Обет
Още този път
ще помисля за тях.
Ще запомня този обет,
който на себе си давам
по този слънчев ден,
по това синьо небе над мен,
по реката, която тече
и това врабче, което пролетя сега.
Как животът е бил хубав без тях!
В праисторията мe върнаха,
в дъното на земното кълбо ме набутаха,
и три живота да имам
злините, с които опетниха душата ми,
не бих можал да изпера.
Защо въобще са се раждали
тези гадини гнусни, покварени?
Дали на други животите да загорчават?
Повече струва храната, която са изяли,
отколкото това, което в живота са създали.
И какво да правя сега,
когато за пореден път в началото ме върнаха?
Сега, когато годините ме газят,
и здравето полека ме предава.
Как воля пак да събера аз?
Няма повече да мисля за тях,
за тези гадини идиотски.
Ще запомня този обет,
който на себе си давам,
по този прекрасен ден,
по тази риба, която виждам в реката,
и това малко скитащо кученце,
което върти опашка
и гледа ме мило.
Как животът е бил хубав без тях!
Б. Димитров
Коментирай първи