На 40-ия ден след Възкресение Христово Православната църква отбелязва Възнесение Господне или Спасовден. Празникът на славното Възнесение Господне се отбелязва от църквата още от IV-V век и принадлежи към подвижните църковни празници, a тази година го чествахме на 10 юни/28 май.
С възнесението Си Иисус завърши делото на спасението. За повярвалите в Него Спасителят откри небето, за да могат всички да станат съобщници на Неговия живот, да бъдат изкупени и спасени. Затова народa е дал на празника название с дълбок религиозен и богословски смисъл – Спасовден, Денят на Спасителя. Четиридесет дни след Великото си Възкресение Господ Иисус се явявал многократно на учениците Си. Потвърждавал обещанието Си за идването на Утешителя Дух Свети – третото Лице на единия Бог. Всички се убедили, че Той е възкръснал наистина. На четиридесетия ден им се явил за последен път. Апостолите били на молитва, в очакване Божието обещание да се изпълни. Както били събрани, Христос се явил сред тях, беседвал и ги извел от града на Елеонската планина (на около два километра от Йерусалим, до Витания, където бе възкресил Лазар). Като се изкачили на планината, Христос вдигнал ръце да ги благослови. Още докато ги благославял се отделил от земята и подет от облак, се издигнал към небето при Своя небесен Отец. Не изчезнал веднага от погледа им, а се издигал постепенно, докато станал невидим за погледа им в пространствената отдалеченост нагоре във висините. Апостолите се поклонили на Възнасящия се Господ и не могли да откъснат поглед от чудната гледка. Сред апостолите била и света Дева Мария, която, колкото болезнено понесла страданията на Господа на Голгота, толкова сега се възрадвала при съзерцание на Неговата слава. Утешени от ангелите за раздялата, апостолите се върнали в Йерусалим, зарадвани, с готовност да вестят Евангелското слово.
Нашият Господ пострада от човеците, биде разпнат, умря и възкръсна на третия ден, възлезе при небесния Си Отец; отиде отново там, дето е бил по-преди и седна отдясно на Божията сила. Нека проследим какво се казва в Евангелието според Лука за Христовото Възнесение: „И, както ги благославяше, отдели се от тях и се възнасяше на небето. Те Му се поклониха и се върнаха в Йерусалим с голяма радост“ (24:5153). И така, последният образ за техния Учител, останал в очите на учениците, е, как Спасителят благославя. С жеста на благославянето Спасителят потвърждава собствените си думи: „Аз съм добрият пастир: добрият пастир полага душата си за овците”, „Вие сте Ми приятели…” и най-вече „…да любите един другиго; както Aз ви възлюбих” (Йоан 13:34). Добрият пастир, Приятелят, Изворът на любов и върховен Пример за самопожертвование не можеше по друг начин да се раздели със Своите апостоли, освен с този дар – благославянето.
От момента на Неговото Възнесение и до Второто Му пришествие светът може да се радва на Господнята благословия. „Светът”, защото чрез учениците Си Спасителят излива своя дар върху всички хора: „И не само за тях се моля, но и за ония, които по тяхното слово повярват в Мене” (Йоан 17:20). Но да се върнем към думите на св. евангелист Лука, които гласят, че учениците се върнали от Елеонската планина в Йерусалим, изпълнени с „голяма радост“. Непросветеният читател би се учудил на тези думи. Защото всички от опит знаем, че когато се разделяш със скъп човек, се изпълваш с тъга, сълзите напират… Радостта на апостолите обаче е състояние, което вече „никой не може да им отнеме“, защото казано им е: „…за вас е по-добре Аз да си замина; защото, ако не замина, Утешителят няма да дойде при вас; ако ли замина, ще ви Го пратя“. Утешителят е Светият Дух, който Той ще изпрати от Отца си в деня на Петдесетница. На апостолите сега не им оставало нищо друго, освен ревностно да изпълнят Неговите заповеди във всичко. Той им е заповядал да стоят в Йерусалим и да чакат сила отгоре. С голяма и напълно оправдана радост и със също толкова голяма вяра, че тази сила отгоре ще слезе на тях, те се върнали в Йерусалим. „И бяха винаги в храма, като славеха и благославяха Бога“. И те чакали и дочакали. Десет дни по-късно слязъл Дух Свети, силата отгоре, върху тази първа Христова Църква, за да не се отдели от нея чак до ден-днешен и до края на вековете.
С това се потвърждават Христовите думи – последните в Евангелието според Матей: „Аз съм с вас през всички дни до свършека на света”. Празникът на Христовото Възнесение излива върху всички, побеждаващи греха, благословение и радост. Така трябва да си представяме Христос и така да го изобразяваме на иконите: благославяйки и разпръсквайки радост. Както ни увещава и великият апостол Павел: „Радвайте се винаги в Господа, и пак ще кажа: радвайте се”. Христос се възнесе, радвайте се! Нека на тоя свят Спасовден ние усилваме молитвите си към Спасителя, за да Ни направи чрез Своя Дух съобщници на Своя живот, та като сме живи чрез Него, да съдействаме за процъфтяване на живота в мир, благополучие и радост.
Честит празник на всички!
Коментирай първи