Носител на престижното признание първенец на випуск 2018/2019 в босилеградското основно училище е Михаела Григорова, която през училищните си години редувала само успехи и признания. От първи клас Михаела изцяло се учи на майчин български език. Разкажи ни как се чувстваш след спечеленото признание и какво то представлява за теб? Гордея се с успеха си и много съм щастлива. Престижното признание е награда за досегашния ми труд и постигнатите резултати, но същевременно то ме задължава да го оправдая с още по-сериозна и упорита работа, да продължа усърдно да уча и да отбелязвам нови успехи. Какво е нужно за един ученик да стане първенец на випуска? Не е лесно да станеш първенец на випуска, като се има предвид, че сред съучениците ми имаше голям брой отличници. Въпреки че няма особена формула, смятам, че основното е редовно и систематично да се учи вкъщи и съсредоточено да се следят лекциите по време на часовете. Винаги съм настоявала добре да се организирам и да си намирам време и за учене и за развлечение. Кой най-много ти е развивал интерес към ученето и кой ти помагаше в решаването на някои трудни задачи или въпроси? Огромно облекчение за мен представляваше това, че от първи клас се учим в една паралелка с брат ми Димитър, който е една година по-голям от мен, но аз тръгнах по-рано на училище. Той също е пълен отличник, обаче имаше само една четворка в пети клас. Двамата постоянно имахме възможност да се консултираме и заедно да търсим решения и отговори за трудни задачи и въпроси. Не мога да пренебрегна и ролята на родителите ми Славко и Мая, които още от малка ми развиваха интерес към книгата, както и помощта на по-големия ни брат Глигор, който също бе носител на грамотата „Вук Караджич“, а от миналата година следва информатика в София. Бих посочила и първия ми учител Драган Петков, който ни учеше от първи до четвърти клас и ни даде добра основа. Кои са любимите ти предмети и кои учители ти направиха най-голямо впечатление? Най-много ме привличат биологията и химията, макар че се интересувам и от другите природни науки. Що се отнася до втората част от въпроса, бих изтъкнала преподавателя ми по български език Пене Димитров, който ни беше и класен ръководител от 5 до 8 клас, но за съжаление, след края на първото полугодие в осми клас той излезе в пенсия. Предполагам, че си била участник в редица ученически състезания. Разкажи ни за успехите ти от тях. Освен че всяка година отбелязвах солидни резултати на окръжните състезания по биология, участвала съм и в състезанията по други предмети химия, физика и др., от които също съм печелила награди. Като седмокласничка спечелих и втора награда от Републиканското състезание по български език и литература. Има ли случка от училищния живот, която никога няма да забравиш? Особено впечатляващ и изпълнен с емоции бе последният ни час при класния ръководител Пене Димитров, който тогава излезе в пенсия. Купихме му една торта и подарък, а той бе изключително изненаден и мисля, че този жест наистина го зарадва много. Къде смяташ да продължиш образованието си? Заедно с брат ми Димитър се записахме в гимназията в Босилеград в паралелката, в която обучението се провежда изцяло на майчин български език. Смярам, че гимназията предлага добри възможности за разширяване на знанията в различни области. Как прекарваш свободното си време и от какво най-много се интересуваш извън училище? Обичам да играя народни танци и вече 5 години съм редовен член на танцовия ансамбъл към Спортното дружество „Младост”, с който участвах на редица фестивали в Сърбия, България, Македония и Босна и Херцеговина. Любител съм на филми, обичам да рисувам, да чета прочетна литература, следя волейболни мачове и фен съм на „Цървена Звезда”. Обичам да пътувам и да запознавам нови места и предели. Изпитвам интерес и към приготвянето на сладки и други кулинарни специалитети. Какво е твоето послание към по-малките ученици? Според мен всеки трябва да бъде упорит и всеотдаен в работата си, което е основно за постигането на успехи.
Коментирай първи