Разговор с помощник-кмета на Димитровградска община Жан Цоневич
През средата на този месец бе завръшена първата фаза от асфалтирането на пътя от с. Желюша до с. Поганово. По темата тези дни проведохме разговор с помощник-кмета на общината, който се грижи за комуналните дейности, Жан Цоневич:
* Г-н Цоневич, каква е дължината на участъка от пътя, върху който е сложен асфалт?
– В първата фаза бяха асфалтирани около 4 километра или, ако искате да сме прецизни максимално – общо 3994 метра.
* Какви са характеристиките на асфалтирания участък?
– Широчината му е 3, 5 метра, докато дебелината на асфлтовата настилка е 6 сантиметра. Имаме банкини от двете страни на пътя с широчина половин метър. През цялата дължина на асфалтирания участък са построени канавки за отвеждане на атмосферната вода. Изградени са и седем тръбести пропуска, така че няма шанс водата да се събира по пътя, т.е. банкините. Нека да отбележа, че тампонирането е извръшено абсолютно според правилата на пътното строителство и че на кръстовището между селата Планиница и Грапа е изградена т. нар. „лепеза”, съответно асфалтирано е пространството около кръстовището, така че моторните превозни средства могат конфортно да маневрират в подстъпа. Тук трябва да напомня и това, че пътят е строен по него да могат да се движат пътнически автомобили, автобуси и лекотоварни МПС-та. Не е проектиран за тежкотоварни камиони и те по него няма да смеят да се движат.
* Колко средства бяха изразходвани за целта, съответно за реализиране на първата част от проекта?
– Сумата е 42 348 000 динара. Това са средства, заделени от републиката чрез общественото й предприятие „Пътищата на Сърбия”. Трябва да се отбележи, че в случай общината да е финанисирала проекта, цената би била по-висока. Съответно – пазарните цени за тази дейност до немалка степен са по-високи.
* Кога би трябвало да започне втората фаза от асфалтирането?
– Надяваме се напролет. В момента е в ход подготвянето на техническата документация. Пак ще кандидатстваме за средства от републиката, съответно пред посоченото й обществено предприятие. Надяваме се да ги получим. Ако не ги получим, някак ще се справяме. Във всеки случай този проект трябва да завършим докрай.
* Още колко километра от пътя остава да се изградят?
– Целия път е с дължина малко над 10 километра. Значи остава да се доизградят още около 6 километра.
* Още колко милиона динара ще бъдат необходими?
– Над 60 милиона динара ще са ни нужни, за да бихме финализирали проекта.
* От какво значение ще бъде асфалтирането на пътя от с. Желюша до с. Поганово, г-н Цоневич?
– Първо, пътят ще е от значение за ревитализиране на селата в този край. Второ, от значение ще е за туристите, които посещават нашия край. Много от туристическите автобуси не могат да минат през тунелите в клисурата на Ерма, така че е необходимо да спират пред тях, а туристите след това продължават пеша. С изграждането на пътя този проблем ще се премахне. От Желюша през Поганово автобусите, каквито и да са, ще могат безпрепятствено да стигат до „Погановския манастир” и след това да продължават нататък. Трето, с асфалтирането на пътя до немалка степен ще се съкрати пътуването на хората от или по потекло от селата в южната част на общината ни. С други думи няма да е нужно те занапред да идват по регионалния път, който преминава през дефилето на Ерма.
* Какви още комунални проекти в момента се реализират в общината?
– Няколко са. Нека обаче този път да посоча, че в с. Желюша неотдавна бе реставрирана старата чешма в местността Барата. Построена е още през 1871 година. Възстановявал я е Крал Александър I Караджорджевич, тъй като е минавал там, пътувайки към с. Ракита, където е имало мина на антрацит, а той е бил собственик или един от собствениците на мината. Възстановявали са я и партизаните след 1945 година. Ето, дойде редът да бъде възстановена пак. Този път средства за целта задели местната общност на селото, а помогна им ОП „Комуналац”.
* Още нещо да отбележим…
– Бих напомнил, че голямо желание на нас, представителите на настоящото кметство, е да се построи пътят от града до Паметника на Нешков връх, както и да се уреди комплекса около него. Имаме проект, но средствата за целта са над 50 милиона динара. В предстоящия период ще настояваме да ги получим от републиката, а, защо да не кажем, и от съседна Р България, тъй като става дума за съвместна гробница на сръбски и български войници, която е от голямо историческо значение. Спомняме си, че много делегации от Сърбия и България, сред които и делегациите на президентите на двете страни, са посещавали този обект, за да отдадат почит на загиналите бойци.
Коментирай първи