Срещи и разговори – Деян Цветкович, председател на Сдружението „Пирот арт”
В края на миналата година в димитровградската галерия вместо традиционната изложба на местното сдружение на самодейните художници бе организирана изложба на Сдружението на художниците „Пирот арт” от съседния Пирот. Експонирани бяха няколко десетки картини, изработени в различни техники. Мотивите в картините също бяха разнообразни – пейзажи, актове, натюрморти…
Възползвахме се от посещението на гостите, за да поговорим с водача на тяхното сдружение Деян Цветкович.
* Г-н Цветкович, от колко години съществува „Пиргос арт”?
– Съществува от 37 години. По традиция в края на всяка една година организираме изложба в пиротската галерия „Чедомир Кръстич”. Имало е обаче и години, в които те не са устройвани. Това особено е било актуално през 90-те години на миналия век, по време, когато начело на галерията бе Петър Джорджевич.
* Защо той не Ви е позволявал да експонирате в галерията?
– Той е академичен художник и дори магистър по изобразително изкуство. Към нас, членовете на сдружението „Пиргос арт”, които в огромен брой сме самодейци, се отнасяше някак с подозрение и подценяване. Не позволяваше ни да експонираме в галерията. Спомням си, че това бе времето, когато в Пирот се провеждаха протести срещу тогавашния режим в Сърбия. До определена степен настояванията на една част от протестиращите се отнасяха и до това галерията да отвори вратите си и за експозиции на самодейни художници.
* Не е ли имало някое друго помещение в Пирот, в което бихте организирали изложби?
– Очевидно е, че не е имало друго подходящо помещние. Впрочем и Пирот не е много голям град, който да предлага повече помещения за организиране на културни прояви от този вид.
* Какво стана с м-р Джорджевич…?
– Ма, той след това работеше в други места. Вече сме го забравили, вече не е актуален, пенсионер е…
* В дружеството ви има ли членове, които са с академично образование?
– Да, няколко са с академично художествено образование.
* И на тях май не им пречи общуването с членовете, които са самодейци.
– Май е така. Не им пречи.
* Колко членове има „Пиргос арт”?
– В момента сме 33-има. За да бъде някой член на сдружението, съществено е не само да се занимава с изобразително изкуство, да твори, но и да присъства на заседания и да плаща членския внос. Напоследък установихме малко по-сериозни условия за членуване в сдружението, така че тези, които три пъти не присъстват на заседанията, могат да бъдат отстранени, поради неактивност.
* Що се отнася до членския внос, за каква сума става дума?
– Плащат се по 500 динара на годишно ниво. Социално застрашените членове трябва да отделят само по 100 динара годишно, доколко подадат иск до управителния съвет на сдружението и той установи, че те наистина са в трудно материално положение и не са в състояние да отделят по 500 динара. Нека да отбележа, че нашето дружество на художниците е най-старото в Пирот.
* Ами, колко дружества на художници изобщо има в Пирот?
– Има ги няколко. Конкурентното на „Пиргос арт” сдружение на художниците и педагози почти е пред разпадане, предвид, че няма председател, помещение, не събира членски внос… Има още едно дружество, което се казва „Нова арт сцена”. Доколкото съм запознат добре, в него членуват няколко млади творци с академично образование, но те обаче, за разлика от нас, имат съвсем друг, бих казал, съвременен подход към изобразителното изкуство, имат други концепции и работят главно инсталации… Знам, че съществува и сдружение под название „Златен кръг”, начело с академичния художник Йовица Илич. В него членуват 5-6 художници, но май не са много активни.
* За един град и една община, каквато е Пиротска, все пак ни се струва, че това е голям брой на сдружения…
– Бих коментирал, че художниците са малко „суетни същества”, така че, когато изпъкнат несъгласия, те се отдалечават помежду си… Можем да кажем, че малко приличат на политическите партии – от една партия настават няколко.
* Колко са художниците с академично образование в Пиротско?
– Мисля, че са 10-ина или може би най-много 15-ина. Както и в останалите малки среди в Сърбия, налице са миграции на населението, хората се движат, идват от по-малките към по-големите градове. Ето, и в нашето сдружение „Пиргос арт” имаме член, който живее в Ниш. Когато младите се преселват в по-голяма среда, тогава ситуацията става неприятна не само за художествени, но и за други организации, тъй като младите са тези, които трябва да проявят амбиции и да демонстрират това, което знаят, а старите вече това са го показали по-рано. Струва ми се, че една такава ситуация е налице и в Димитровград, кагато става дума за тукашното сдружение на самодейните художници. Значи, миграциите са големи и актуални, а ако ни отиват младите, талантливи и образовани хора, ние едновременно губим и, да се изразя метафорично, подложката.
* За първи път ли „Пиргос арт” експонира в Димитровград?
– Да.
* Какви са впечателенията?
– Добри. Аз и по-рано бях чувал, че Димитровград е много културна среда, макар че става дума за малко градче. Хората май обичат културата и присъстват на културните събития, които се организират тук. Местната галерия в центъра на града е изключително хубава.
* Как Вие бихте ни описали това, което членовете на „Пиргос арт” показаха на димитровградската публика?
– Мисля че публиката на първо място имаше възможност да види разнообразие от художествени техники. Членовете ни експонираха енфермели, пастели, масла, акварели, фотографии – печатани върху платно със специална техника… Представихме дори и офорти (сърб. бакрописи). Налице бе и разнообразие от мотиви, които са представени в творбите, както и разнообразие от начини на художествено сътворяване. Лично на мен ми е малко жал, че не се представих с още по-хубава картина, с която неотдавна участвах на изложбата ни в Пирот. Ставаше дума за мотив от централната част на Пирот. Картината си обаче продадох и тя „замина” във Френция, по-конкретно в град Клермон-Феран.
Нека да отбележа като успех на сдружението ни това, че картина на един наш млад член, който още няма 17 години и който работи предимно акварели, получи награда от ЕС и негова картина е печатана в официалния календар на ЕС за 2019 г. На картината си беше представил Пиротския музей, съответно къщата на Малкия Ристо, а на синия фон беше нарисувал жълти звездички.
* Вие, г-н Цветкович, струва ни се, че сте, както би се казало – точният човек на точното място. Бихте ли казали на читателите ни кой сте набор, какво сте по професия и къде работите?
– Благодаря, ако наистина мислите така. Роден съм през 1968 г., по професия съм счетоводител и работя в „Тигър”.
Коментирай първи