Изследователите и всички, интересуващи се от миналото на Царибродско, знаят и ползват списанията и вестниците, в които е отбелязано нашето минало. Всички знаем за списанието „Домашен учител“ и вестниците „Цариброд“ и „Нишава“ и сатиричното списание „Клопотар“. Те са печатани на български език през периода, когато Цариброд е бил в състава на България. Между двете световни войни на сръбски език е печатан вестникът „Глас нашег истока“, който от 27-мия си брой е сменил името в „Наш исток“. Миналата година, търсейки материали в Историческия архив в Пирот, открих за мен непознат царибродски вестник „Нишава“ на сръбски език.
Да се запознаем с него, като с „нов“ член на царибродското медийно съзвездие.
Вестникът „Нишава“ е печатан 1935 година като вестник за „просвету, политику и привреду“ . Собственик и отговорен редактор на вестника е бил Антанасийе Спасич. По думите на по-възрастни царибродчани, касае се за царибродския вестникар, познат като Анта Литкалото. Редакцията и администрацията на вестника са били в Цариброд, на улица „Кр. Александър“ номер 44. Имал е 4 страници и е печатан в печатницата „Гутенберг“ в Ниш. Излизал е седмично и е струвал един динар. Не научих докога е „живял“ вестника, но със сигурност са печатани най-малко 5 броя, понеже в архива в Пирот намерих първия, втория и петия брой.
Първият брой е отпечатан на 14.10.1935 година. На първата страница, след заглавието, заело цялата страница – „Пазете Югославия“, е печатана статия „Нашата първа дума“. В нея редакцията се обръща към читателите: „В сегашното време на обща икономическа криза, политически и културен хаос, печата има повече от било кога първа и най-важна дума. От особено значение е така наречения локален печат. Затова вече всеки район, град, дори и някои села имат свой вестник. Те пишат за своите проблеми и им обръщат пълно внимание, давайки възможност всеки гражданин да вземе участие в решаването на проблема… Главна цел на „Нишава“ ще бъде да аргументирано и обективно изнася проблемите на града и селата в Нишавския край, ще има рубрики за всички области на живота. „Нишава“ ще бъде народен глас, обективна мярка на целия живот в Нишавския край. На нас всички партии са еднакви, за всека ще говорим обективно, ще ги хвалим и критикувам. За да успеем, около вестника трябва да се обединят всички младежи, интелектуалци, учители… Вестника няма капитал, няма за цел материални блага, а е храбър воин за доброто на Нишавския край.“ Накрая редакцията се обръща към нишавците с молба да се обединят около своя вестник, да го четат и разпространяват, понеже по този начин ще помагат и на себе си, на родния край и на отечеството си.
В първия брой най-много е писано за годишнината от убийството на крал Александър и панихидите в Цариброд, Пирот и Бела паланка. От вестника научваме, че е взето решение за защита на земеделците и са отписани 50% от дълговете им. Половината от третата страница заема статията на председателя на Съюза на пчеларите в Югославия за ползата от съвременното пчеларство, а другата половина заемат статиите за азбуката и езика, хигиената и чистия въздух и „Пиротска седмица“. В статията „Моите впечатления от Царибродския окръг“ Х. Кандич пише за прелестите на Царибродско, за чистия въздух, гостолюбието на хората, прекрасното домашно възпитание. Особено изтъква високата съвест и постъпката на Височани през 1915 година, когато те изпратили телеграма до Фердинанд да спре братоубийствената война между Сърбия и България. От вестника узнаваме, че надницата на работниците в цеха за гуми в Пирот е само 8 динара за 12 часа работа, че в Цариброд електрическите стълбове са гнили и ще паднат, че много смърди в пощата в Цариброд, че гроздобера е добър и гроздето се продава от 0,8 до 1,2 динара за кг, че в Цариброд съществуват ловджийско, пчеларско, учителско, соколско и стрелческо дружества. Препечатано е и открито писмо на вестник „Наш исток“ от 9 октомври до кмета на община Пирот, в което той е критикуван, че ползва мястото на кмет на общината за свои лични облаги и забогатяване и се търсят отговори на зададените въпроси.
Вторият брой е публикуван на 6.10.1935 година. В рубликата „Нашите народни големци“ пише за Караджордже Петрович и положението в Сърбия, което е довело до Първото сръбско въстание. Останалата част от първата страница заема статията „Лъжливите апостоли“. В нея се критикуват „апостолите“, които с лъжи и празни обещания мамят народа и си пълнят гушите и нуждата „за свое добро“ народа да побърза и по-скоро сам да вземе сметката на такива „апостоли“. От вестника научваме, че в Ниш ще се строи паметник на крал Александър и че в Бела паланка се е провел успешен селскостопански панаир, който е „пример и подтик за другите“ в долината на Нишава. Народният представител на Царибродски окръг д-р Ур. М. Стайич пише за моралните качества на ловеца, за ползата от гимнастиката и сдруженията им, а особено е любопитна неговата статия за Цариброд и царибродско. В нея той описва геополитическото положение на Царибродско, етнографията, задругарството, пътната инфраструктура, стопанството… „Жителите са етнически шопи. Хората са бистри, весели, мирни, трудолюбиви. Криминалните прояви са редки, непознати. Носията е много хубава, особено женската, и се държи чиста. Писмеността е силно развита. За културни и просветни прояви показват голям интерес и разбирателство“. Пише, че стопанството е неразвито и пасивно, хората са бедни и над 40% от населението вече от Коледа купува храна и е принудено да отива на печалба. Също така, че скотовъдството, особено овчарството, е главно занимание на селяните в Царибродско, докато говедарството, конярството и овощарството са слабо развити. Положително е, че задругарството в Царибродско е добре развито. В района има 41-но населени места, а 37 „задруги“ – кооперации. В Славиня и Гуленовци по три – снабдителна, кредитна и млекарска, а в 10 села – Борово, Желюша, Каменица, Болев дол, Долни Криводол, Сенокос, Изатовци, Брайкевци, Смиловци и Пъртопопинци – по две, снабдителна и млекарска. Царибродския селянин има смисъл за кооперативност, което потвърждава и факта, че кооперациите, без помощ на държавата, имат отлични резултати. За пътната инфраструктура Стайич пише, че може би в държавата само в Цариброд и Царибродско няма кола, дори и обикновени файтони. В северната част е пробит коларски път до Славиня, но още не е завършен. В южната част има път само до с. Долна Невля, паралелно с границата, но „сам по себе си не е значим, понеже свързва само едно село с Цариброд“. Поради това пътното движение в Царибродско е „пеша и конско“. За просветата пише, че хората, като рядко къде показват интерес за училище и просвета, че във всяко село има по няколко селяни с гимназиално образование, че почти всяко село има основно училище, а през последните години са построени 7 училища, но училищата в Борово, Врабча, Скървеница, Петърлаш и Пъртопопинци не са довършени. В много села училищата са в лошо състояние и представляват опасност за живота на учениците. Той критикува положението, че в Цариброд работи гражданско училище, а не гимназия и че той в Белград е предприел мерки в града да се открие гимназия. „Нишава“ съветва при ухапването от пчела мястото да се намаже със сок от лук или амоняк, които намаляват болката. Научваме, че за да съберат един килограм мед, пчелите трябва да кацнат на 20 милиона цвята, прелитайки около 400 хиляди километра.
Студентът Стамен Стаменкович пише за спорта в Цариброд. От него научваме, че в Цариброд се играел футбол от 1922 г., че спортния клуб „Граничар“ е бил много добър и успешно се съревновавал с Пирот и Бела паланка, но след това, поради незаинтересованост на играчите и управата, качеството пада, така че на 13.11.1935 г. катастрофално загубили мача с „Омладинац“ от Пирот – резултата бил 11:2.
Петия брой на вестника е печатан на 1.12.1935 година. На първата страница е поместена статията „Първи декември Пазете Югославия“, посветена на деня на съединението на южнословенските народи. На следващата страница е поместена статия за електрифицирането на Цариброд. Научваме, че градеца е получил ток през септември 1926 г. и че договора между тогавашния кмет на общината Аспарух Стоянович и собственика на централата Гьорге Царибродски е направен така, че общината няма никакви права, а само задължения към централата. И двамата са избягали в България, а централата тормози хората, с часове прекъсва снабдяването с ток, а общината не може да направи нищо. Договора пази централата, а не гражданите. В статията на Д. Р. за Пирот четем, че Пирот има важно географско положение, от което не е успял да се възползва, че е важен търговски център, известен с килимите, с качественото сирене и кашкавала. Годишно се изнасят около 50 вагона качествен кашкавал и много добитък, сирене, сурова и преработена кожа. Научваме, че в Пирот трябвало да се построи фабрика за тъкани, но пиротчани не можали да се договорят къде точно и тя е построена в град Парачин. Пиротчани са почтени хора, вярващи и пестеливи – имат над 20 милиона банкови спестявания. На следващата страница „Нишава“ пише за освобождаването на Цариброд от страна на сръбските войски през декември 1877 г., руското „подаряване“ на Цариброд на България и неговото, на 6.11.1920 г., влизане в състава на Югославия. До неотдавна Цариброд е бил ябълка на раздора между двете държави, но сега положението е променено и той е мост на съединението между съседите. Дадена е и таблица, от която се вижда за колко е опростен данъка на хората, започвайки от 1932 година. Публикувана е и медицинска статия за загуба на съзнанието и начина, по който да се помогне на такъв човек. От статията „Доброволна огнебойна чета в Цариброд“ научваме, че по инициатива на занаятчиите и чиновниците в Цариброд е оформена огнебойна чета от 25-има членове, които са за пример с начина на работа и дисциплината. Гражданите добре знаят ролята на четата и я помагат, така че от около 50 000 динара доброволни дарения са закупени модерни огнебойни устройства и съоръжения. На последната страница пада в очи и статията „Дали Цариброд ще получи гимназия“, в която Д-р Стайич, депутат в Белград, казва, че е повдигнал въпроса в Белград и очаква това наскоро да стане. Тук са поместени и статиите за храбрите черногорки в миналите войни и за спорта е Пирот. От последната научаваме, че пиротчани обичат спорта, но за тях, в това време на обща криза, той е много скъп.
Във трите броя на вестника има рублики „Кроника“ за събитията в Нишавската котловина и „Случило са на страна“, в която пише за онова, което се случва в съседните държави. Печатани са фейлетони и сатирични статии под название „По ма Бог прия общино“, в която „Йола из Дола“ бичува отрицателните прояви в общините. Във вестника са печатани и реклами „по най-низки цени“, понеже „рекламата е душата на търговията“, от които научаване, че в Бела паланка, в магазина на Божидар Милошевич има стоки на фабрични цени, че в магазина на Р. Стоянович в Цариброд има богат избор на качествени и евтини домашни и вносни платове и прочие. Във вестника са поместени и статии за партийния живот в Нишавската долина.
Опитах се да запозная читателите на „Ново Братство“ с трите екземпляра на „новия“ вестник „Нишава“, но читателите истински ще се запознаят с него, когато го вземат в ръцете си.
Цветко Иванов
Коментирай първи