Еве десетина дъна свак дън иде, а пред пладне, а по пладне, а понекигаш кара и дън и ноч. Прокьисомо. Деда Лула нейе ни травку окосил за козицете. Ако тека продължи, не знам кво че правимо. Ама смо пак благодарни на Бога – при нас нема град и провале, не утепа польето и не однесе путищата ко на друга места. Пущим телевизорат и свак дън негде некойи настрадали – талавантията им унищила све. При нас водата пооднела путищата и йедвам се миньуйе, ама се миньуйе. Гледан, оно однесени асвалтйете по Сърбию и Бугарску, та камо ли нашите путища. Они калаисани със ситньи каменье и оно гйи однесе водата йош од снеговете ка се топе, а камо ли дъжат. Деда Лула затвори козицете и тамън седомо, ка ете ти гьи деда Стоимен и деда Мита. Знаю дека дедата на пладне затвара козицете, па дошли да си поорате. И почеше да воде политику за путищата. Ко сваку годин насипую, ко водата све однесе и Йова наново. А да су сваку годин асвалтирали само по йедън кьилометар, до съга, за 70 године да йе цела општина асвалтирана.
– Байе Стоимене, сви рамена бая Мита, оно при нас некико све си иде усукано и на инат. Сечаш ли се преди некою годину човеци сакаею да даду половин парете да се асвалтира путат до ваше село, а общинарете нестеше. Сакали първо да уплате парете ньим, па после они че праве тия пут. – На нас ни тия пут за ваше село не требе, рекли, кому требе нека си прави.
– Па оно йе, байе Мите истина, ньим им тая путища не требу. Затова су у общинуту турили човека да прави селскьите путища, а он не йе никигаш мръднул од асвалтат. При толкова инжиньери, турили човека кой не йе ни минул покрай грагьевинскьи факултет. Нарочно га турили – народ да га пцуйе, да не пцийе ньи. А он никигаш и да сака и да умейе, нема да гьи направи – нема паре, нема машине, све од другога зависи, само пцуваньето йе ньегово.
– Море, деда Стоимене, каже му Мита, они тураю теквия за да може да си праве путеве и путлетия куде и кико си сакаю, а нейе куде требе. Затова у некоя села и сокаците су насипани и средени, а до некоя села може да се отиде само пeшa или с коня. A много обичаю да праве путевяе уйесен – посришкаю и посравне с булдожер, калаишу гьи със земю и каменье, а пролети водата однесе землюту и пак нема пут. И йово наново – парата да се обърча.
– Море манете се од тия путеве, умеша се мой Лула. Од кико знам нийе си путеве правимо и за путеве оратимо. Йош ко омладинац съм ишъл на кулук, окайею гьи акцийе, да правимо и поправлямо путища. И пак си немамо пут. Него чусте ли кво рекоше оцутра по телевизиюту. Тия що су судили за плячку на фабрикьете, некиква „стечайна мафия” не су виновни – ослободили гьи.
– Ма кико тека несу виновни, себну се деда Стоимен. Па они упропастише държавуту, оплячкаше фабрикьете, задругье и све що можеше, ньиньи се приятелье обогатише, а съга несу виновни?! Па да не йе деда ми винован? И съга нийе че им платимо що су гьи тормозили! Е правдо, правдо!
– Ма они су све нарочно упропастили, ама су некойи обогатили – каже деда Мита. Тия си съга не знаю парете, они скришом владею държавуту, они поставляю судийе и председници и ко тъгай тия да не ослободе туя „стечайну мафию” ка гьи йе она обогатила?
– Манете се од тея ваше приказкье, умеша се и я. Джьабе се ядосуйете и си кьинете дробовете, нищо не може да промените. Те направила съм ви каве без шикьер, пивнете и си оратете си ко другьи. Съга сви орате за топку, а ви пак за политику. Манете се од политику, она на йе за теквия ко вас, она не йе за пощен народ.
– Права си бабо Сускье, ама не може да търпимо, издиза ни неправдата – рекоше и узеше кавето.
Айд у здравлье деда Мане и немой да се тормозиш за големе работе. Нийе смо дърти, ама малечкьи.
Баба Суса
Коментирай първи