Онядън с бая Йову улезомо у пензионерското да згрейемо дулице с по йедън чай, ама ми све загорча. Ко отворимо вратата срете ни некиква гьурунтия – помислимо че се потепаю унутра. Бая Тимча седи, у рукье му вестник, кути и гледа кръз ньи, а около ньега другьи мааю с рукье и сви орате, никой никога не слуша, нищо им се не разбира. Ко улезомо малко се посмирише и я пита.
– А бре човеци, кво правите това, че удзверите цело село. Кво йе това оканье?
– Мани бая Мане, по-арно да не знайеш, мука че ти стане – рече Васа Бъльа.
– Ма оно ми мука и съга ка ви гледам ко сте запеньили уста ко диви вепрове. Казуйте да мукуйемо зайедно – одговори му я.
– Добре щом сакаш, ама после да ме не пцуйеш, рече Васа. Сигурно че пцуйеш, ама пцуй тия що су за пцуванье, а немой мене. И поче да орати: – Бая Тимча улезе, стиснул вестник под мишку и седомо да пийемо по каве. Сърбамо полъка, Тимча обърча весникат и одйеднуш изгуби бою – побеле, па помодре и поче да зева ко риба на суво. Бърже га плиснумо с воду, протърлямо му шиюту, дамомо му шикьерчък и воду и боята му се малко върну, ама не и оратата. Питам га кво ти одйеднуш стану, а он ми само суну весникат. Погледа кво йе чел и ако не седейо, тео да се суринем. Бая Тимча прочел дека само лани нашите месаре увезле из Йевропу у Сърбию преко пет милиона кьила отпад од месо. Вранцузи и немци га палили, не смеяли да га тураю ни у рану за мачкье и кучкье. И нашли се наши месаре та гьи спасили. Купували пощо-защо тия отпад и га докарували у Сърбию, па од ньега правили виршле, саламе и кво ли не. Да йеде народ!
– Аааа я, малко дойде на себе бая Тимча, ко най-голема замлата, одкико су унуците на ваканцию, свак дън им купуйем виршле. И они, ко за баксуз, свако ютро сакаю баба Мара да им свари виршле, биле много убаве. Убил ме Господ, ако гьи потруйем или се разболу, че се обесим.
– Не бой се, па може да не си купил бъш од тея виршле – поче да га тешим я, а на акълат си мислим – па и я и моята унука с бабуту скоро свако ютро закусуйемо виршле, ега не су од одпадат. Ама ми се притъмни пред очи – па од койе че су? Тея що купуйем ем йевтине, ем убаве, ем мекье за жваканье. Да су од месо, нема да су тека мекье. Мора да су од одпадат. Сплеска се на столицу да се не суринем, а Верда ми донесе водицу и шикьерче. Видел човек дека ми стануло лоше. Посвърну се я малко, па ка отвори плювалникат. Пцуйем и налево и на десно – од върат на държавуту до опщинуту, инспекторйе, министри, све по ред. Видо у кьошето се згърчил Сретен удбадьията, знам дека за саат – два све че пренесе у Удбуту, ама пцуйем с мерак. И ньи пцуйем – ко све знаю, а не знаю кво се увози и дека нийе йедемо йевропскьи отров. Додека пцува, върну ми се боята у образите, ама ми стану мука по мешину. Стисну се па право у кьенефат. Блюйе ми се, а не могу. Нагньето два пърста у устата, напе се и се изблюва некикво зеленило, колка сам целу ноч цевчил рекьию и вино и мезил зелену салату. Плясну се със студену воду, лъкну ми и се позаслуша. Гьурунтията било хорово пцуванйе – сви пцую власту коя гледа кико ни трую и нищо не прави да спре това лудило. Да се барем не трую децата, та мани старците – они су само арч. По-малко пензионери – по-малко паре за пензийе. Ама децата!?
Излезо и бая Йова ме дочека с думете:
– Сечам се байе Мане дека баба ми ка правеще сапун и у нйега не тураше сваща, пробираше мазнинуту. Ей, за сапун не тураше сваща, а съга сваща гньету у виршле и саламе!
– Е па ко да не пцуйем – реко му я. Видиш и Йевропа пробира – не тура тия отпад ни у рану на кучкье и мачкье. Пале га! А ни йедемо тия отров. Тамо повече воде сметку за кучкье и мачкье, него ли нашата държава за децата. Може ли това да разбереш. Мене ми това не иде у тиквуту?! Ем нема деца, ем гьи труйемо!
Те тека бабо Сускье, не пи чаят, а ми загорча. Излезомо на студено с Йову и он ме пита: – Дали йе по-добре да знайемо или да не знайемо кво йедемо? Я не умея да му одговорим. Де ви с деда Лулу помозгуйте, па че се чуйемо.
Айд у здравлье и пазете кво йедете.
Деда Мана
Коментирай първи