Коронавирус, изолации, самоизолации, карантини, ограничено движение, полицейски час…. С една дума – извънредно положение! Бихме казали обаче, че извънредното положение може би едновременно представлява и извънредния шанс хората да се посветят на неща, за които по-рано не са имали време.
Дали може би тази хаотична и вероятно никога изживяна в съвременната човешка цивилизация ситуация е именно и сполучливото време да се четат книги? Посоченият въпрос поставихме тези дни на гимназиалния учител по сръбски език и литература в пенсия Душанка Цоневич от крайградското село Желюша, за която е известно, че през целия си живот е чела много литературни призведения. Естествено – чете и нататък.
* Г-жо Цоневич, в ситуацията на извънредно положение, предлагате ли на хората времето „да убият”, четейки литературни произведения?
– Разбира се, че това им предлагам. Бих казала дори, че винаги е време за четене на литература. Това е начин да облагородим душата си, да увеличим фонда на думите, които употребяваме в ежедневната ни комуникация и пр.
* Може ли в настоящия момент да направите „топ-листа” на, примерно, пет книги, които желаещите и имащите време да четат в тези извънредни условия биха можали да вземат в ръцете си? Може да става дума и за книги, които вече някога са чели, но сега им се удава възможност да ги прочетат отново.
– Не бих могла да правя такава, както се изразихте духовито, „топ-листа”, тъй като това до голяма степен зависи от възрастовата структура на читателите, след това от факта дали целят с четенето на определено литературно произведение да се разтоварят или пък серизоно да се замислят върху определени обществени, а може би и философски въпроси, които са тема на конкретно литературно съчинение и т.н. Във всеки случай, което и да било литературно произведение човек вземе в ръцете си, няма да сгреши. Казано по-инак – всяко литературно четиво до голяма степен влияае положително върху интелекта и духовното у всеки човек.
* Известно е почти на всички царибродчани, че Вие сте изключителен любител на литературата и че почти ежедневно четете. Може би ще се окаже, че сме прекалено настоятелни, изисквайки от Вас да ни дадете отговор на горепосочения въпрос, но… Нека тогава да го преформулираме, като Ви питаме следното: В настоящите условия коя книга бихте чели, респективно – коя книга бихте чели за пореден път?
– Да, разбирам. В настоящия момент за еди-кой път бих взела да чета шедьовъра на Меша Селимович „Дервиш и смърт”. Хайде, ако вече сте толкова настоятелни, нека на тези, които в това трудно време решат да четат, да препоръча и романа на Умберто Еко „Името на розата”, както и романа на Орхан Памук „Името ми е Червен”.
* Преди да вземете отново да четете романа „Дервиш и смърт”, предполагам, че край креслото Ви вече се намира още някоя книга…
– Именно така. В момента чета романа „Последната пролет в Париж”, автор на койте е Йелена Бачич Алимпич.
* Каква е фабулата на този роман?
– В романа се говори как журналистка на едно реномирано парижко списание Мария Колчак посещава една клиентка на санаториум в Тулуза, която се казва Олга Лашез, за да чуе и набележи тъжната й приказка. Старицата е емигрантка от Царска Русия…
* Г-жо Цоневич, кое е основното правило при четенето на едно литературно произведение?
– Ако читателят в пълна степен иска да се наслади на едно литературно произведение, до себе си непременно трябва да има бележник, в който да записва изящните мисли, т.е. цитати, на които се натъкне в книгата.
* Чували сме, че вкъщи имате библиотека с около две хиляди книги. Вярна ли ни е информацията ни?
– Е, сега не мога да твърдя, че ги има около две хиляди, тъй като не съм ги изброявала, но във всеки случай ги има доста.
* Когато измине кризата с коронавируса, съгласни ли сте да Ви посетим и да видим тази библиотека?
– Да, заповядайте!
* Благодаря Ви, г-жо Цоневич, за разговора за „Ново Братство”, който, поради всеизвестните причини, проведохме по телефон.
– Благодаря и на вас, че проявихте интерес в тези трудни времена да пишете не толкова за мен, а предимно за темата, каквато е литературата.
Разговора проведе: Б. Димитров
Коментирай първи