В ексклузивно интервю за в-к „Ново Братство” българският министър на туризма доц. д-р Стела Балтова заяви, че през април 2021 г. посещенията на сръбски туристи с нощувка и без нощувка в България се е увеличили около 2,6 пъти в сравнение с пандемичния април 2020 г. и изрази надежда и през следващите месеци възстановяването на туристопотока от Сърбия да продължи.
Ново Братство: Въпреки че многократно е бил изложен на неблагоприятни ефекти от кризи, причинени от икономически и неикономически фактори, туризмът показва изключителен капацитет за възстановяване и отчита по-високи темпове на растеж от световната икономика, като цяло. Готови ли са българските курорти и хотели да посрещнат сръбски туристи?
Балтова: Наш висш приоритет е осигуряване на максимално благоприятни условия за насърчаване на туризма при запазване здравето на работещите в сектора и на посетителите, чрез осигуряване на доверие, чрез безопасност и сигурност на дестинация България и оптимизиране и облекчаване на условията за влизане в страната. България е зелена зона съгласно картата Re open Europe. България е част от туристическите дестинации с печат за безопасност и хигиена (Safety and Hygiene Travel Stamp), издаден от Световния съвет за пътувания и туризъм (WTTC). Налице са указания за функциониране на туристическите обекти в условията на опасност от заразяване с Covid-19 в България, съгласувани с Министерство на здравеопазването и Българска агенция по безопасност на храните, както и Правила за прилагане на противоепидемични мерки в туристическите обекти през летен сезон 2021 г. Осигурено е приоритетно ваксиниране на лица, заети в туристическия сектор.
Отчитаме, че туристите от Сърбия вече започнаха да се завръщат в България. През април 2021 г. посещенията на сръбски туристи с нощувка и без нощувка у нас бяха близо 10 хиляди, като са се увеличили около 2,6 пъти в сравнение с пандемичния април 2020 г. Очакванията са и през следващите месеци възстановяването на туристопотока от Сърбия да продължи.
За периода януари – април 2021 г. посещенията на сръбски туристи в България са над 43 хиляди, като основната част от тях са еднодневни и без нощувка в страната. Водещи дестинации сред пренощувалите сръбски туристи за периода януари – април 2021 г. са Столична община, община Банско, Самоков, общините Смолян и Чепеларе, Пловдив и др. Наблюдаваме, че с напредването на летния сезон интересът на сръбските туристи се измести към летните курорти.
Ново Братство: Сръбските туристи подреждат българските курорти на трето място за почивка, след черногорските и гръцките. При влизането в България обаче сърбите се сблъскват с наложени ограничителни мерки. За пътуващите сърби България продължава да изисква представяне на отрицателен PCR тест, документ за завършена ваксинация или антигенен тест. В Сърбия над 50% от възрастните са ваксинирани. Български граждани могат да влизат на територията на Сърбия само с лична карта, без каквито и да е ограничения. Предприемате ли нещо в тази посока?
Балтова: Наистина, Сърбия традиционно намира място сред топ 10 на входящите пазари за международен туризъм за страната ни. През изминалата кризисна 2020 г. са осъществени общо 235 000 посещения на сръбски туристи в България, с което дестинацията се нарежда на четвърта позиция в класацията на генериращите пазари, след Румъния, Турция и Гърция. Ние следим регулярно изискванията, които отделните държави прилагат по отношение на регулациите за пътуване в условията на световната пандемия от Covid-19. За туристическата индустрия е от ключово значение, както равнището на двустранния туристопоток, така и доверието на потребителя, особено на тези, които имат своите здравни съображения. Зададеният от Вас въпрос е от компетенциите на Министерството на здравеопазването, но след положителния пример с облекчаването на условията за други дестинации, като Румъния, Чешка република и други, вярвам, че може да се постигне прилагането на идентични реципрочни мерки и спрямо други балкански държави. Това би бил изключително важен жест на подкрепа към живеещите от двете страни на границата – наясно сме, че има много хора, които пътуват всеки ден и ограничителните мерки им създават сериозни неудобства. Радостна съм, че имаме толкова високо доверие от страна на сръбските туристи и смятам, че трябва да работим още по-активно, за да съхраним положителните впечатления. За да комуникираме ясно и бързо всички изисквания, използваме дипломатически канали, при необходимост и други средства на общуване, например социалните мрежи. Следва да се отбележи, че в сравнение с Гърция ние прилагаме далеч по-либерални мерки на безопасност – гръцките власти се застраховат допълнително с бързи тестове на туристите на гръцка територия, след като вече веднъж те са си осигурили PCR тест с валидност от 72 часа. Освен това тук нямаме изискване за попълване на електронна анкетна форма за пътуване, както е в Гърция, и която е задължителна за всеки влизащ на гръцка територия пътуващ.
Съгласно действащите разпоредби на Министерство на здравеопазването на България, към момента продължава да бъде разрешено влизането на граждани на Република Сърбия в Република България. Туристите от Република Сърбия към момента могат да влизат у нас по три начина:
– чрез документ за завършен ваксинационен курс срещу Covid-19 и след изтичане на 14-дневен период, считано от датата на поставяне на последната доза;
– чрез документ, показващ положителен резултат от проведено изследване по метода на полимеразна верижна реакция или бърз антигенен тест за Covid-19 – за лицата, преболедували Covid-19 за периода от 15-тия до 180-тия ден, считано от датата на проведеното изследване, вписана в документа;
– чрез документ, показващ отрицателен резултат от проведено, до 72 часа преди влизането в страната, изследване по метода на полимеразна верижна реакция или отрицателен резултат от проведен до 48 часа преди влизането в страната бърз антигенен тест за доказване на Covid-19, считани от датата на проведеното изследване, вписана в документа.
Обмисля се възможността за осъществяване на реципрочност между страните.
Ново Братство: Българският президент Румен Радев при неотдавнашната среща с държавния глава на Сърбия Александър Вучич в Цариброд заяви, че 500 000 туристи от Сърбия посещават България всяка година и че „би искал българите в Сърбия винаги да бъдат връзката и духовния мост в развитието на отношенията между нашите две страни”. Туризмът е нещо, което свързва и сближава. Какво прави Министерството на туризма за българите в Сърбия?
Балтова: На държавно равнище се стремим да развиваме отношенията между страните на база подписания през февруари 2019 г. „Меморандум за сътрудничество в областта на туризма със сръбското Министерство на търговията, туризма и телекомуникациите“. Радвам се, че българската диаспора в Сърбия е толкова активна и прави всичко, за да съхрани националното си самочувствие и родните културни традиции в Сърбия. Важна стъпка в подкрепа на българското малцинство в Сърбия и по-конкретно в общините Босилеград и Цариброд, е излъчването на 15-минутна новинарска емисия на български език по регионалната сръбска държавна телевизия, което се планира да се реализира през 2021 г. То е финансирано от двете общини, като решението е в резултат на разговори с ръководството на медията и Националния съвет на българското малцинство в Сърбия. Агенцията за българите в чужбина, въпреки първостепенната си роля на ведомство, което има пряка грижа за сънародниците ни в чужбина, не следва да е единственият орган, който да им помага. Всички трябва да се ангажираме с организирането на колкото се може повече прояви, които да достигат до хората и да имат дълготраен ефект. Министерството от години организира туристически изложения, комуникационни и рекламни кампании, както и други прояви. Изключително радостно събитие беше съвместното откриване от двамата президенти на паметника на Св. Св. Кирил и Методий в Цариброд на 23 май. Сега това ще бъде още една, съвсем нова забележителност, която да включим в туристическите брошури и маршрути. Наред с Агенцията за българите в чужбина наши естествени партньори са и търговските ни аташета по места. Наскоро проведох оперативна среща с тях и разчитам да работят ползотворно за българските общности зад граница.
Сунчица Бойкова
Коментирай първи