Вечерта преди най-светлия християнски празник – Рождество Христово, на 6 януари / 24 декември празнуваме Бъдни вечер. В различните краища празникът е наричан с имената Суха Коледа, Крачун, Малка Коледа, Детешка Коледа, Мали Божич, Наядка. Въпреки разнообразните му наименования, всички са единодушни, че в полунощ, според православната църква, в една пещера около Витлеем се е родил Исус Христос.
В днешни дни се е създала традицията да обръщаме най-много внимание на украсяването на елхата, на Дядо Коледа и най-вече на подаръците. Ние обаче и този път ще си припомним, че в този празник има и нещо повече обичаите, трапезата и спокойната и уютна атмосфера, които те създават.
Един от символите на Бъдни вечер е именно Бъдникът. Според традицията млад момък, облечен в най-новите си дрехи, трябвало да отиде в гората и да отсече тригодишно дъбово дърво, което да е дълго, но и да може да влезне в къщата. Цялото семейство излизало и посрещало момъка и тогава той питал: „Славите ли Млада Бога?“. Когато получил отговор „Славим го“, момъкът благославял: „Аз в къщи и Бог с мене“ и внасял дървото в къщата. Дървото се поставяло в огнището, а според обичаите на Бъдни вечер огнището не трябва да изгасва.
Както повелява традицията, трапезата тази вечер трябва да е тържествена, тъй като това е последният ден от четиридесетдневните Коледни пости. Ястията трябва задължително да са постни и да са нечетен брой 7 (колкото са дните в седмицата), 9 (колкото трае бременноста при жените) или 11. Приготвят се празнична пита с късмети, варено жито, варен боб, сарми с ориз, ошав, баница с тиква и други, като всяко ястие има важна символика.
Задължително на масата присъства домашно приготвена питка с пара боговица (сръб. чесница), която по традиция се разчупва от главата на семейството. В нея се поставя обикновено сребърна пара, та при разчупването, в чийто къшей се падне парата, се смята, че той ще бъде носител на благоденствие, щастие и радост през годината. Първото парче се определя за Богородица и починалите, следващото за къщата, а останалите за членовете на семейството.
Раздаването става от дясно на ляво посоката на живота. Съществува обичай под масата да се разстеле слама, напомняща за Витлеемските ясли, в които е родила Дева Мария. Според вярванията хлябът е безкръвна жертва и с него можем да умилостивим по-висшите от човека сили. Формата на питата е винаги кръгла, за да символизира безконечността, цикличността в живота и се украсява с форми от тесто, изобразяващи кръстове, узрели класове, рало, орач, животни или плодове символи за благополучие и плодородие. От това тесто се правят и краваите, които по-късно се дават на коледарите.
Вечерята на Малка Коледа започва рано, за да узреят житата и всеки трябва да опита от всички ястия на масата, за да му върви през годината. Трапезата задължително трябва да е кадена. Това се извършва от най-възрастния член на семейството, който минава и прекадява с тамян най-напред масата, след това цялата къща, двора и обора. Друга традиция гласи, че след като всички са седнали никой не може да става от мястото си докато не свърши вечерята, за да лежат квачките върху яйцата и да измътят пиленца. Такова право има само най-старият, като дори той трябва да се изправя приведен, за да се превиват житата от зърно. Пожелаваме ви тиха и свята нощ и щастлив и спокоен празник, изпълнен с любов от най-близките ви хора. Празничната атмосфера от Бъдни вечер се прелива в нощната Коледа.
Най-значимото историческо събитие – Раждането на Спасителя На 7 януари / 25 декември в целия християнски свят се чества един от най-големите църковни празници – Рождество Христово или Коледа. Този свят ден в християнската религия и култура се свързва с рождението на Иисус Христос. То е описано в евангелията на Лука и Матей. Те разказват за родителите на Иисус – Мария и дърводелецa Йосиф, потомък на самия цар Давид. Те пътували от град Назарет към град Витлеем, родното място на съпругa. Опитали се да отседнат в странноприемница, но не могли да намерят място и били принудени да пренощуват в една пещера край града, в която по онова време пастирите затваряли своите овце. Именно в тази нощ бил роден и младенецът Иисус.
Според евангелията, на небето изникнала необикновена светлина и пред намиращите се наоколо пастири се появил ангел. Той им казал, че в тази свята нощ на света се е родил Спасителя и така те станали първите, които се поклонили на християнския Бог. А неговите думи били: „Не бойте се! Ето, благовестя ви голяма радост, която ще бъде за всички човеци! Защото днес ви се роди в града Давидов Спасител, Който е Христос Господ. И ето ви белег: ще намерите Младенец повит, лежащ в ясли“ (Лука 2:10). Щом ангелът произнесъл тия думи, изведнъж се появило множество небесни сили, които хвалели Господа и пеели: „Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение!“ В деня на Рождество тържествуваме заедно с пастирите и мъдреците тези първи представители на човешкия род, участвали и присъствали на преславното Рождество. И заедно с тях се радваме и казваме: „Осанна във висините, благословен е идващият Спасител, благословен е този, който дойде да обнови човека, да го спаси и да му даде залог за вечен живот“.
Но за християните Рождество Христово е и празник, свързан с Пречистата Богородица Божията майка, която е била призвана да носи в утробата си и в обятията си Спасителя на човеците. И така да стане самата тя молитвен стълб и молитвен ангел на църквата. В този ден си спомняме и за Йосиф Обручник достойния, чист и свят човек, който също послужи на богоспасителния план. И за цялата милост, която чрез тях се излива върху човешкия род.
Според религиозните вярвания именно идването на Христос на земята дава началото на една нова ера в историята на човечеството. В нощта на Рождество почитта си към младенеца показали и трима източни мъдреци, които били привлечени от една изгряла на небето звезда, която светела по-силно и по-ярко от всички други. Именно тези събития дават началото на празника, който днес наричаме Коледа. „Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, но да има живот вечен“ (Иоан 3:16)
Наистина любвеобилният Бог, знаейки, че човешкият разум не може да разбере Неговата природа, благоразсъдил, че едно нещо само би помогнало: Бог да стане човек. Човекът може да разбере човека. Ако те заедно страдат, то и взаимно ще се разбират. И Бог изпратил на земята Своя Син – най-сполучливия представител, Когото имал. Бог Отец обичал много Своя Син, но Го отдал, защото обичал и нас. В св. Евангелие намираме свидетелства точно какво е вършил Господ Иисус Христос за човечеството.
Чрез силата на Своето слово и дела на изцерения и опрощения, както и чрез Своите страдания и лична саможертва Божият Син наистина ни е показал пътя на правдата, истината и живота, угоден на Бог Отец. Той живял така, както проповядвал: „Възлюби Господа, Бога твоего, от всичкото си сърце и от всичката си душа, и с всичката си сила, и с всичкия си разум, и ближния като себе си“ (Лука 10:27). Неговата любов е вечна. Тя не е като любовта на другите. Чистата любов е тая, за която жадуват нашите сърца, особено във време на самота, уплаха и отчаяние. Факт е, че увлечени в нашето натоварено ежедневие и заетост, ние често забравяме, че Бог има по-висока цел за нас.
Нима не чувстваме в превъзмогването на проблемите в бурния океан на живота, че сме объркани без плавателен съд? Нима не усещаме, когато сме на грешен път? Ние обаче не сме сами. Мнозина като нас са там. Добрата новина обаче е, че ние не бива да стоим повече там, на грешния път. „Във всичките си пътища познавай (Бога) и Той ще оправи твоите пътеки“ (Притчи 3:6). Сега, когато посрещаме и празнуваме Христовото Рождество, нека да се смирим и да последваме примера на тримата мъдреци, които видяха звездата и дойдоха да се поклонят на Богомладенеца Иисус във Витлеем. Тъй като и ние се нуждаем да намерим пътя до дома на Бог Отец, трябва да отидем в духовния Витеем и да се представим на Родилия се Негов Син. По повод Рождеството Му Бог Отец е приготвил на всеки от нас скъп подарък. Той е поставил Богомладенеца в центъра на нашия живот, така че всеки един от нас да се чувства по-близко до Него. От нас зависи дали да приемем този скъп дар.
Комерсиалната страна на празника стана много силна, но това не трябва да ни отчайва и помрачава духовните ни настроения. Това трябва да ни вдъхнови за по-силна вяра, разясняваща истинското значение на величието на това единствено в цялата вселенска история чудо, каквото е идването на Христос. Това е просветляване на духовните ни очи върху празника и с Божия помощ отделяне на светското и даване на превес на духовното.
Да, празникът е рожден ден на Христос в плът. Празничен, както за всички родили се на тази дата. Но Той не иска от нас злато, смирна и ливан. Те вече са Му подарени във витлеемските ясли от тримата мъдреци като символ на поклонение пред човешката мъдрост. Христос иска от нас милосърдие като подарък, човечност като подарък, братолюбие като подарък. И най-братските и топли отношения, които човеците могат да имат помежду си. Ето това са даровете, с които може да застанем пред Богомладенеца, за да можем да кажем: Подаряваме Ти това, което сме длъжни да изпълним според спасителния закон и според Светото евангелие.
Слава и благодарност на Бога Отца и на Неговия възлюбен Син Иисус Христос! Поздравяваме ви, възлюбени читатели, с молитвено благопожелание за честита и благословена Коледа, богато изпълнена с добри дарове от Господ Иисус, Чието Рождество радостно празнуваме.
Нека Новата 2023-та година бъде по-добра и по-здрава за всички ни.
ХРИСТОС СЕ РОДИ! ВЕСЕЛА КОЛЕДА!
Подготви Д. Христова
Коментирай първи