„Ново Братство” може да има изключително важна роля, тъй като чрез вестника трябва да информирате хората за съществуването му и за самата негова роля.
Драгана Стировски, редактор в кореспондентския пункт на РТС в Ниш и председател на Комисията за информиране към Националния съвет на българите в Сърбия, е носител на редица домашни и международни признания в сферата на журналистиката. За получасовото си предаване „Последна поща Цариброд“ на тема „Красотата на разнообразието“ Сотировски е била наградена на Международния фестивал за документални филми на Дунавския регион „Профест“ през 2011 година. Много пъти е била в най-тясната селекция за престижното признание на НУНС за разследваща журналистика, носител е на наградата „Раз-ходвачи“ за граждански активизъм в категорията на медии, а неотдавна получи и наградата „Милан Пан-тич“ на „Вечерне Новости“ за журналистическа смелост.
Попитахме я дали поста председател на Комисията за информиране при НС й дава възможност по-добре да се запознае с положението на българското национално малцинство и какво й е мнението във връзка с намаляването броя на принадлежащите към българското национално малцинство в Сърбия.
– Постът ми председател на Комисията за информиране не зависи от броя на принадлежащите към националното малцинство. Той зависи от хората и техните интереси. Много неща в страната, започвайки от икономическата ситуация, през културната деградация, са допринесли на хората да бъдат приоритет други неща, отколкото националната им принадлежност. По-старите поколения са го чувствали по друуг начин. Как ще мотивирате родителите да запишат детето си да се учи на майчин български език? Това се дължи на личната съвест и на дейностите на местната среда. Отлични показатели за това нещо са двата града, където живеят принадлежащите към българското малцинство – Димитровград и Босилеград. За съжаление тази година там няма нито една паралелка на майчин език, въпреки че децата, след завършване на средното, образованието си продължават в българските университети.
Как оценявате позицията на
българското малцинство в момента?
Смятам, че българското национално малцинство по всичко е едно от първите четири в Сърбия. Унгарците имат най-добър статут, роми-те и бошняците не изостават много, но веднага до тях се нареждат и българите. Считам, че българите имат по-добър статус от русините и словаците, например. Но тази ситуация не зависи от държавата, а от Националните съвети.
Каква роля може да има „Ново Братство“ за българското национално малцинство?
„Ново Братство“ може да има изключително важна роля, тъй като чрез вестника трябва да информирате хората за съществуването му и за самата негова роля. Трябва да работите върху маркетинга и само-рекламата. Това, че Националният съвет е създал условия за оживяването на „Братство“ не означава, че работата е приключила. Това представлява само една част от пътя, който трябва да продължат директора и заетите в редакцията.
Какво конкретно означава това?
Това означава, че трябва да присъствате на всички важни събития, не само в Ниш, а и в другите градове, където има ваши кореспонденти. Темите, които обработвате, не е задължително да бъдат свързани само с дейностите на българите в Сърбия. С разнообразието на съдържанията трябва да мотивирате хората, които не принадлежат към вашето малцинство, да четат вестника или поне да разгледат снимките. Би трябвало да укрепвате сътрудничеството с българското национално малцинство, което живее във Войводина.
Как оценявате качеството на нашия вестник?
Определено вестникът трябва да се модернизира. Освен названието, езика и начина на изразяването, той не би трябвало да има нищо общо със старото „Братство“. Дори и начина на писането трябва да се модернизира. Трябва да мотивирате младите хора да го четат. Когато мотивирате младите да се информират на български език, можем да мислим за бъдеще, понеже същите тези млади хора утре могат да станат ваши потенциални сътрудници, независимо дали живеят в Сърбия или се учат в София, Кюстендил, или Варна. Това не е критика, а добронамерена препоръка какво сами можете да направите. Трябва сами да се доизграждате, да направите крачка напред. Не трябва да се задържате само върху теми за българското малцинство – първо, защо-то има малко такива теми, а второ, защо да не се занимавате и с теми, които вълнуват и преобладаващата част от населението?
Все пак старото „Братство“, в периода, който е повече от 50 години,
е имал важна роля за нашето малцинство. Съгласни ли сте с това?
Разбира се, че сам съгласна, но много неща са се променили. Представете си телевизията, която е започнала дейността си през 1958 година, да не се е модернизирала през всичките тези години? Как би изглеждала тя днес, да не се е променил начина на работа?
Смятате ли, че нашето малцинство може да очаква позитивни промени в бъдеще?
Разбира се, тъй като Сърбия се намира на пътя към членството й в Европейския съюз, а много неща задължават Сърбия като бъдещ член на ЕС, така националните малцинства ще имат възможност да осъществят някои свои права, които им принадлежат според законите. Във връзка с това не трябва да се страхувате, нито вие, които работите в „Ново Братство“, нито хората, които работят в други медии, чийто основател е Националният съвет. Казвам това поради една друга причина. Всъщност, използването на майчин език, независимо кой -дали български, унгарски, или ромски – така или иначе, представлява богатство за един народ и за самата държава.
Проблемът с финансирането е общ проблем на медиите у нас. Разбира се, това се отразява и на нашия вестник. Как виждате преодоляването на финансовите трудности в медиите?
Факт е, че вие нямате правна възможност за финансиране чрез проекти, които се финансират от местните самоуправления, което според мен никак не е добре. Трябва да изнамирате други начини и източници на финансиране. Мисля, че трябва да се насочите към европейските фондове. Но има много неща, които можете сами да си направите, а които не изискват финансови средства. Предлагам ви да си направите контакти с членовете на секциите в училищата, които да ви изпращат текстове и вие да им ги публикувате и по този начин да ги насърчавате. За младите хора това би било голяма мотивация да пишат, а може би и да продължат образованието си като журналисти. По този начин можете да си осигурите млад персонал. Също и гос-туванията по телевизиите – не струват нищо, а могат да бъдат от голямо значение за промоцията на вестника.
Какво бихте посочили като най-голям проблем за малцинствата?
Съществува нещо, което не е свързано само с българското национално малцинство, а е характерно за всички балкански народи. Това са разделенията. Вместо да се обединяваме и всички заедно да работим в полза на малцинството, ние се разделяме. Примерно в това отношение ромите са отишли най-далеч. Те са най-добрият показател за това как може да се работи, когато сме компактни. Те теглят огромни средства от Европа. Дали с тези средства е направено нещо и дали това е добре, или е лошо, е друг въпрос, но е важно, че се действа. Различните проекти, които Европа финансира, подкрепят мотивацията и насърчаването на една общност. Просто има идеи, обаче няма кой да ги реализира. Съществуват разделения между Димитровград и Босилеград, което никак не е добре.
Защо мислите, че съществуват такива разделения?
Корените на тези разделения са от много отдавна, но мен неприятно ме изненадва, че младите хора задълбочават, вместо да запълват пукнатините. Била сам пряк свидетел на такива разделения дори и по време на заседанията на Комисията, а аз като председател настоявам, поне по време на заседанията да ги преодоляваме. Предполагам, че причината може би е, защото седалището на Националния съвет вече не е в Димитровград. А защо трябва да бъде там? В Димитровград беше достатъчно дълго и какво беше направено през този период? Сегашният НС е сторил много конкретни неща и още много ще бъдат направени, което не означава, че добрите неща, които този състав на Националният съвет е направил, няма да бъдат продължени от следващия състав, когато седалището бъде в Димитровград, или може би някъде другаде. Димитровград изглежда се страхува, че Босилеград ще се възползва от факта, че централата на НС е при тях. Димитровград иска седалището на съвета, а първо и основно е, че не успяха да сформират нито една паралелка на български език. Как обясняват това нещо? Имам впечатление, че на някои хора много повече им се иска да са членове, председатели, или директори на институции, а много малко се интересуват от резултатите на своята работа, докато времето отминава.
Нашите сънародници помнят ТВ Журнала на български език и имат голямо желание това предаване отново да започне да се излъчва. Реалистично ли е да очакваме такова нещо?
РТС има специализирано предаване „Гражданин“, което се излъчва всеки вторник по първи канал и обхваща теми за всички национални малцинства. Кое малцинство и с колко материал ще бъде застъпено в предаването, зависи от предложението, а не от редактора. Възстановяването на ТВ Журнала по начина, по който преди е бил излъчван, автоматично би наложило задължение на РТС да организира такива предавания и за другите национални малцинства в Сърбия. Мислая, че в момента това е невъзможно да се осъществи. Смятам, че предаването „Гражданин“ представлява приемливо решение за всички национални малцинства.
С. Дж.
Коментирай първи