Денят на солунските братя св. св. Кирил и Методий създатели на глаголицата, се отбелязва като църковен празник още през XII век, но като Ден на просветата в България за първи път се чества през 1851 г. в гр. Пловдив по инициатива на Найден Геров. Миналата година, по инициатива на Министерството на културата, правителството на Република Сърбия прие законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавните и други празници в Република Сърбия, с който 24 май бе провъзгласен за нов държавен празник – Денят на Св. св. Кирил и Методий.
И тази година в неделя на 24 май всичкото славянство ще празнува светлата памет на славянските първоучители светите братя Кирил и Методий. Всеки славянин е длъжен да знае имената на тия светии, техния живот и подвизи, защото делото, което те са извършили, се отнася към всичкия славянски свят. През далечния IX век двамата братя Константин-Кирил Философ и Методий благовестят на нашите прадеди Евангелското слово с уста и писмо, отдето и ние сме намерили божественото съкровище на Христовата вяра. Те прокарват пътя към Златния век на славянската писменост и култура. Родени са в Солун (Тесалоники) вторият по големина и значение политически и културен център на Византийската империя.“И по майка, и по баща четем в Пространното житие на Методий те бяха от много добър и почтен род, отдавна познат и на Бога, и на царя (императора)…” Семейството им е от аристократичен произход и принадлежи към влиятелните кръгове на тогавашното византийско общество. Бащата Лъв е друнгарий високопоставена военна и административна длъжност в държавата. Майка им Мария е от славянски произход. Двамата братя имат най-високо византийско образование и познават добре славянския език (Методий е роден през 815 г., а по-малкият брат Константин през 826 г.). Те са приближени на императорския двор – Методий заема високата длъжност архонт, а Константин Философ участва в две държавни мисии – при сарацините през 855 г. и при хазарите през 860 година.
Светското име на по-големия брат не е познато на историците, Методий е монашеското му име. Знатният му произход и неговите умения и образованост не остават незабелязани от императора. В стремежа си да укрепи властта си сред славянските племена той назначава Методий за административен управител на област, намираща се на север от Солун, населена със славяни. Неговия десетгодишен престой сред славяните му помага в бъдещата му просветителска дейност. По незнайни причини по-късно той се оттегля от тази длъжност. Отива и остава в манастира «Полихрон», който се намира в планината Олимп. В този манастир Методий е монах, а по-късно и игумен. Предполага се, че манастирът «Полихрон» е най-вероятното място, където двамата братя към 855 г. създават славянската азбука – глаголица, създават книжовна славянска лексика и започват превода от гръцки на свещените книги – т. нар. Изборно Евангелие, Златоустовата Литургия, Служебник (молитви и четива за различните църковни служби), части от Псалтира и Требника. С глаголицата се слага началото на голямото просветителско и книжовно дело на светите братя. От 860 до 867 г. свети Методий участва в различни мисии заедно с брат си свети Кирил при хазарите, в Моравия, в Рим и Венеция. По време на тези мисии те утвърждават християнството като религия и славянското богослужение. Методий е ръкоположен за архиепископ и назначен за папски легат за Среден Дунав и Панония. Това настройва немското духовенство враждебно.
На църковен съд в Регенсбург го осъждат на заточение в манастира „Елванген” в Швабия. След две години и половина е освободен по застъпничество на папата и през есента на 873 г. отново е архиепископ на Великоморавия. През последните години от живота си Методий завършва превода на Библията и сътворява проповеди, молитви и песнопения на славянски език, като продължава неравностойната борба с немското духовенство. Свети Методий умира на 6 април 885 г. Погребан е във Велеград столицата на Великоморавия. След смъртта му е канонизиран за светец. Константин е светското име на по-малкия брат, а Кирил е името, което приема петдесет дни преди смъртта си заедно с монашеския сан. За рождената му година се посочва 827 г. Аристократичният произход на Константин-Кирил е безспорен. Това му дава възможност да получи добро образование в родния си град. От дете проявява изключителни интелектуални умения и неговите знатни родители го насочват към научното поприще.
Пред Кирил се откриват перспективи за охолен и бляскав живот, но той предпочита да поеме пътя на самоотричането и борбата на духовното поле. Константин завършва най-висшето училище – Магнаурската школа, където изучава „елински изкуства”: граматика, поезия, геометрия, диалектика и „всички философски науки”: риторика, аритметика, астрономия и пр. с най-добър успех. Като библиотекар на Патриаршеската библиотека в църквата „Св. София” и преподавател в Магнаурската школа, Константин проявява блестящите си философски, ораторски и полемични способности, заради което е изпратен на духовна мисия при арабите (сарацините) в Багдадския халифат (850). Навсякъде Константин-Кирил блести със своя ум. Двете отговорни мисии при арабите и при хазарите, по форма религиозни, а по същество политически, показват на дело ненадминатото му умение да полемизира и да убеждава. Мисията на Константин-Кирил Философ във Великоморавия е съдбоносна за славянството, а и не само за него. Преди да потегли на път за далечната славянска страна, Кирил вече е създал буквите.
Изтощен от напрегнатата работа и продължителните пътувания, Константин-Кирил Философ умира на 14 февруари 869 г. в Рим. Признание за великото му дело е тържественото му погребение в римската църква «Сан Клементе» и канонизирането му за светец на християнската църква веднага след смъртта му. Славянският език се налага в културната история на Европа. Разнася се по света призивът на свети Кирил Философ от стихотворението «Проглас към Евангелието»: Слушайте, цял славянски роде, Слушайте, защото слово от Бога дойде, Слово, което храни човешките души, Слово, което крепи сърцата и умовете.
Делото на славянските просветители има политическо и литературно значение. Кирил и Методий и техните ученици укрепват славянското самосъзнание и самочувствие със своите демократични идеи и смела борба за славянска писменост и богослужение. С писмеността, която създават, предпазват славяните от асимилация, подпомагат борбата им за културно и църковно самоопределение. Хуманните идеи на двамата просветители намират конкретен израз, както в сътвореното от тях така и преведените от гръцки на славянски език текстове основа на всички славянски литератури. Общославянското значение на Кирило-Методиевото дело ознаменува разпространяването на писмеността и книгите далеч зад границите на Моравия. Новопокръстена България приема и укрепва свещеното за всички славяни просветителско дело, предпазвайки се от духовните и завоевателски стремежи на Византия. От България то се пренася в Сърбия и Русия. Възникването на славянската писменост, чиито създатели са Св. Св. Кирил и Методий, бележи огромна промяна не само в историческия живот на славяните, но и на цялата европейска цивилизация. В Блатненското княжество светите братя за шест месеца са обучили 50 ученици.
Те продължават мисионерската и просветителска дейност на своите учители, като извършват богослужение на славянски език и разпространяват славянската писменост. До нас са достигнали само няколко имена на преки ученици на Кирил и Методий. Това са Сава, Климент, Горазд, Наум и Ангеларий. Утвърдено е мнението, че Константин Преславски също е бил сред тези ученици, но е пристигнал в България след изпитанията на робството. Всеобщата признателност на българите и другия славянски народ към делото на първоучителите днес намира израз в най-красивия и вълнуващ празник 24 май.
На този ден във всяко българско училище, както и в различни образователни и културни институции в българската диаспора, се организират празници, шествия и различни културни форуми, тази година обаче те най-вероятно ще изостанат, поради мерки за защита от вирус, или може би празникът ще бъде отбелязан символично. На паметта и делото на първоучителите свети свети Кирил и Методий са издигнати десетки паметници в различни европейски държави, а през 1980 година папа Йоан Павел II ги обявява за покровители на Европа. И царибродската гимназия носи името на славянските просветители и досега ведомството отбелязваше празника тържествено всяка година, тази година празненствата и културните програми вероятно ще изостанат, а ще изостане и отдавна заплануваното събитие в двора на ведомството да бъде положен и открит великолепен паметник на светите братя.
Още в най-ранното средновековие 24 май е определен за ден в памет на славянските първоучители, титулувани още като равноапостоли и Славянски апостоли, защото тяхното апостолско дело ги обединява в едно с Христовите апостоли и те са равни по достойнство. По повод празника във всички храмове в страната ни ще бъде отслужена празнична Света Литургия, нека се съберем в тях всички, да се помолим за светите братя за страната ни, за града, за хората, за целия славянски род… защото без великите Кирил и Методий и без тяхното дело, нямаше да има славянски просветен духовен свят, нямаше да има славянска писменост и култура, нямаше да има християнски православни народи. Тяхното дело е огромно. Денят на св. св. Кирил и Методий никога не трябва да се забравя, а трябва да се предава от поколения на поколения и от век на век! Честит празник драги братя и сестри!
Д. Христова
Коментирай първи