В Народната библиотека „Детко Петров” в Цариброд през миналата седмица се проведе международна научна конфренция по темата „Култура и литература на етническите българи в Сърбия”. Организатори на събранието бяха библиотеката и Генералното консулство на Р България в Ниш. Гостите бяха привествани от кмета на Царибродска община д-р Владица Димитров, генералния консул на Р България в Ниш Едвин Сугарев и директора на библиотеката Ясминка Манчева. Нека да отбележим, че освен кмета на Царибродско на проявата присъства и председателят на Общинския съвет Зоран Гюров.
Проведени бяха два панела. Първият бе озаглавен „Погледът отвън”, а другия – „Погледът отвътре”. По време на първия бяха изнесени следните доклади: „Топоси в паметта и литературата в автобиографичната проза на Емануил Попдимитров”, дело на доц. д-р Елка Трайкова, директор на Института по литература към БАН; „Селищата от Западните покрайнини в грамотите на Василий Втори”, дело на доц. д-р Георги Николов; „Пиротските спомоществователи през 19-ти век”, дело на проф. д-р Надя Манолова Николова; „Духовни средища в Царибродско”, дело на Людмила Зидарова; „Списание ‘Мост’ и културната идентичност на българие в Сърбия” на доц. д-р Пенка Ватова, както и творбата на проф. д-р Светлана Стойчева под название „Детското творчество на символиста Емануил Попдимитров”. В рамките на този панел бе прочетена и творбата „Поезията на Емануил Попдимитров” на проф. д-р Михаил Неделчев, който поради лични съображения не присъства на конференцията. По време на другия посочен панел бяха представени следните творби: „Метафори на границата в стихотворението ‘Граница’ на Емануил Попдимитров и разказа ‘На изток от Запада’ на Мирослав Пенков” автор доц. д-р Едвин Сугарев; „Тенденции в литературното развитие на етническите българи в Сърбия” на Иван Николов, председател на КИЦ „Босилеград”; „Ролята на Народната библиотека ‘Детко Петров’ за опазването на българската култура в Сърбия” на царибродския литературен творец и библиотекар Елизабета Георгиева; „Издателската дейност на Издателство ‘Братство’ – пропуснатото и бъдещето” на редактора в някогашното списание „Мост” и настоящ директор и главен редактор на в-к „Ново Братство” Мила Васов; „Възходът и падението на издателската дейност на етническите българи в Сърбия” на гимназиалния учител по български език, писател, публицист и всеотдаен радетел за опазването на идентичността на българското малцинство в Сърбия предимно в сферата на литературното творчество Пене Димитров, и „Литературата на българите в Сърбия – вчера, днес и утре” на д-р Бранко Йотев. Прочетена бе и творбата „Методи и начинания за начинаещите млади поети и прозаици” на числящия се към българското малцинство по потекло от Босилеградския край литературен деец Новица Иванов, който живее и твори в Белград. В края на всеки панел се състояха дискусии по въпроси, свързани с темите. Нека да отбележим, че отделни участници в дискусиите сложиха акцент върху неадекватното време, посветено на творчеството на един от най-значителните литературни автори от малцинството ни, на чието име впрочем е и назована Народната библиотека, в която се проведе научната конференция – Детко Петров. Отделни участници в проявата, както и хора от публиката изразиха притеснението си, че в нея не участва Властимир Вацев, най-значителен литературен критик от малцинството, който най-вероятно никога няма да бъде надминат в това отношние. Оказа се, че 86-годишният исполин на литературната критика (и не само не нея) от малцинството ни не е можал да присъства, заради здравословното си състояние. Добре, че в публиката беше синът му. Като особено изразително, нека да посочим представянето на участника в панела „Погледът отвътре” директор на нашето издателство Мила Васов. Той опита (и май в начинанието си напълно успя) по пластичен и ефектен начин да опровергае твърденията на определени участници, според които някогашното Издателство „Братство” почти напълно е било с идеологическо настроение при подбирането и печатането на книги на автори от нашето малцинство. Васов на обща изненада на присъстващите бе донесъл немалка картонена кутия, в която бе сложил куп книги, които издателството е публикувало в продължение на десетилетия. По време на изказването си изваждаше книгите от кутията и ги показваше на аудиторията, а на тези, които изнасяха посочените твърдения, поставяше въпроса: „Дали случайно и тази книга не е с идеологически оттенък?” Финалната част на извънредната културна проява бе предопределена за литературно четене, респективно – за поезия. Стихове четяха Едвин Сугарев и Пенка Ватова, както и авторите Мила Васов, Денко Рангелов, Иван Николов и Елизабета Георгиева.
Б. Димитров
Коментирай първи