В НБ „Детко Петров”
* Неуморимият Властимир Вацев тези дни в родния град промоцира поредната си книга. Става дума за сборника му „Малко езикознание”, чийто издател е Народната библиотека „Детко Петров”.
На промоцията до някогашния гимназиален учител по български език, литературен деец и публицист Властимир Вацев седяха колежката му по перо и библиотекар Елизабета Георгиева, библотекарят Албена Милева и езиковедът Донка Николова от България, която от няколко седмици в Димитровградско помага на местните учебни заведения и културни ведомства, нуждаещи се от познанията й за българския език и литература. На Николова тази „мисия” е възложило Министерството на образованието на Р България. Към присъстващите се обърна и някогашният редактор на детското списание „Другарче” и литературен деец Денко Рангелов, който с Властимир Вацев се познава лично „само” 54 години, съответно – от 1964 година.
Впечатляващ обемист текст,
посветен не само на най-новата книга на Вацев, но и на литературното му и публицистично творчество като цяло, прочете гостенката от България. Макар че „писанието си”, оквалифицира скромничко – само като статия (а на моменти и като „представяне”), то повече приличаше на научна студия, за чието списване е било нужно да се положи огромен труд и отдели много време. За Властимир Вацев Николова каза, че е „дългогодишен стожер на родното слово и радетел за българската култура и просвета в Димитровград и Р Сърбия”. Според нея „всеки странник в книгите на г-н Вацев може да открие атмосферата на стария Цариброд, да разбере духа и настоящето на Димитровград, да изгради своя представа за характера и въжделенията на неговите жители – разпънати между избора да оцеляват или устояват в кипящия от племена и народи кръстопът на Изтока и Запада, орисани да бъдат пазители на царевия брод в склоновете на древния Хемус.”
За езиковеда „емоционалната ‘дискусия’ на г-н Властимир Вацев за нормите на българското слово свидетелстват за актуални обществени процеси, разкриват нравствената и професионалната същност на автора: учител, приел за своя дълг да образува и изгражда личности, възпитател и психолог, загрижен за моралната устойчивост и здравето на младите хора, тревожен будител, отговорен за прогреса и дълготрайността на родния свят”.
В своя текст Николова каза,
че в сборника „Малко езикознание” всъщност са зелегнали 69 научнопопулярни есета и добави: „Във всяка една от ‘урочните единици’ откриваме прецизно филологическо знание, назовани са разнообразни похвати и форми за работа с учениците, изградена е, макар и твърде схематично, неизбежната във всяка училищна общност опозиция учител-ученик”. Пишейки за личността и делото на Властимир Вацев, тя между другото бе използвала и следните епитети: „Тънък психолог, наблюдателен и тактичен събеседник,”. Твърде интересно бе становището й, според което „учителят във функционалните си уроци предусеща поривите на своята непокорна аудитория, обуздава хаотичния бунт, превръща своите възпитаници в едномишленици, жадни за знания и успех! Една не малка част от текстовете, вълнуващи пейзажни картини, нарушават урочната нормативност на изложението. Усетът към красотата на мирозданието, умението да се доловят непознати и загадъчни гласове на природата бихме могли да приемем като порив на автора да изяви чувствителността на своята личност, а защо не и като съзнателен опит да моделира желания психологически портрет на учителя по роден език въобще. Погледната като свидетелство за нравите и потребността на конкретната, исторически и географски формирала се общност ‘Цариброд-Димитровград’, книгата на г-н Властимир Вацев е полезно четиво за всички, изкушени от въпросите, свързани с учебно-възпитателния процес, с българската история и особеностите на българската народопсихология. Сборникът „Малко езикознание” създава родолюбив свят на умни и интелигентни личности, самоизграждащи се носители на красивото слово, духовно свързани с родната традиция и културните достижения на Западна Европа”.
Обръщайки се към аудиторията, Властимир Вацев
сподели голямата си емоционална развълнуваност от начина, по който колежката му от България представи литературното му творчество. Напомни, че е на 85-годишна възраст и добави, че „мислено и физически вече усеща умора”. Припомни, че години наред е имал рубрика „Малко езикознание” в детското списание „Другарче” и че и след угасването на това списание е продължавал да пише по темата, надявайки се, че ще се намерят средства то отново да започне да се печата.
Според него „ако има език – ще има и народ, а ако няма език, няма да го има и народа”. Вацев напомни за нещо, което съгражданите му отдавна вече добре го знаят – че особено влечение към литературната критика, но в центъра на вниманието му е изкуството като цяло. В контекста на темата сподели, че е писал обзори и други видове литературни и публицистични произведения за изобразителното, филмовото и други изкуства. Прословутият художник от малцинството Методи Петров, с когото Вацев е бил и добър приятел, веднъж му признал, че по-студиен обзор за художественото му творчество не е написал нито един негов колега художник или изкуствовед, а именно Властимир Вацев.
Представянето на книгата в почти истинско културно зрелище
с емоционалното си, вдъхновено и издържано изложение превърна дългогодишният редактор на списание „Другарче” и „съратник” на учителя Вацев – Денко Рангелов. Той в речта си събуди спомените за сътрудничеството с учителя не само в посоченото детско списание и други издания на Издателство „Братство”, но и спомените за времето, когато учителят му е преподавал в училището. „Той сееше обичта към българската литература. Всичко имаше в главата си”, очерта по ефектен начин интелектуалните потенциали и познанията за езика и литературата на учителя Вацев някогашния му ученик, а след това и колега и близък сътрудник на литературното и публицистично полета Денко Рангелов. „В момента аз не съм развълнуван, а съм радостен. Изпитвам радост…”, сподели легендарния редактор и литературен деец Рангелов. В продължение на изложението си той декламира свои стихове, за което получи бурни аплодисменти от публиката.
Промоцията на поредната книга на Властимир Вацев се състоя в рамките на отбелязването на 120-годишнината от откриването на Народната библиотека (читалището) в Димитровград.
Авторът благодари на работещите във ведомството за оказаното сътрудничество при подготвянето на книгата му.
„Малко езикознание” е печатано от фирмата „Смарт прес” от пиротското с. Крупъц в 200 екземпляра.
Коментирай първи