Деда Мана Бабо Сускье, да ти се одма, у исто време пожалим или повалим. Оно йе иста работа, ама йе и за валньу и за жалбу! Айде първо да ти се повалим. Ти знайеш дека унукат заврши школу. После тражи работу, тражи и на краят реши и отиде да работи у Русию. Дедо, рече, не могу свак динар да тражим од мойите или од твоюту пензиицу да се гребем. Срамота ме. А и не могу да седим дома, недайте Боже, ко да сам улогав. Отиде на грагьевину. Джабе му школа, джабе му све, че сеца малтерат. Ама бар че има свою пару.
А за жаленье йе, бабо Сускье, дека ко oн отиде, колка ми руку откьину. Слушаше ме детето, кво требеше, он ми завършеше. А съга ми се привършише лекове и я мора сам да идем у амбулантуту. Дадо кньишкуту на сеструту, а она ме пита:
– Дедо, ти при койега си доктора.
– Не съм при никога, съга съм пошъл да ми препишу лекове.
– Е дедо, неможе вечимка тека. Съга свак си има доктора и он га лечи и му преписуйе лекове.
– Па унукат йе узимал од комшиюту, од доктор Видена.
– Дедо, доктор Виден йе по распоред по обед. Че дойдеш у два саата.
Отидо преди два и пред мене имаше само тройица. Предадомо кньижице и си помисли – за саат време че съм си дома. Мину половин саат, а докторат не дооди. Я къв сам шунтав, пита сеструту, че дооди ли докторат.
– Ма дошъл йе дедо, ама да одмори и че почне да работи, рече она.
Я си помисли – знам докторатога, нали смо комшийе. Не иде на оранье и у дърва, не работи нищо тешко. Не знам од кво му се йе досадило, ама си прегълну. Минуше йош десетина минуте и он дойде и поче да работи. Бърже минуше двойица и ка да улезне тия преди мене, улезе сестра и он излезе с ньу. Мину се коджа време, а он се не връча. Я пак пита сеструту:
– Девойче, ма що се не върча докторат?
– Ама си досадан дедо. Па отиде у хитнуту, има хитан случай, он йе и за хитни.
Я сви рамена и седо. Мину около половин саат и он дойде. Прегледа тогова преди мене и ка я да улезнем, сестрата рече да чекам. Съга им дошла пауза, треба да вечераю. Пак я сви рамена и се згърчи ко циганче пред облак. Мину ньим вечерата и я улезо. Тамън докторат да узне картонат, утърча сестра и га окну. Он ми рече да почекам пред вратата и отиде некуде. Нема га, нема и я пак пита сеструту що се толкова забави докторат.
– Ма дедо, досадан си ко татабица. Има хитан случай, одвезоше га при ньега дома. Стърпи се, ка дойде, че те прегледа.
Пак се я згърчи и зачека, а оно ме издиза. Че пукнем. Дойе Виден по некойе време и да не веруйеш, поче да ми се извинява що съм толкова чекал. Дали дека ме познава или текъв йе редат? Ама ми мину ядат. Он узе картонат и ми написа рецепте. Нити ме пита за кво съм дошъл, ни кво ми йе, нити ме послуша, нити ми измери притисак.
Пойдо си дома после цели 5 саата чеканье и си нещо мозгам. Ма доктор Виден йе паметан и си знайе работу. Ако ми беше измерил притисакат, теше одма да ме испрати у болницу. Оно од толкова чеканье и здрав че се разболи.
Айд у здравлье баба Сускье и много ми поздрави деда Лулу. И нека прача другога за лекове.
Деда Мане
Коментирай първи