Тодоровден е един от първите пролетни празници в народния календар. Празникът е подвижен и се отбелязва в първата събота на Великденските пости. Познат е още като Тудорица, в нашия край Тодорица, и “Конски Великден”, защото се празнува най-вече за здравето на конете – празник на конете, коневъдството и конния спорт. Църквата празнува паметта на св. Теодор в деня, в който той е пострадал за Христа – 2/17 февруари. Но главният празник за него, както вече казахме, се извършва в първата събота от Великия пост, за възпоминание на чудото, станало няколко десетилетия след неговата смърт.
Макар и не толкова голям светия покровител – като Св. Георги, Св. Димитър, Св. Николай, все пак Св. Теодор заема важна част от народните обичаи и е важен за всички пролетни ритуали, за смяната на зимата с пролетта и свързаното с нея плодородие. Според народните представи на този ден Св. Теодор обхожда на своя кон полето да провери растат ли посевите, сетне забива копието си в земята, връзва за него коня, съблича девет кожуха и отива при Бога, за да моли за лято. Затова народът свързва Тодоровден най-вече с надеждата за плодородие. Във връзка с изградената представа за светеца на този ден стават надбягванията с коне. Жените месят и раздават обредни питки и хлябове, наречени „конче” или „копито”, на които от тесто се измайсторяват съответните фигурки. Хлябът се раздава на роднини и съседи за здраве на конете.
Конниците правят почетна обиколка из село, съпроводена с благословия от стопаните. А сетне някой от тях дава почерпка в своя дом. Традицията от няколко години е въстановена и в Царибродско. Тук стопаните украсяват своите коне и с каруци минават из града и близките селища. Дано с времето станат по-бройни и празикът си възвърне популярността, каквато е имал преди години, когато бройни домове са отглеждали коне, защото конете са им били незаменими помощници в бройните стопански и домакински дейности. Тогава Тодорица е бил празник, отбелязван с особена почит.
За празника е характерно и това да се раздава варена царевица. Обичаят се свързва с почитането на паметта на св. Теодор Тирон от Православната църква. Неговото житие разказва, че около 50 години след смъртта му византийският император Юлиан Отстъпник, който мразел християните, решил да им се подиграе. Знаейки, че през първата седмица на Четиридесетница те пазят строг пост, той заповядал да се поръсят с кръв от идолски жертви всички неща за ядене, продавани на цариградския пазар. Тогава св. Теодор се явил на архиепископа и го предупредил за това деяние, като поръчал на тези, които нямат храна у дома си, да си правят коливо, т.е. да варят пшеница с мед. Учуденият архиепископ го запитал, кой е той, който се грижи за християните. “Аз съм мъченикът Христов Теодор Тирон – отговорил светецът – и съм пратен от Бога в помощ на християните”. След тия думи мъченикът станал невидим. Архиепископът изпълнил заповяданото и цяла седмица християните се хранели с коливо. Юлиан видял, че мярката не сполучила и заповядал отново да продават храните както преди.
За благодарност към св. Теодор Тирон църквата запазила досега обичая – в първата събота от Великия пост да го почита чрез коливо.
Честит празник на празнуващите и да помолим св. Теодор Тирон да продължи да се грижи за християните.
Подготви Д. Христова
Коментирай първи