на петъчния селскостопански пазар много по-възрастни от мен хора, които, щом чуят речта ми, заговарят на безупречен български език, без никакъв акцент!
Местният говор се е превърнал в прибежище, в място злачно за хората от този регион и за този техен избор има толкова много основания! Териториалните говори на всеки език са неговата лексикална съкровищница, музей на „езикови фосили”, съпоставим на значимост с най-богатите природонаучни музеи по света.
Говорите обаче – териториални и социални, са несъвместими с писмената книжовна норма, с езика на науката и литературата. В това отношение има основания за забележки и стажуване при класиците на българското слово. Владеенето на писмената и устната книжовна реч е мярка за образоваността на всяка личност. Когато обучението се осъществява на книжовен език, неизбежно е книжовната норма да се наложи като средство за ежедневно общуване.
Царибродчани са писмени хора! Аз не познавам друг град с размерите на Цариброд, който да може да му съперничи по брой на издадени книги. Впечатлена съм от творческата енергия, от съзнанието за родова и историческа памет, които отличават хорта от този регион!
* Според Вас препятства ли говора на българското население тук при по-успешното му усвояване на българския правоговорен и правописен език?
– Местният говор не е препятствие, а е богатство! Сферата на употреба на местния говор може би е логично да се ограничава през годините. В това отношение ролята на медиите и институциите е ключова, поделена с отговорността на родителите и учителите, защото овладяването на книжовния език е условие за път в голямата наука, задължителен етап от задълбоченото изучаване на всеки чужд език.
Знанието на родния език и родната култура гарантира емоционалната и психическата устойчивост на личността, приобщава поколенията към многовековния живот на културния ни елит.
* Как Ви харесва Димитровград? С няколко изречения как бихте го очертали?
– Димитровград за мен е преди всичко хората, с които ме срещна. Що го свързвам неизменно с г-жа Снежана Симеонова, която е моята опора от дните преди да пристигна в Сърбия, и в дните, когато трябваше да се устроя с жилище, и когато бе трудно да се открие формулата за моето трудоустрояване. Помогна ми да направя първите си запознанства, да градя планове за сътрудничество, да вярвам в успеха на начинанието!
Димитровград е и много други хора, които ми предложиха приятелството си, безрезервната си помощ, които проявяват разбиране и такт и споделят с мен тревоги, спомени и надежди, с които обмисляме сътрудничество!
Благодаря от сърце!
Димитровград за мене е докосване до историята – възможност за среща с духовността на средновековни и възрожденски светилища, нови автори и творби, възможност да усетя хладния повей от недоизказаното и болезнено живеене на границата и с граница в сърцето и ума…
Цариброд е ждрелото на Ерма, невероятните пейзажи на Висок!
* Накрая, кажете ни нещо за Вас?
– Родена съм в малък град, разположен в полите на прекрасната Странджа планина, на двайсет километра от Бургас. Атмосферата на морския град ме формира като личност. Завърших Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий”. Магистър съм, учител по български език и руски език. Живея и работя във Велико Търново. Девет години съм работила като преподавател по български език и литература, командирован от МОН на Р България в Украйна. Последната ми месторабота бе в Американския колеж „Аркус” в град Велико Търново, където бях преподавател по български език и литература и в международната IB програма.
Имам публикации, посветени на българската литература и родноезиковото обучение в чужда езикова среда, в украински, руски и български научни издания. Публикувала съм интервюта, методически материали и обзорни статии във в. „Роден край”, Одеса, както и в алманах „Родолюбец”. Редактор съм на сборник „Български народни песни от Приазовието”, събрани от Оксана Червенко, на сборник с разкази и импресии „Снегопадане” на Цвета Караиванова, на ученическите сборници с приказки и есета „Седмият дом на чифлика” и „Доброчудеса”.
Определям себе си като читател, с удоволствие бих останала вечен студент, но стана така, че цял живот преподавам, и много се старая да бъда доволна от това, което правя.
Коментирай първи