Още една забележителна годишнина
На 27/14 февруари се навършиха пълни 1150 години от кончината на великия славянски просветител Константин-Кирил Филисоф. Личност, чието име е записано в небесата, и годишнина, която вдъхновява и същевременно задължава да бъде тачена и помнена от поколенията. Константин Философ и брат му Методий са светилата на славянския род, станали негови просветители и първоучители.
Константин-Кирил Философ е един от най-образованите, ако не и най-ученият мъж на своето време и никой по-добре от него не е могъл да просвети цял народ като му даде не само писменост и просвета, но и светлината на истинското божествено учение – дело с неизразимо по-голяма важност. И това не е станало само поради перфектния му ум и възможно най-добро обучение за времето си, а защото е бил истински отдаден на служба Богу и това е било неговото истинско вдъхновение. В предсмъртната си молитва самият той изрича: “Отсега вече не съм слуга нито на Царя, нито комуто и да е било на земята, а само на Бога Вседържателя. Не бях, но бидох и ще бъда во веки веков. Амин.” Политическите му мисии при сарацините и хазарите са изключителни, но зад външната фасада на посланик на империята, изворите без изключение разкриват дълбочината на една истинска християнска отдаденост, която няма нищо общо с политиката на Византийската империя за “християнизация” на околните народи. И това е, което е най-истинско и водещо в целия му живот. Другото е второстепенно и създаващо външните обстоятелства за изпълнение на върховната мисия: създаването на славянската християнска азбука.
Ето какво научаваме от неговото житие: Константин Философ, наречен в монашеството Кирил, произхождал от знатни родители Лъв и Мария, солунски славяни. Високото положение на бащата и богатите дарования на момчето отворили вратите на знаменитата Магнаурска школа в Цариград, където Константин учил заедно с децата на византийските царе и боляри под ръководството на известни учители и на учения Фотий, бъдещия цариградски патриарх.
Завършил образованието си с прозвището Философ, той бил назначен за патриаршески библиотекар и преподавател по философия. На него били възлагани и разни поръчения от обществен характер. Омръзнала му суетата на тоя свят и Константин избягал тайно в манастира на малоазийския Олимп при своя брат Методий, където именно извършил в пост и молитва приснопаметното си дело – да създаде славянска азбука и да преведе свещените книги на Православната църква на разбираем език.
Облечен в такова всеоръжие, той с брата си бил изпратен от византийския император Михаил ІІІ в славянските страни Моравия и Панония, за да спечели за християнството тамошните славяни чрез бащиния им език. Но чувствително били засегнати интересите на тамошното местно германо-латинско духовенство. То било враждебно настроено към славянския език и започнало борба против тях.
На двамата братя – славянски просветители, се наложило да се отправят в Рим и да защитят своето дело от враговете пред самия римски папа. В Рим Константин Философ тежко заболял; бил постриган в монашество с името Кирил и подир 50 дни починал на 14 февруари 869 година. Сам папа Адриан извършил погребението му в църквата “Св. Климент Римски”.
Житието на св. Кирил било написано от св. Климент Охридски при непосредствено сътрудничество на брата на Кирил св. Методий, Моравски архиепископ. А думите, с които го приключва са следните: “И така, тази пречестна уста се яви като някой серафим, прославяйки Бога, и чрез нея ние познахме трисъставния Бог – Отец и Син, и Свети Дух.”
Един от най-блестящите умове на българската литература Черноризец Храбър в своето съчинение “За буквите” е записал: “Българската книжовност е свята, защото свят мъж я е сътворил” и да съзнаваме, че притежаваме една културна, научна и литературна ценност, която достойно ни представя пред света.
Подготви Д. Христова
Коментирай първи