Отпразнувахме най-щастливия християнски празник Рождество Христово и ето следват други, чрез които продължаваме да прославяме нашия Спасител Исус Христос. Богоявление (6/19 януари) е един от тях и един от най-древните християнски празници, наричан още Кръщение Господне. И двете имена на празника обозначават две събития, които са се случили, когато Христос излиза на проповед.
Господ Исус Христос живял в град Назарет с Пречистата Си Майка, отначало – при земния Си баща, Йосиф дърводелеца, и додето той още бил жив, се занимавал заедно с него с дърводелска работа. Когато Йосиф умрял, Той сам продължавал да се занимава с това, като с труда на ръцете Си препитавал Себе Си и Пречистата Божия Майка, та и нас да научи на трудолюбие. А когато вече се изпълвала тридесетата година от земния Му живот и настъпвало времето на Неговото Божествено явяване пред израилския народ, тогава, както говори Евангелието, “биде слово Божие към Йоана, син Захариев, в пустинята”’ – слово, което го изпратило да кръщава с вода и му възвестило знамението, по което той трябвало да познае дошлия в света Месия. За това говори в своята проповед сам Кръстителят с такива слова: “Оня, Който ме прати да кръщавам с вода, ми рече: над Когото видиш да слиза Духът и да остава върху Него, Този е, Който кръщава с Дух Светии”.
И така Йоан, покорявайки се на Божието слово, обиколил цялата страна около Йордан, като проповядвал “покайно кръщение за опрощаване на грехове”, защото той бил този, за когото предрекъл пророк Исаия: “Гласът на викащия в пустинята говори: пригответе път Господу, прави направете в пустинята пътеките за нашия Бог”. И излизали при него цялата Иудейска страна и иерусалимците, и “всички се кръщаваха от него в река Йордан, като изповядваха греховете си”. Тогава дошъл и Иисус от Галилея на Йордан при Йоан, за да се кръсти от него. Той пристигнал тъкмо по времето, когато Йоан възвещавал за Него на народа, говорейки: “След мене иде по-силният от мене, на Когото не съм достоен да се наведа и развържа ремъка на обущата Му; аз ви кръстих с вода, а Той ще ви кръсти с Дух Светии”.
А Йоан Го възпираше и думаше: “аз имам нужда да се кръстя от Тебе, а Ти ли идеш при Мене?” Той духом познал Този, за Когото тридесет години по-рано “проиграл радостно” в утробата на своята майка, поради което и сам поискал да бъде кръстен от Него, като намиращ се под греха на непослушанието, който от Адам преминал върху целия човешки род. Но Господ му казал: “Остави сега, защото тъй нам подобава да изпълним всяка правда”.
При кръщението на Иисус се случва чудо. В един миг над него се спуснал Свети Дух във вид на гълъб, а от небето се чул гласът на Бог Отец, който казал: “Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение, Него слушайте”. Така пред човеците се разкрили трите лица на Света Троица – Отец, Син и Дух Свети. Затова празникът се нарича с две имена – Богоявление и Кръщение Господне.
Празничният тропар гласи:
„При кръщаването Ти в Йордан, Господи,
се откри поклонението на Света Троица:
защото гласът на Отца свидетелстваше за Тебе,
като Те наричаше възлюбен Син,
а Духът във вид на гълъб потвърждаваше верносттана тия думи.
Христе Боже, Който си се явил и си просветил света,
слава на Тебе!“
Вярва се, че водата на този ден спира, пречиства се, след което придобива голяма сила. Затова денят е известен още като Водици.
В спомен на кръщението на Христос, който с потапянето си осветил водите на цялата вселена, Църквата прави водосвет – в храма за хората и над течащите води – морета, океани, реки, езера. Народът вярва, че богоявленското къпане лекува от много недъзи. Осветената вода, която се взема от храма има освещаваща и обновяваща тялото сила заради вярата на християнина в Бога, а не заради някакви нейни „магически свойства“. Св. Йоан Златоуст свидетелства, че тя не променя качествата си две и дори три години. След освещаването водата може да се пие всеки ден нагладно до Отдание на празника Богоявление. Хората, които са си наляли в бутилка от осветената вода, я отнасят в домовете си и я съхраняват през цялата година на специално място близо до домашната икона или кандилото. Могат да пият от нея при телесни и духовни нужди, при болест и душевни терзания, но е желателно това да става след поне еднодневен пост.
За пореден път и в Димитровград след Светата Литургия и Великия водосвет ще бъде спазена традицията изваждане на кръста от р. Нишава. Честит и благословен празник на всички, а на смелчаците, които ще се пуснат в реката – на здраве и на спасение!
Събор на свети пророк, предтеча и кръстител Господен Йоан
Понеже главната задача в живота на светия Господен Кръстител Йоан е изпълнена в деня на йорданското Богоявление, от дълбока древност светата Църква е отредила за неговото възпоминание следващия ден подир този велик празник. Той е наречен негов “събор”, защото на това богослужебно тържество всички вярващи са призовани да се съберат за молитвена прослава на този “най-голям между родените от жени” Божи пророк и праведник. Паметта му се чества няколко пъти през годината, но най-тържествено се празнува на 7/20 януари. И напълно подобаващо е да се почете със специален празник този, който послужил на тайнството на Божественото кръщение, „като възложи ръката си върху главата на Владиката на всички“.
Служението на св. Йоан Кръстител се заключавало в това, че той бил пророк, т. е. възвестявал на хората Божията воля, която се състои в покаяние: “Покайте се, защото се приближи Царството Небесно”. И той завършил своето служение докрай, до смърт се оказал верен на Бога. Всички пророци до един били убити, и всички апостоли, освен един, били убити. Защо обикновено така се случва с пророците? Защото човекът се е отдалечил от Бога и неговата воля, върви против волята Божия, противи й се.
Свети Йоан бил напоен с Дух Свети, в светлината на който му се откривали човешките грехове. И Предтечата изобличавал всички, които идвали при него, посочвал им греховете. Той изобличавал даже царя – за това, че се оженил за жената на своя брат. Йоан казвал, че Ирод не постъпва добре, дава лош пример на своите поданици. Е, нищо не боли както истината, и Ирод искал да убие Йоан, но се побоял, защото той бил почитан от народа. И затова го хвърлил в тъмницата, за да не му пречи, за да може вече спокойно да пиянства, да пирува, да се наслаждава на живота. А подучена от дявола, неговата блудна жена подучила дъщеря си така, че в пияно състояние Ирод й се заклел да й даде всичко, каквото поиска. И майка и й казала: поискай главата на Йоан Кръстител. Защото самото му съществуване им напомняло за греха им.
Всеки от нас е поставен от Бога на някаква своя пътека: един е готвач, друг учител, трети полицай, на четвърти Господ е дарувал деца – всеки има някакви задължения. И тяхното добросъвестно изпълнение е особено важно. Нали всеки човек не случайно се е появил на земята, той е нужен на Бога. Човек е дошъл на земята като съработник на Бога. Господ действа в този свят чрез хората. Той би искал всички хора да бъдат верни Божии раби, да изпълняват волята Божия. Ако човек изпълнява своя дълг докрай, той именно така засвидетелства верността си към Бога.
Духовниците ни дават следните съвети – Някои се питат: какво трябва да правя, за да се спася? Акатисти ли да чета, поклони ли да правя, по манастири ли да ходя? Изпълнявай добре, това, което ти е поверено от Бога непосредствено: гледай семейството си, занимавай се с децата, върши си работата така добросъвестно, че Бог да се радва,- и това стига, не е нужно нещо повече да измисляш. Ние все търсим нещо по-така, нещо някъде встрани, а нашето спасение е у нас тук. Служим на Бога, като се отричаме от себе си и служим на ближния, принасяме на нашия ближен радост, оказваме му любов, а няма нищо по-висше от тази любов. В такива прости, обикновени неща можем да служим на Бога. И нека ни помага в това самият пророк Предтеча и Кръстител Христов.
Подготви Д. Христова
Коментирай първи