Поуки от изборите за национални съвети на националните малцинства

Кръгла маса в Белград

В организация на „Форума за етнически отношения“ и „Центъра за изследване на миграцията“ миналата седмица в Белград се проведе кръгла маса на тема: „Поуки от изборите за национални съвети на националните малцинства“. На срещата, в която участваха и председателят и зам.-председателят на Националния съвет на българското национално малцинство в Сърбия Владимир Захариев и Стефан Стойков, били разисквани въпроси, свързани с изборния процес и поуките от самите избори за национални съвети на националните малцинства в Сърбия.
В събитието взеха участие Душан Янич, председател на „Форума за етнически отношения“, Биляна Йович, председател на „Център за изследване на миграцията“, Иван Бошняк, държавен секретар в Министерството за държавна администрация и местно самоуправление, представители на националните съвети на националните малцинства и др. Сред участниците бе и Александър Димитров, председател на Сдружение ГЛАС от Босилеград.
Изказванията на Александър Димитров и Владимир Захариев от кръглата маса:

Александър Димитров:

Много съм разочарован от проведените избори за Национален съвет на българското национално малцинство, на които, както и на предишните избори за НС, не съм участвал, въпреки че първоначално бях кандидат в листата „Да върнем достойнството на народа”, обаче поради непредвидените обстоятелства си оттеглих кандидатурата.
Според мен, преди изборите една група хора, сред които и аз, мислехме, че е възможно да се направят промени в съвета и по демократичен начин да се избере нов Национален съвет, който смятахме ще работи по-добре от сегашния. Така бе сформирана първата листа „Да върнем достойнството на народа”, в която бяха представители на опозицията от Босилеград и която предвождаше член на властвуващата партия в Сърбия – СНС. Всички бяхме съгласни листата да не бъде политическа и да ни ръководи интереса на малцинството, а не политическите интереси. Затова и аз приех кандидатурата и се включих в тази листа. След нашата, бе сформирана и една листа от Димитровград, подкрепена от кмета на Димитровград д-р Владица Димитров и съставена от хора, които също бяха против досегашното ръководство на НС.
Обаче два дена преди изтичането на срока за подаване на кандидатурите, листата от Димитровград се оттегли. По диктат на централата в Белград на д-р Владица Димитров е било наложено да оттегли тази и да се кандидатира на листа заедно с Владимир Захариев, а всичко с цел да не се разделя българското малцинство, тъй като някои лица от опозиционните листи са етикетирани като екстремисти, които искат промяна на границите и да предизвикат хаос на Балканите и какво ли още не. За съжаление, никой от нас няма полза от такова нещо.
Аз уважавам желанието на всички национални съвети да бъдат деполитизирани, да станат достъпни за всички, които искат да решават проблемите на малцинството, но в новонастъпилата ситуация не беше възможно и просто не съществуваха условия да участваме в изборите. Поради новите обстоятелства, 16 от 19 души от нашата листа искаха да оттеглим листата, понеже в тези обстоятелства резултатът беше предрешен още преди самите избори. Обаче водачът на нашата листа, който, както казах е член на СНС, не послуша исковете ни и не поиска да оттегли листата.
Така бе умело и коректно изиграна тази добре обмислена схема и затова ние след изборите казахме, че българското национално малцинство след тези избори, на които нямаше избор, вече няма възможност чрез държавните институции в Република Сърбия да променя нещата и да създава по-добри условия за живот.
На мен въобще не ми беше странно, когато на кръглата маса някои говориха за дописване на гласоподаватели в Отделния избирателен списък, понеже това е част от „фолклора”, на който сме свидетели години назад и което се прави и на други избори. Обаче директната намеса – оттегляне на листа, сформиране на нова листа, кой на коя листа да бъде и какво да прави и т.н., просто не мога да го повярвам и затова съм толкова разочарован. За съжаление вървим крачка напред, а същевременно правим пет крачки назад – това всъщност е Сърбия, в която живеем днес, и всички, които мислят различно, са неприятели и хора, които искат да променят границите, да нарушават системата и какво ли още не.

Владимир Захариев:

Няколко човека от Босилеград, подкрепени от български дипломати, са искали ние да бъдем сляпи послушници и да правим онова, което те ни кажат. Те искаха от нас да се съгласим, че Сърбия ни прави зло, да слагаме паметник, който да покаже, че сърбина е агресор и неприятел. Извинявайте, но аз съм кмет на Босилеград вече пети мандат и аз не мога да слушам никого, а само своята съвест. От една страна на гръдите ми е майка България и моите предци, а от друга страна ми е Сърбия, която ми е дала шанс да живея тук, да работя, да създавам семейство. Сърбия ни е приела като свои чеда. Ние имаме добро сътрудничество с държавата Сърбия и със СНС, както и с председателя на ИО на СНС Дарко Глишич, с държавния секретар в Министерството на държавната администрация и местното самоуправление Иван Бошняк, с министерствата и с другите държавни институции. Що се касае до обвиненията, че сме записали 3 900 граждани в Отделния избирателен списък на българското национално малцинство, искам да кажа, че това на нас ни е било работа. Законът в Сърбия е либерален по отношение на вписването в отделните избирателни списъци на малцинствата, понеже, ако някой иска да се впише, не му е нужно потеклото, така че много хора са искали да се запишат като българи, за да получат български паспорти.
Изборите за НС бяха демократични. Другата листа мислеше, че според новия Закон за НС аз нямам право да се кандидирам, обаче закона ми позволява да се кандидатирам на които и да е избори и ако бъда избран, ще избера функцията, която на мен ми отговаря и, разбира се, че няма да бъда едновременно и кмет и председател на Националния съвет. Всеки от 17-те новоизбрани членове на съвета от нашата листа „Това сме ние – природно движение – Владимир Захариев” може да бъде избран за председател на НС.
Това, че Димитров се е уплашил и е напуснал другата листа, това е негово право, но не може да говори, че е вършен някакъв натиск. Да участваш в избори трябва да бъдеш смел, да си известен сред избирателите, както в Босилеград, така и в Сърбия, а точно това го показа нашата листа, която спечели 8 500 гласа срещу около хиляда, колкото спечели другата листа. Тази листа използва президентите на Сърбия и България Александър Вучич и Румен Радев, чиито снимки бяха сложени на техните билбордове, обаче и това не им помогна, понеже ние спечелихме. Ние обичаме и двамата президенти и те не са трябвали да слагат техни снимки. Това не им помогна, не им помогнаха и българските дипломати, понеже народа не можете да го измамите.
Преди 4 години, когато нашата листа оглави съвета, нямахме преведени учебници на български език – сега имаме, нямахме вестник на български език – възкръснахме го от мъртвите и сега имаме вестник на майчин език, нямахме паралелки с обучение на майчин език – сега имаме във всички класове, с изключение на един клас в основното училище. Това са само примери, как заедно с държавата можем да помагаме на българското малцинство. Ние сътрудничим и ще продължим да сътрудничим и с двете държави.
От самото начало искахме да имаме само една листа и затова не искахме първи да подадем кандидатура за участие в изборите. Намерението ни беше да бъдем всички заедно – българите от Босилеград, Димитровград и от другите краища в Сърбия, да не се разделяме и да бъдем единни, понеже задачата на всички нас е да работим за добро на малцинството, без оглед в коя част на Сърбия живее. Накрая така и стана. Кмета на Димитровград смени първоначалното си решение и дойде на нашата листа, показа своя образ и заяви, че няма да има разделения, и ние убедително спечелихме изборите.