Бащ се зарадува дека се Шилото явило. Сечам се – беше тънак, висок, убаво играйеше топку. Ко шило се провираше кърз нас и затова га кръстимо Шило. Първо да ти кажем за кво не дойдомо за празниците. Бабу Йорду вати некикъв гутурач. Разсопуляви се ко пужель, а кашлье ко магаре. Нали знайеш къв смо немукает, не идемо одма при доктора, надамо се че мине. Пи чайеве, умотува се, лешкари, ама не минюйе. Отиде при доктора. Он вой дал лекове, ама не помагаю. Пак отиде и он вой дал да гьу бъцкаю. Йош дооде и вой даваю инжекцийе. Ако се оправи, че ви дойдемо за Йовандан.
За това що питуйе Шилото си требе по-озбильна работа. Я сам нещо позабоварил, ама еве кво се сечам.
– Най-старо село у нашите краище йе Планиница – први пут се споминье 222 годин, скоро пред 1800 годин.
– Скоро сва наша села су си била и у турско време. Тека или слично су си се окала, само село Власйе се окало Ефляк. Имало йе и друга, преко 20 села, коя гьи съга нема или су им може би променили имената. Първи пут се споминяю у 15 век.
– Най-младо населье или село, или приградско населье у Царибродско йе Белеш. Старо се пешейесе године. Направили су га бурелци, койи се тамо населили из Бурелат – 90 посто су теквия. Оно йе било Лукавачкьи атар.
– Има и друга млада села, коя су настала по-късно. После турците, ка йе минула старата граница, она йе пресекла Пъскашию и од тия дел що йе остал у Сърбию йе настало село Милойковац.
– Тъгай су на Чорин дол променили име у Сречковац, на Власйе у Драгинац, а Поганово стануло Доброшево. Погановчанье били лоши човеци, па мислили ако си промене името, че се поправе. Ама си остали исти теквия и си върнули името. После йош йеднуш медьу двете войне станували Доброшево, ама не им помогнуло и си върнули името у Поганово.
– Нали од Планиницу некойе пояте и имот пресекла старата граница и били у Бугарско, некойи планиничанье се населили при поятете и тека направили нову Планиницу, окаю гьу Бугарска Планиница. Първо йе била мала на Желюшу, а после, од 1892 годину си йе село. Тека имало две Планинице у две държаве. Съга пай има две Планинице, ама у две общине.
– После Първуту световну войну мала Провалия од село Врабчу остала у Сърбию, а селото си било у Бугарско. Окали гьу Провалия, па после станула село Врабча. Она йош нема 100 годин. Има две комшийскье Врабче у две държаве.
– По време на Другуту световну войну нашите краища пай владеяли бугаре и они спойили некоя села и им дали нова имена. Тека Гуленовци и Височко Одоровци спойили у йедно село с име Видлич, двете Планинице спойили у йедно село, койе кърстили Победа, а од Милойковац и Пъскащию направили йедно село и му дали ново име Устрем.
– У час на Георги Димитрова 1949 годин прекърстили Цариброд у Димитровград.
– Селата Барйе, Било и Верзар су също доста млада. Она су настала од село Борово, койе йе било най-големо у Царибродско. Имало три школе, било и село – самостална община и 1952/3 године га поделили на три и тека настала новата села.
Бабо Сускье, толкова се сечам, а ако Шилю интерсеуйе повече, дай му моят адрес и нека ми пише. Айд у здравлье и поздрави деда Лулу. Ако Бог даде, че се видимо за Йовандън.
Деда Мана
Коментирай първи