„Значението на малцинствените медии” бе темата на кръглата маса, която на 23 септември в Босилеград организира местното неправителствено сдружение „Глас”. Срещата откри председателят на „Глас” Александър Димитров, след което приветствени слова поднесоха Петър Данов, консул на Република България в Ниш, и Димитър Василев, представител на българското посолство в Белград.
За българските медии по света и тяхното значение говориха Мартина Ганчева, координатор на БТА за българските медии в чужбина, и Валери Радолов от Изпълнителната агенция за българите в чужбина. Те прочетоха и поздравителни писма от председателя на Изпълнителната агенция за българите в чужбина Райна Манджукова и вицепрезидента на Р България Илияна Йотова.
Първият панел на тема „Актуалното състояние на медиите на българското национално малцинство в Сърбия“ беше открит от Стефан Стойков, председател на Националния съвет на българското национално малцинство в Сърбия. В изказванието си той посочи, че българите в бивша СФРЮ веднага след края на Втората световна война са получили възможността за информиране на родeн език и до днес имат медии на майчин език. Към момента в Сърбия съществуват редица печатни, електронни и онлайн медии на български език, чиито седалища са в Босилеград и Цариброд. Той добави, че всяко местно самоуправление, в което има над 50% представители на дадено национално малцинство, е длъжно да участва във финансирането на медиите на родния им език. „Община Босилеград отделя около 9 милиона динара годишно за дейностите на вестник „Ново Братство” и НРТВ „Босилеград”, чийто основател е Националният съвет на българското национално малцинство в Сърбия“, уточни Стойков. Той използва момента и призова сънародниците активно да се включат в предстоящото преброяване на населението в Сърбия и да се декларират като българи и българки, защото, както изтъкна, „Сърбия е свободна и демократична държава и всеки свободно може да си изкаже националната си принадлежност”.
„Информирането в районите с преобладаващо българско население в Сърбия споделя съдбата на други медии, както в Сърбия, така и в България. Медиите отдавна са спрели да бъдат коректив на общественото мнение, те се занимават почти изключително с информационна, но не и с аналитична журналистика. За предоставяне на обективна информация е важно по-голямо участие на самите граждани чрез анкети, обществени дебати и др.“, каза между другото в речта си Александра Димитрова, директор и редактор на НРТВ „Босилеград“. Тя изтъкна, че една от темите, заслужаващи внимание, е образованието на майчин език. „Именно върху нея трябва да се концентрира вниманието на всички малцинствени медии“, посочи Димитрова.
За позицията на медиите на български език говориха още Драган Йовичич, представител на РТВ „Цариброд“ и в-к „Визия”, Божидар Иванов пред интернет портал „ФАР” от Цариброд и Иван Николов, председател на КИЦ „Босилеград” и главен редактор на списание „Бюлетин”.
Във втората част на дебата „Как работят и как се финансират медиите на унгарското, хърватското и албанското национални малцинства в Сърбия“, представителят на РТВ „Панония“ от Суботица Габор Агарди подчерта изключително добрите отношения между сегашните власти в Сърбия и Унгария, благодарение на които са решени всички спорни исторически въпроси между двете страни и двата народа и се създават добри възможности за унгарското малцинство в Сърбия в различни области. „60% от финансовите средства за дейностите на РТВ „Панония”, която изцяло излъчва програма на унгарски език, се осигуряват от правителството на Унгария, а останалите средства се обезпечават от маркетинг, както и чрез конкурси на правителството на Автономната покрайнина Войводина и от републиканския бюджет“, каза г-н Агарди.
Той запозна присъстващите и с дейностите на РТВ „Панония“, в която медия в момента са заети около 150 лица на постоянна работа, а има и ангажирани сътрудници в различни краища на Сърбия и в чужбина. Драгица Благоевич, ръководител на Групата за съфинансиране на проекти и развитие на медийния плурализъм към Министерството на културата и информирането на РС, заяви, че настоящите средства в размер около 40 милиона динара, които предоставя министерството за конкурси за малцинствените медии, не са достатъчни и че то постоянно настоява те да бъдат увлечени.
В дискусията участие взе и представителят на „Ново Братство“.
П.Л.Р.
Коментирай първи