Сирни заговезни
Последният ден преди Великия пост е широкоизвестен като “неделя на всеопрощението”, тази година той се падна на 10 март и винаги е седем седмици преди ВЕЛИКДЕН. Празникът притежава и следите наименования – Сирни заговезни (Поклади) или Прощална неделя. Светата Църква, като наша чедолюбива майка, винаги се грижи за нас. Тя се опасява Господ да не отхвърли нашето покаяние. Затова непосредствено преди началото на Великия пост се обръща към нас на Литургията с думите на Иисус Христос: „Защото, ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец; ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви“ (Мат. 6:14-15). На вечернята всеки човек в църквата иска прошка от другите чрез “ритуала на прошката”, за да може да влезе в поста, който е време за очистване, размисъл, усъвършенстване и примирение със събратята.
В някои краища на този ден хората си казват: „простено – прости!”, т. е. „аз ти прощавам и ти ми прости”.
Съвестта, скрита дълбоко в нашето съзнание, е тази, която поражда угризения и силно желание за очистване, поправяне и възраждане. Угризенията са гласът на съвестта. Те са първата стъпка по пътя към изчистването, към желанието да простиш и да ти бъде простено, към самата “неделя на всеопрощението.” Това е начина, по който се завръщаме от отчуждението към сближението, от враждебността към любовта. Но да простиш не означава само да не забелязваш недостатъците или дори по-лошо – с едно махване на ръка да отпишеш другите като безнадеждни и незаслужаващи внимание. Прошката не е безразличие, презрение или цинизъм. Само човек, който е осъзнал с цялата си душа истинския ужас от липсата на любов в света, който е почувствал безкрайната мъка от самотата, на която сам се е обрекъл поради егоизма си, е способен да прощава и да бъде простен.
Затова да се стремим подвигът на нашето покаяние – постът и молитвата – да не бъде лишен в Божиите очи от своите благодатни плодове, за да се причастим достойно със Светите Христови Тайни и завинаги да се съединим с Христос в Неговото небесно царство. Нека неизменен спътник на нашето покаяние винаги бъде нашата искрена любов към ближните.
Великденските пости
И ето навлязохме в първата седмица от Великденските пости, наричани още Света Четиридесетница или Велик пост. Постите продължават 7 седмици и приключват ден преди Великден. Тази година това се пада на 27 април, а на 28 април ще празнуваме Възкресение Христово – Великден.
40-дневните пости символизират времето, което Христос прекарва в пустинята в подготовка за саможертвата си. Затова се смята, че лишавайки се от блажна храна, човек пречиства тялото и душата си. И, както вече знаем, основното предназначение на поста е да извиси духовно човека. Християнската църква нарича началото на Великденския пост “преддверие на божественото покаяние” или Голяма четиридесетница, през която хората, постейки, се отказват от своите грехове, “очистват се” и се доближават до Исус Христос. През този период трябва да бъдем по-смирени и да помагаме на близките си. Не трябва да се гневим, да завиждаме, както и да бъдем алчни, завистливи и похотливи.
Истинският пост е отдалечаване от злото, задържане на езика, успокояване на гнева, отлъчване от похотта, празнодумството, лъжата и клетвопрестъплението. Лишаването от всичко това е пост истински и благоприятен. Трябва добре да се осъзнае, че ако спазваме духовния пост, толкова по-лесен става телесният.
Молитвата и постът, по думите на светите отци, са две крила, чрез които нашите души се издигат от земята на небето – към Бога.
Лек пост на всички, определили се да вървят по пътя на Великия пост!
Подготви Д. Христова
Коментирай първи